Решение № 1997 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10896/2009 г.

Решение № 1997 от 16.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10896/2009 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Григор Гигов, срещу Решение № 166/30.05.2009 г, постановено по адм. д. № 76/2009 г, на Административен съд - Перник. С доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, се иска неговата отмяна. Георги Манов и Йордан Манов поддържат становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Перник е отхвърлил като неоснователна жалбата на касатора, против Заповед № ДК-09-03/16.02.2009 г, на началника на РДНСК - Перник, с която на основание чл. 224, ал. 1, т. 1, вр. чл. 222, ал. 1, т. 1 и т. 13 ЗУТ е наредено да бъде спряно изпълнението на всички видове СМР на строеж: "Семеен хотел", находящ се в УПИ IV-617, кв. 94, по плана на с. Рударци, Община - Перник, извършен от Григор Гигов. При постановяване на решението не е допуснато нарушение на закона. Заповедта на началника на Столична РДНСК е издадена след изпълнение на процедурата по чл. 224, ал. 2 ЗУТ, като е съставен констативен акт № 103-08-1/5.02.2009 г. Законосъобразно е прието от съда, че съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 ЗУТ, издадените разрешения за строеж могат са се отменят само по законосъобразност, при подадена жалба от заинтересуваните лица в срока по чл. 149, ал. 3 ЗУТ, или при служебна проверка от органите на РДНСК. В конкретния случай строителното разрешение е обжалвано по съдебен ред, поради което е образувано адм. д. № 675/2008 г. Съгласно чл. 216, ал. 4 ЗУТ, жалбите и протестите против актовете по ал. 1, спират изпълнението им. В този смисъл строителното разрешение не е влязло в законна сила и въз основа на него не може да се извършва строителство, макар да са налице всички строителни книжа. След като не е налице влязло в сила строително разрешение, това е равносилно на липса на строително разрешение и осъщественото строителство, преди влизане в сила на разрешението за строеж, е незаконно - чл. 224, ал. 1, т. 1 ЗУТ. Издаденият на това основание административен акт от компетентния орган е законосъобразен. Решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. Съдът е отговорил изчерпателно на всички възражения на жалбоподателя, които се повтарят и в касационната жалба, но са неоснователни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,