Решение № 8811 от 15.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3309/2024 г.

С Решение 811 от 07.02.2024 г. на Административен Съд София-град, постановено по адм. д. 8062/2023 г. е отменена заповед 510 от 16.05.2023 г., издадена от председателя на Комисията за защита на потребителите, с която по отношение на Билла България ЕООД е забранено при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно дружеството да предоставя невярна и подвеждаща информация относно съдържанието на белтък в протеинов бар Chocolate Brownie, предлаган за продажба в магазин Билла , находящ се в град Пловдив, [улица]в нарушение на чл. 68д, ал. 1, пр. 1, във вр. с чл. 68 г, ал. 4, във вр. с чл. 68в от ЗЗП. Срещу посоченото съдебно решение е подадена касационна жалба от Председател на КЗП до Върховния административен съд. Поддържат се оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1-во АПК. Касационният жалбоподател поддържа становище за законосъобразност на атакувания пред АССГ индивидуален административен акт. Развива съображения, че съдът е достигнал до неправилно заключение за недоказаност на фактите, формиращи фактическия състав на принудителната административна мярка (ПАМ), визирана в чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Твърди, че обратно на приетото от решаващия състав, търговецът е осъществил нелоялна търговска практика, изразяваща се в представяне на невярна и подвеждаща информация относно съдържанието на белтък в протеинов бар Chocolate Brownie. Сочейки дефиницията за търговска практика, съдържаща се в § 13, т. 23 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЗП и чл. 2, б. г) от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и от легалното определение на термина хранителна претенция по смисъла на Регламент (ЕО) 1924/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно хранителни и здравни претенции за храните (Регламент (ЕО) 1924/2006 г. /Регламента), поддържа, че Билла България ЕООД е търговец, който представяйки на потребителите Chocolate Brownie, е заявил хранителна претенция, че продуктът е с конкретно посочено, високо, съдържание на протеин, а оттам е повлиял на решението на потребителя да го закупи. В този смисъл, след проведеното лабораторно изследване на продукта протеинов бар Chocolate Brownie безспорно е установено, че обявеното на етикета на стоката количествено съдържание на протеин не съответства на отправеното рекламно съобщение за съдържание на протеин 50%, поради което е налице и предоставянето на невярна и следователно подвеждаща информация относно основните характеристики на стоката. Защитата на потребителите е наложена като основен приоритет на Европейския съюз, като е прието, че безспорно нелоялните търговски практики пряко накърняват възможността на потребителя да вземе своето търговско решение относно потребността си от дадена стока или услуга. В заключение, поддържа, че ЗЗП въвежда механизъм за осъществяване на цялостен контрол върху производството, търговията, дистрибуцията и вноса на стоки и услуги, предназначени за крайния потребител, което прави допустима проверката на начина, по който се представя информацията чрез етикета на съответната стока. Дори проверяваният продукт да отговаря на изисквания, съответстващи на ЗХ, по отношение на установеното от проверката е наложително прилагането на специалния ЗЗП. Заповедта е издадена във връзка с използване на заблуждаваща търговска практика от страна на Билла България ЕООД, а именно предлагане на продукт, чието съдържание не отговаря на описанието на продукта на опаковката. Поради това, търговецът, а не производителят е длъжен да осигури на потребителите разбираема, достъпна, ясна, лесна за отличаване и вярна информация за продуктите, които предлага в търговската си мрежа. По изложените съображения претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на спора по същество с отхвърляне на жалбата против оспорената заповед на председателя на КЗП. Ответникът Билла България ЕООД, в приложено становище от упълномощен представител, оспорва касационната жалба с твърдения, че първоинстанционният съд е постановил правилно решене и иска то да ъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и в обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, съдът приема същата за неоснователна, по следните съображения: В производството пред административния съд са обсъдени доказателствата събрани в административното и съдебно производства. Страните не оспорват фактите във връзка с извършена в търговския обект проверка. Поводът за проверката е във връзка със сигнал срещу отвотника до административния орган за продажба на протеинови блокчета с търговска марка Born Winner в търговски обекти, от които потребител след консумация на изделие изпитал стомашен дискомфорт и неразположение. В хода на проверката са направени изследвания в независима и акредитирана лаборатория за изпитване по отношение на информацията за количественото съдържание на белтък в протеинов бар Chocolate Brownie. За резултатите от изследването е съставен Протокол за лабораторно изпитване 21217/24.04.2023 г., отразяващ резултатите от извършеното изпитване на следната проба: протеинов бар Chocolate Brownie. В т. 4 от протокола е отразено, че е извършена проверка на 10 бр. от продукта, като всеки е с тегло 0.050 кг. В т. 8 от протокола на лабораторията са отразени в табличен вид резултатите от изпитването на протеиновото барче, касаещи компонентите, измежду които и съдържанието на белтък в т. 8. 2, в която е отразено 42,72 гр. съдържание на белтък от общата на маса на продукта съгласно стандарти/валидирани методи на БДС ISO 1871:2014. Съставен е констативен протокол, след което е издадена докладна записка, която е разгледана по установения ред на заседание на комисията по протокол 17/04.05.2023 г., като е прието, че Билла България ЕООД, предоставя невярна и подвеждаща информация за съдържанието на протеинов бар Chocolate Brownie предлаган за продажба в проверявания търговски обект в град Пловдив, по смисъла на чл. 68д, ал. 1 предл. 1, а именно: Търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. Към решението е налице особено мнение от един от членовете, който е гласувал въздържал се, тъй като е счел, че е необходимо да се върне докладната записка за събиране на допълнителни доказателства, а именно: да се изискат от търговеца документи за съответствие, които е представил производителя. Според него, нарушителят не е търговецът, ответник в настоящото производство, а производителят, който носи отговорността за несъответствието в съдържанието на въглехидрати, захари и хранителни влакнини в протеиновия бар. Въз основа на правилно установените факти и след анализ на относимата правна уредба съдът е приел, че оспореният пред него индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на приложимата процедура, в предвидената от закона писмена форма и с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му. При преценката за съответствието на атакуваното волеизявление с материалния закон, съдът е съобразил регламентацията на описаните в акта нормативни разпоредби и становищата на страните, в резултат на което е достигнал до заключение, че административният орган незаконосъобразно е упражнил правомощието си по чл. 68л, ал. 1 ЗЗП да забрани на Билла България ЕООД да прилага заблуждаваща нелоялна търговска практика. Мотивирал е извода си по съображения, че дружеството - адресат на мярката, не е отговорно за точността на информацията, съдържаща се върху етикета на предварително опакованата стока, която е закупило от нейния производител, макар именно то да я предлага на крайния потребител. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 2 от Наредбата за предоставянето на информация на потребителите за храните, както и разпоредби от Регламент (ЕС) 1169/2011, съдът е приел, че стопанският субект в хранителната промишленост, който отговаря за информацията за храните, е този, под чието име или търговско наименование се предлага храната на пазара, а ако този субект не е установен в Европейския съюз (ЕС/Съюза) вносителят на пазара на ЕС. Доколкото Билла България ЕООД не е такова лице по отношение на проверявания продукт, то не е налице заблуждаваща нелоялна търговска практика. По изложените съображения АССГ е отменил по жалба на Билла България ЕООД атакуваната заповед на председателя на КЗП. Решението е валидно, допустимо и правилно. Спорът, предвид застъпените пред касационната инстанция защитни тези, е по приложението на материалния закон в контекста на упражненото от административния орган властническо правомощие. Защитата на потребителите е основен приоритет на ЕС. Съгласно разпоредбата на чл. 153, § 1 и § 3, буква a) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Общността допринася за постигане на високо ниво на защита на потребителите чрез приетите от нея мерки, съгласно член 95. Безспорно възможността на потребителя да вземе своето информирано решение досежно потребността си от дадена стока или услуга може да бъде силно повлияна от нелоялни търговски практики. Именно по тази причина европейският законодател императивно ги забранява, регламентирайки комплекс от правила, съдържащи се в Директива 2005/29/ЕО, които да хармонизират уредбата в държавите членки в посочената сфера. Единната забрана за прилагане на нелоялни търговски практики, които изопачават икономическото поведение на потребителите, е изрично изведена в Съображение 11, изр. 2-ро от преамбюлната част на Директивата, и се съдържа като правило в разпоредбата на чл. 5, § 1. Съгласно дефинитивната норма на чл. 5, § 2 Директивата една търговска практика е нелоялна, ако противоречи на изискванията за дължимата професионална грижа и съществено изопачава или е възможно да изопачи съществено икономическото поведение по отношение на продукта на средния потребител, до когото достига или за когото е предназначена стоката, или на средния представител на група, когато една търговска практика е ориентирана към група потребители. По предписание на § 4 от същата разпоредба, търговските практики са нелоялни и когато са заблуждаващи по смисъла на членове 6 и 7, или са агресивни по смисъла на членове 8 и 9.