Решение № 10856 от 4.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6896/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт Новакова срещу Решение 1739/29.04.2025 г., постановено по адм. д. 116/2025 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което по жалба на М. Ц. В. е отменен Ревизионен акт /РА/ Р-16001624001429-091-001/ 09.10.2024г., поправен с Ревизионен акт за поправка на РА П-16002424178360-003-001/16.10.2024г., издадени от С. М. И. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Р. И. Й. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение 516 от 23.12.2024г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ Пловдив при ЦУ на НАП, с който на М. В., на основание чл.19, ал.2 от ДОПК е установена отговорност за непогасените задължения на "Розенфелд и Ко" АД в общ в размер на 65 824.36 лева главница и 39 342.43 лева лихви. В касационната жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е уважил молбата на касатора за предоставяне на възможност за представяне на пълната ревизионна преписка по първоначално проведеното ревизионно производство и за предоставяне на възможност за запознаване с представените от жалбоподателя доказателства. Твърди се, че именно в следствие на това нарушение делото е останало неизяснено от фактическа страна, а оттам и изводите на съда за незаконосъобразност на ревизионния акт са неправилни. Оспорват се и изводите на съда за липса на кумулативно предвидените предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране отговорността на М. В. за непогасените задължения на "Розенфелд и Ко" АД. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу ревизионния акт. Касационната жалба се поддържа в писмено становище. Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства. Ответникът - М. Ц. В., чрез адв. Цанков в писмен отговор и в съдебно заседание изразява доводи за неоснователност на касационната жалба. Представя доказателства. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди доводите в касационната жалба, намира, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Стара Загора е бил Ревизионен акт Р-16001624001429-091-001/ 09.10.2024г., поправен с Ревизионен акт за поправка на РА П-16002424178360-003-001/ 16.10.2024г., издадени от С. М. И. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Р. И. Й. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение 516 от 23.12.2024г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ Пловдив при ЦУ на НАП, с който на М. В., на основание чл.19, ал.2 от ДОПК е установена отговорност за непогасени задължения на "Розенфелд и Ко" АД в общ в размер на 65 824.36 лева главница и 39 342.43 лева лихви. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че ревизионното производство е повторно след като с Решение 107 от 15.03.2024 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, на основание чл. 155, ал. 2 от ДОПК, е отменен Ревизионен акт 16002423004738-091-001/ 25.10.2023 г. и преписката е върната за издаване на нов РА. В изпълнение на решението е образувано повторното ревизионното производство със Заповед за възлагане на ревизия Р- 16001624001429-020-001/ 20.03.2024 г. Със ЗИЗВР Р-16001624001429-020-002/ 26.03.2024 г. и ЗИЗВР Р-16001624001429-020-003/ 27.06.2024 г. е променен съставът на ревизиращия екип и срокът за извършване на ревизията. За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад /РД/ Р-16001624001429-092-001/ 10.09.2024 г. Ревизията е приключила с РА Р-16001624001429-091-001/ 09.10.2024 г., поправен с Ревизионен акт за поправка на РА П-16002424178360-003-001/ 16.10.2024г., потвърден с Решение 180/24.04.2024 г. на директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП. На първо място административният съд е приел, че ревизионния акт е валиден акт, издаден от компетентни органи по приходите, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на акта решаващият съд е приел, че от събраните в хода на ревизионното производство писмени доказателства не се установява и доказва по несъмнен начин наличието на елементите от фактически състав по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за ангажиране отговорността на М. В. за непогасените задължения на "Розенфелд и Ко" АД. Решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което налага отмяната му и връщане на делото на друг състав на същия съд за ново разглеждане. Както правилно е посочено от административния съд, процесната ревизия е повторна, след като с Решение 107 от 15.03.2024 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП, на основание чл. 155, ал. 2 от ДОПК, е отменен Ревизионен акт 16002423004738-091-001/ 25.10.2023 г. и преписката е върната за извършване на нова ревизия и издаване на нов РА. По делото е проведено едно открито съдебно заседание, за което от страна на процесуалния представител на директора на Дирекция ОДОП Пловдив е подадена молба с искане да се даде възможност за представяне на административната преписка по първоначално проведеното ревизионно производство, приключило с Ревизионен акт 16002423004738-091-001/ 25.10.2023 г., отменен с Решение 107/15.03.2024 г. на директора на Дирекция ОДОП - Пловдив. С молбата е поискано и да се даде възможност за запознаване и изразяване на становище при наличие на представени от жалбоподателя доказателства. Видно от протокола от проведеното на 26.03.2025г. съдебно заседание, искането за представяне на доказателства е оставено без уважение с мотиви, че предходните ревизионен и отменителен акт са налични по преписката. С отменителното решение на Директора на "ОДОП" - Пловдив, първоначално издадения ревизионен акт е отменен с указания за събиране на нови доказателства, на основание чл.155, ал.4, т. 1 ДОПК, поради което новото ревизионно производство и това, приключило с отменения ревизионен акт са свързани, като новото производство се явява продължение на действията по установяване на задълженията на същия субект, за същите по вид и период задължения. В съответствие с правилото по чл. 152, ал. 4 АПК, първоинстанционният съд е длъжен да изиска преписката в цялост служебно въз основа на копие от жалбата. В случая, в нарушение на това правило, административният съд не е уважил искането за представяне на преписката по издаване на акта, а е пристъпил към разрешаване на спора по същество при непредставянето й в цялост.Този процесуален пропуск на съда обективира нарушение и на чл. 171, ал. 5 АПК, предвид което в нарушение и на принципа на служебното начало, регламентиран в чл. 9, ал. 3 и 4 АПК, съдът се е произнесъл при некомплектована в цялост административна преписка по издаване на спорния РА. В настоящето касационно производство касатора представя ревизионната преписка по първоначално издадения ревизионен акт, но на основание чл. 220 АПК касационният съд няма право на фактически установявания. Затова представените доказателства е недопустимо за първи път да бъдат подложени на преценка от касационния съд, тъй като обсъждането им само от касационната инстанция би лишила страните от възможността от една инстанция при тяхната преценка и съответно представяне/събиране на други доказателства от значение за спорното право. Предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, пропускът на съда налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, в хода на което съдът следва да изиска представяне на цялата административната преписка. При постановяване на съдебния акт съдът следва да изложи мотиви при обсъждане на всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно всяко едно от повдигнатите възражения от страните. По направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение