Решение № 328 от 30.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 353/2009 г.

Решение № 328 от 30.09.2009 г. на ВКС по н. д. № 353/2009 г., III н. о., НК, докладчик председателя Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационен протест на Окръжна прокуратура гр. В. срещу въззивна присъда от 30.04.2009 г. по внохд № 164/2009 г. по описа на Окръжен съд - Велико Търново. В протеста, който се поддържа в съдебно заседание от представителя на Върховната касационна прокуратура се излагат доводи за допуснато нарушение на материалния закон. Прави се искане за отменяване на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Защитникът на подсъдимия - адв. Величков намира протеста за неоснователен, тъй като деянието е недоказано и изводите на съда са законосъобразни. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 92 от 30.04.2009 г. по внохд № 164/2009 г. Великотърновският окръжен съд е ОТМЕНИЛ осъдителна присъда № 63 от 6.02.2009 г. постановена по нохд № 490/2008 г. от Горнооряховския районен съд по отношение на подсъдимия и е постановил НОВА, както следва: ПРИЗНАЛ е подсъдимия М. А. Д. за НЕВИНЕН в това, че на 19.01.2008 г. в местността "Кузманица" в землището на с. П. от сграда собственост на Г. С. Г. и Д. Г. К., направил опит да отнеме чужди движими вещи - 0.5 куб. м. дървен материал - греди с дължина 2 м на стойност 70 лева от владението на собствениците без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като за целта използвал техническо средство-ръчна количка, кози крак, кирка и брадва, като деянието останало недовършено по независещи от него причини, поради което и на основание чл. 304 НПК ГО ОПРАВДАЛ по обвинението за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр.с чл. 194, ал. 1 вр.с чл. 18, ал. 1 НК. ПОТВЪРДИЛ е присъдата в останалата й част. Касационният протест е ОСНОВАТЕЛЕН: За да постанови оправдателна присъда срещу подсъдимия Д, въззивният съд е приел, че предмета на престъплението не бил доказан, показанията на свидетелите К били противоречиви относно вида и количеството дървени греди, респ.мястото на последните - натоварени или не на количките на подсъдимия. Приел е, че свидетелите Т служители, също не допринасят за изясняване вида на вещите, тъй като и двамата са възприели единствено празните колички, бутани от подсъдимия и лицето П. Н. По същество, съдът е заключил, че липсват каквито и да е обективни находки посредством които да бъдат установени вида на инкриминираните вещи. Освен това местопрестъплението не било запазено, не е бил извършен и оглед, чрез който да се закрепят следите от престъплението, което процесуално действие в конкретния случай било абсолютно необходимо. Преценката на съда за годността на събраните доказателства, както и тяхната относимост към предмета на престъпление е неправилна. От фактическа с. е установено, че свидетелите К по сигнал от техен близък, са посетили процесния пилишарник. Безспорно е установено, че в него са заварили подсъдимия и лицето П. Н. спрямо когото наказателното производство е било прекратено. Установено е също, че двамата били натоварили част от дървени греди-каприори и други-талашит, ламарина на количките, с които са отишли до посоченото място. От показанията на свидетелите също така е установено, че след като гредите били разтоварени по тяхно разпореждане, подсъдимият и лицето Н. тръгнали в посока с. П.. В началото на селото били посрещнати от полицейските служители Тонков и Б., които ги задържали. От показанията на св. Т е установено, че количеството греди възлиза на половин куб. метра, оценени на 70 лева. Въпреки изложените обстоятелства, съдът е приел че обвинението не е доказано. В мотивите си е отбелязал, че показанията на свидетелите К са противоречиви относно факти включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК. Позовал се е на показанията им депозирани при повторния разпит по реда на чл. 332 НПК, относно вида дървен материал. Св. Т. е заявил, че вещите, които подсъдимият е товарел в момента били са дървени каприори, представляващи греди от покривната конструкция. Св. К. обаче бил категоричен, че в количките не е имало натоварени каприори, тъй като всеки от тях е с дължина 4 метра и няма как да бъдат натоварени, а в количките имало единствено отпадни дървета и талашити и някои парче ламарина. Съдът не е анализирал внимателно показанията на свидетелите и не е положил усилия да преодолее различието относно вида на дървения материал. Така св. Т е заявил, че във всяка количка е имало натоварени повече от 5 бр. каприори, докато св. К е посочил, че количките били натоварени с талашит отпадни дървета, ламарина, като можело да има и каприори. В разпита си пред районния съд проведен на 30.09.2008 г. този свидетел е посочил, че количките били натоварени с дърва-каприори, талашити, ламарини. Доколкото пред въззивния съд описвайки процесните греди-каприори е заявил, че предвид размерите им те не могат да се поберат на количките на подсъдимия и дали е имало натоварени от тях, съдът следваше да приложи разпоредбата на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК, съгласно която показанията на свидетел дадени по същото дело пред съдия в досъдебното производство или пред друг състав на съда, се прочитат, когато между тях и показанията, дадени на съдебното следствие, има съществено противоречие. Съдът е пропуснал посочената процесуална възможност, с което е нарушил разпоредбата на чл. 13 НПК, тъй като в рамките на своята компетентност е бил длъжен да вземе всички мерки за разкриване на обективната истина. Във връзка с това е следвало да проведе разпит и на св. Т, който съгласно данните по делото, на следващия ден е отишъл на мястото на деянието и е видял гредите, разтоварени от количките. Количеството дървен материал, предмет на обвинението е установен от показанията на св. Т. К. на досъдебното производство /л.26/, така и пред съда, свидетелят е посочил, че на количките били натоварени около половин кубически метър греди с дължина около 2 метра. От данните по делото е видно, че на мястото на деянието е имало освен двете колички още и брадва, кози крак, кирка, с които подсъдимият е свалял и подготвял за товарене процесните греди. При така установените данни по делото, изводът на въззивния съд за недоказаност на обвинението повдигнато срещу подсъдимия не се основава на обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото. Допуснатите нарушения по чл. 13 и чл. 14 НПК са обусловили неправилна оценка на доказателствата представени от обвинението и неправилно приложение на материалния закон. Мотивът на съда подкрепящ извода за недоказаност на деянието с липсата на оглед на местодеянието, е несъстоятелен. Огледът по чл. 155 НПК като вид процесуално действие има за цел да разкрие, непосредствено да изследва и запази следи от престъплението и други данни, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото. В конкретния случай обвинението се е позовало на показанията на очевидците на деянието- К. и Т., които са установили факти, свързани с извършителя на деянието, предмета на престъплението, обстоятелствата при които е разкрито, както и на показанията на Тонков и Б. При тези данни, липсата на проведен оглед не опорочава годността на събрания по реда на НПК доказателствен материал и не е основание за довод за процесуално нарушение. На последно място следва да се отбележи, че мотивите страдат от противоречие. В частта обосноваваща правната с. на инкриминираното деяние, съдът отбелязал, че по делото единственият безспорно установен факт е, че подсъдимият се е намирал в процесния имот. На л. 21 от мотивите съдът е приел обаче, че подсъдимият е "бил в непосредствена близост до стопанската постройка", което било единственият установен от обвинението уличаващ подсъдимият факт. Допуснатите нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 НПК налагат извода, че оправдателната присъда следва да се отмени и делото върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При повторното разглеждане следва да се проведе съдебно следствие и разпитат отново свидетелите очевидци на деянието, както и полицейските служители Б. и Тонков. След анализ на всички доказателства поотделно и в съвкупност, съдът следва да постанови законосъобразен съдебен акт, като обсъди и довода на защитата пред въззивния съд за приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НК. С оглед на изложените мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение