Решение № 12502 от 7.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8757/2020 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Аминистративнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Агенция Митници- гр. София срещу Решение 1592 от 05.03.2020 г., постановено по адм. дело 45/2019 г. по описа на Административен съд София град.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК . Иска отмяна отмяната на обжалваното съдебно решение и моли ВАС, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявените с от ФАРО С.П.А. дружество, учредено и съществуващо по силата на законодателството на Република Италия, вписано във фирмения регистър на гр. Милано иск срещу Агенция Митници искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ със следващите се от това законови последици.

Редовно призован за съдебно заседание, касаторът, Агенция Митници-София, се представлява от юриск. Якимовска и юриск. Александрова, които поддържат касационната жалба, а по същество твърдят основателност на същата по съображения, подробно изложени в жалбата, устно в хода по същество , както и в допълнително депозирани в срок писмени бележки.

Ответникът по касация, ФАРО С.П.А. дружество, учредено и съществуващо по силата на законодателството на Република Италия, вписано във фирмения регистър на гр. Милано, редовно призован, се представлява от процесуалния си представител адв. И. Комаревски, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно правилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационната жалба, устно в хода по същество, както и в представени по делото писмени бележки.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК , както и след вменената му от разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за допустимост, валидност и съответствие на решението на материалния закон, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Обжалваното в настоящото съдебно производство Решение 1592 от 05.03.2020 г по адм. дело 45/2019 г. по описа на Административен съд София град е постановено, след като ВАС, трето отделение със свое решение 16308/28.12.2018г. по адм.д. 8216/2017г./ВАС е отменил изцяло Решение 2685/21.04.2017г. по адм.д. 11732/2014г. на АССГ, постановено по същите искови претенции между същите страни, и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ.

В новото производство по адм.д. 45/2019г. по описа на АССГ съдът , в изпълнение на указанията , съдържащи се в мотивите на отменителното решение на ВАС, е приел нови писмени доказателства и е назначил съдебно-лингвинистична експертиза, както и съдебно-счетоводна такава относно редовността на представените при първото разглеждане на делото пред АССГ извлечения от счетоводни книги, ведно с допълнително поставени от страните по делото задачи.

С обжалваното в настоящото съдебно производство решение АССГ е осъдил Агенция " Митници" -София на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ да заплати на Фаро С.П.А- дружество, учредено и съществуващо съгласно законодателството на Република Италия, вписано във фирмения регистър на гр.Милано, Република Италия под MI-1042051, с адрес гр. Милано, площад С.Сеполкро 1, сумата от 789 631,98 лв. - претръпяна имуществена вреда, представляваща справедливата пазарна цена на златни и сребърни бижута, задържани от Агенция Митници с разписка 353/19.11.2009г., оценени към последната дата, ведно със законната лихва в размер на 219 400,99лв. за периода от 13.03.2012г. до 01.12.2014г., на която е подадена исковата молба, както и законната лихва върху главницата от датата на подаването на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, както и за сумата от 2 371,27 лв доказани по делото съдебни разноски.

Въз основа на валидно събраните при първото разглеждане на делото доказателства експертизи, писмени и гласни доказателства, както и на база събраните при второто разглеждане на делото пред АССГ допълнителни доказателства, съдът, за да постанови обжалваното в настоящото касационно производство съдебно решение, е приел от правна страна наличието на всички елементи от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди, причинени на ищцовото дружество по реда на чл.1 от ЗОДОВ. АССГ е заключил, че ищцовото дружеството е активно материалноправно легитимирано да предяви процесните искове, доколкото по делото категорично и безпротиворечиво се установява, че именно ФАРО С.П.А е собственик на иззетите на 19.11.2009г. от служители на ответника златни и сребърни бижута. Анализирайки събраните по делото писмени доказателства - транспортен лист, фактури, извлечение от сметки на трети лица, споразумение между ищцовото дружество и А. Века в качеството му на физическо лице и като управляващ Да Винчи Джоели, разписка 353/19.11.2009г., опис на иззети вещи към НП, заключението на тройната основна и допълнителна експертизи, както и новоназначената при второто разглеждане на делото счетоводна експертиза и събраните свидетелски показания, АССГ е приел за установено както че ФАРО С.П.А е собственик на иззетите/впоследствие откраднати от склад на Атенция Митници Аерогара София/ бижутерийни изделия, така и предаването им от ищцовото дружество на Да Винчи Джоели с цел продажбата им на консигнация в България, съответно отнемането им от представляващия второто дружество А. Века въз основа на съставените му АУАН и НП.

АССГ е приел за доказани по делото всички елементи на отговорността на ответника за вреди по чл.1 от ЗОДОВ - обстоятелството, че бижутата са иззети в рамките на отпочнало административно -наказателно производство, приключило с отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, поради което иззетите вещи, предмет на административното нарушение, подлежат на връщане на собственика им / независимо от обстоятелството ,че са били иззети от физическо лице , представляващ консигнатора /; наличие на настъпила вреда от невъзможността тези бижута да бъдат върнати поради извършената в склада на Митница- Аерогара София кражба, поради което се дължи тяхната равностойност; наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразното бездействие на митническите органи да изпълнят свое задължение,пряко произтичащо от закон да опазват иззетите вещи, предмет на установеното административно нарушение, до приключване на съдебното производство по обжалване на наказателното постановление с грижата на добър стопанин.

По горните съображения АССГ е уважил като основателни предявените искове в приетите от него за съответстващи с материалноправните разпоредби размери.

Съдебното решение е неправилно по следните съображения :

Основателни са развитите от процесуалните представители на касатора в касационната жалба оплаквания за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на всички, събрани по делото и взаимно противоречиви доказателства, както и необсъждане на всички, наведени от двете страни доводи, което води до немотивираност и необоснованост на съдебния акт, а от там и до постановяването му в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. Основателни са доводите на касационния жалбоподател за немотивираност на решаващите изводи на АССГ за това, че иззетите златни и сребърни бижута, предмет на разписка 353/19.11.2009г. и опис на иззети вещи към НП 408/30.07.2010г. от Началник Митница- Аерогара -София са собственост на ищцовото дружество, че е установена идентичността и индивидуализацията им, както и че ищцовото дружество е претърпяло вреда в размер на тяхната равностойност.

1.Видно от доказателствата по делото / в частност от заключението на приетата при второто му разглеждане от АССГ съдебно-счетоводна експертиза/ повечето документи, на база които е направен изводът, че ищецът е собственик на иззетите от служителите на ответника вещи или съставляват вторични счетоводни документи, или въобще не са счетоводни документи / с изключение на Фактура PI 720/2009г., издадена от Да Винчи, фактура 50105/12.11.2010г., издадена от ищцовото дружество и фактури, удостоверяващи закупуването от Фаро С.П.А през м.септември и м. октомври 2009г. на сребърна и златна бижутерия /.

Едновременно с това процесуалните представители на ищцовото дружество още с молбата си от 26.02.2019г., депозирана по адм.д. 45/2019г. /АССГ /л.30/, са поискали допускане на съдебно-счетоводна експертиза по реда на Регламент /ЕО/ 1206/2001г. от 28.05.2001г. за съдействие при събиране на доказателства до компетентния съд в гр.Милано, със следните задачи в най общ смисъл/ подлежащи на конкретизация с допълнителна молба/, а именно : редовно водени ли са счетоводните книги на Фаро за 2009 г. с оглед изискванията на италианското законодателство, представляват ли документите, описани на стр.5 от отменителното решение на ВАС , извлечения от които са представени по адм.д. 11732/2014г. по описа на АССГ / състояние на сметка на трета страна / л.95-97/; валоризиран месечен журнал за м. ноември 2009г./л.98-104/ и ситуация за сметка на трети лица/л.105-108/ автентични извлечения от оригиналните счетоводни книги, водени при ищеца и завел ли е Фаро С.П.А. процесните бижута като свои активи в счетоводните си книги.

С нарочна писмена молба по делото ищцовото дружество следва да уточни кои фактури от представените от него при първото и второто разглеждане на делото общо над 30 бр. - имат за предмет отнетите от служители на ответника на 19.11.2009г. сребърни и златни бижутерски изделия, които ищецът твърди, че са негова собственост.

След отговора на този въпрос, както и след отговора на въпроса дали ищцовото дружество поддържа все още искането си за назначаване на СИЕ, изготвена в Италия, въз основа на Регламент 1206/2001г. / при указания от настоящия съдебен състав, че следва да бъде извършена проверка на база налични при ищеца първични счетоводни документи, установяващи обстоятелството, че именно иззетите на 19.11.2009г. от А. Века на митница Аерогара София сребърни и златни бижута са заприходени като материални активи при ищцовото дружество преди изземването им на 19.11.2009г./ ВАС ще се произнесе по евентуално поддържаното искане за назначаване на такава ССЕ, която според ВАС е относима към предмета на делото.

Същата ССЕ следва да отговори отново на въпросите за идентичност на бижутата, заприходени в активите на ищцовото дружество преди предаването им на представителите на Да Винчи и тези, отнети и описани от служителите на ответника към 19.11.2009г. на територията на РБългария.

1. По делото се установява наличие на начало на писмено доказателство, удостоверяващо намерението на ищцовото дружество да търси равностойността на отнетите на 19.11.2009г. изделия от злато и сребро от консигнатора Да Винчи Джоели / писмо от ищцовото дружество до Агенция Митници л.208 от адм.д. 11732/2014г. и Определение по гр.д. 9777/2012г. л.218-223 от адм.д. 11732/2014г./.

АССГ не е изяснил обективната истина по спора, като не е указал на ищеца да представи доказателства за обстоятелството от 16.07.2012 г. / датата на постановяване на определението по гр.д. 9777/2012г. по описа на СГС / до настоящия момент същият завел ли е на територията на РИталия ревандикационен иск с предмет : иззетите на 19.11.2009г. сребърни и златни бижута или иск за присъждане на тяхната равностойност срещу консигнатора Да Винчи Джоели; ако да - на какъв етап е съдебното производство- висящо или приключило с влязло в сила съдебно решение; какво е съдържанието на влязлото в сила съдебно решение с представяне на съответните, надлежно преведени на български език писмени доказателства.Изясняването на този въпрос е от съществено значение за установяване наличието на третия от кумулативно изискуемите по закон материалноправни елементи от отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ наличието на вреда за ищцовото дружество от незаконосъобразното поведение на българските административни органи.

1. Видно от събраните в открито с.з. на 09.02.2016г. по адм.д. 11732/2014г./АССГ свидетелски показания / разпит на св.М. Череза и св. Д. Пратичи/ иззетите на 19.11.2009г. от А. Века в качеството му на представляващ Да Винчи Джоели сребърни и златни бижута са били застраховани от ищцовото дружество в Италия. При второто разглеждане на делото ищецът е представил като доказателство и самата застрахователна полица в превод на български език / л. 50 и сл. по адм.д. 45 /2019 г. /АССГ/

Въпреки че още в с.з. от 09.02.2016 г. по адм.д. 11732/2014г./АССГ представителят на СГП е поискал представяне на застрахователната полица в превод на български, ведно с доказателства за предявяването й за плащане на местната застрахователна компания и последвалия от нея изричен отказ за изплащане на застрахователното събитие с оглед евентуална застрахователна измама, АССГ е отхвърлил събирането на тези относими и допустими доказателства , приемайки ги за неотносими към предмета на спора.

Настоящата касационна инстанция намира за относимо към разкриване на обективната истина по делото представянето на заверено и надлежно преведено на български език копие от цялата застрахователна преписка, образувана по евентуално предявена от ищеца до местната застрахователна компания застрахователна полица, касаеща процесните, иззети от служители на АМ-Аерогара София на 19.11.2009г. бижута, съответно евентуалния влязъл в сила отказ на застрахователя да заплати суми на ищеца по това застрахователното събитие. Събирането на горните доказателства е от значение за доказване от страна на ищеца наличието на реално претърпяна от същия вреда във вид на равностойността на иззетите и впоследствие откраднати вещи. С оглед гореизложеното ВАС, трето отделение указва на ищцовото дружество, че в срок до първото по делото съдебно заседание, насрочено по реда на чл.227, ал.2 от АПК, същото следва да представи по делото цитираните по-горе писмени доказателства надлежно заверени и в съответен превод на български език.

1. Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.2 от Кодекса на международното частно право настоящата касационна инстанция указва на ищцовото дружество, че в срок до следващото съдебно заседание следва да представи в оторизиран превод на български език извлечение от тези разпоредби на италианското гражданско и/или търговско законодателство, уреждащи договора за консигнация сключване, форма на валидност, форма на доказване,права и задължения на страните.

1. Ищцовото дружество следва да бъде задължено в срок най-късно до скледващото съдебно заседание да представи по делото в заверено копие и превод на български език удостоверение за актуалното си състояние като извлечение от компетентния орган на РИталия, съответстващ на нашата Агенция по вписвания, съответно доказателства за актуалните представляващи дружеството.

Изложеното по-горе налага извод за неправилност на решението на АССГ поради допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи касационно основание за отмяната му. Съгласно чл. 227, ал. 1 АПК, когато решението на първоинстанционния съд бъде отменено повторно, както е в случая, Върховният административен съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество. Според ал. 2 на чл. 227 АПК, когато основанието за отмяна налага това, Върховният административен съд след като отмени решението, следва да насрочи делото в открито съдебно заседание с цел събиране на нови доказателства при необходимост.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 и чл. 227, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение