Решение № 10096 от 24.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7424/2017 г.

Решение № 10096 от 24.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7424/2017 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 157 от 17.05.2017 г., постановено по административно дело № 163/2017 г., Административен съд - В. е отхвърлил жалбата на Ж. Д. М. от с. П. против решение № 1040-06-11/17.02.2017 г. на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) - В. и потвърденото с него разпореждане № 2113-06-1805-5/10.01.2017 г. на ръководител "ПО" ("Пенсионно осигуряване") към ТП на НОИ - В.. Съдебният акт е атакуван с касационна жалба от Ж. Д. М. от с. П., общ. Б. С., обл. В.. Наведените от касатора доводи за неправилност на съдебния акт са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - В., редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не депозира писмен отговор на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесното разпореждане от 10.01.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - В. на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, въпреки, че има навършена изискуемата възраст, тъй като не отговаря на изискването да има 15 години действителен осигурителен стаж, а към датата на заявлението - 10.01.2017 г., има 13 години, 5 месеца и 13 дни. Зачетени са 2 години, 2 месеца и 18 дни от втора категория труд и 11 години, 5 месеца и 13 дни от трета категория труд, общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд съгласно чл. 104, ал. 2 от КСО - 14 години, 2 месеца и 21 дни, действителен стаж по смисъла на § 1, т. 12 на допълнителните разпоредби (ДР) на КСО, превърнат към трета категория - 13 години, 5 месеца и 13 дни. Недостигът на действителен стаж, обусловил отказа за отпускане на пенсия в хипотезата на чл. 68, ал. 3 от КСО, е предопределен от това, че пенсионният орган е категоризирал от трета категория (а не от втора) положеният от заявителя труд като "шофьор" за периодите от 13.08.1974 г. до 1.06.1975 г. в "Търговия на едро" гр. Б. С., от 11.08.1975 г. до 30.11.1977 г. в "Сирена" гр. Б. С. и от 18.06.1981 г. до 1.11.1982 г. в СМК гр. Б. С., като е приел, че няма данни за вида и тонажа на автомобила, а за периодите от 14.03.1979 г. до 24.09.1979 г. в "Текстилни влакна" гр. Б. С. и от 25.01.1983 г. до 3.09.1983 г. в СМК "Монтажи" гр. В. също е зачетен от трета категория, защото няма предадени ведомости в ОАА (Обединен осигурителен архив) на ТП на НОИ - В.. Недоволен от разпореждането, Ж. М. го е обжалвал по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред директора на ТП на НОИ - В. с оплакване, че неправилно му е бил изчислен и зачетен действителния стаж. При осъщественият административен контрол с оспореното пред първоинстанционния съд решение от 17.02.2017 г. директорът на ТП на НОИ - В. не е уважил сезиралата го жалба, като е възприел и доразвил аргументите на пенсионния орган и е формулирал решаващ извод за законосъобразност на разпореждането. За да отхвърли жалбата на Ж. Д. М., Врачанският административен съд е приел, че обсъжданите актове на административните органи са законосъобразни като издадени от компетентни органи в съответствие с правомощията им и в изискуемата от закона форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които да водят до тяхната отмяна. По отношение на шофьорския стаж през спорните периоди съдът е посочил, че той не може да бъде зачетен като такъв от втора категория при липсата на каквито и да било относими доказателства, че жалбоподателят е бил шофьор на автомобил, попадащ в приложното поле на т. 53а от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП (отм.)). Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Проверяваното решение на Административен съд - В. е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, а доводите на касатора за противното са неоснователни. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесните решение и разпореждане съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК, като е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Съдържанието на атакувания съдебен акт е изцяло в съответствие с изискванията на чл. 172а от АПК. Съгласно чл. 68, ал. 3, изр. първо от КСО, в случай, че лицата нямата право на пенсия по ал. 1 и 2, до 31.12.2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете (Ж. М. отговаря на това изискване, тъй като към датата на заявлението има 65 години, 10 месеца и 7 дни) и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж (на това изискване Минков не отговаря, тъй като има действителен стаж, превърнат към трета категория труд, 13 години, 5 месеца и 21 дни). По смисъла на легалната дефиниция в § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, "действителен стаж" е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. По силата на чл. 104, ал. 2 от КСО, при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст осигурителният стаж се превръща, като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория. На касатора са зачетен от втора категория труд само 2 години, 2 месеца и 18 дни, а ако му бе зачетен от тази категория като попадащ в обсега на т. 53а от ПКТП (отм.) и трудът като "шофьор" за периодите от 13.08.1974 г. до 01.06.1975 г. в "Търговия на едро" гр. Б. С., от 11.08.1975 г. до 30.11.1977 г. в "Сирена" гр. Б. С., от 18.06.1981 г. до 01.11.1982 г. в СМК гр. Б. С., от 14.03.1979 г. до 24.09.1979 г. в "Текстилни влакна" гр. Б. С. и от 25.01.1983 г. до 3.09.1983 г. в СМК "Монтажи" гр. В., то при превръщането по реда на чл. 104, ал. 2 от КСО, общият му действителен стаж към датата на заявлението за пенсия щеше да надхвърли изискуемите 15 години - т. е. той би отговарял на кумулативно изискуемите условия по чл. 68, ал. 3 от КСО, за да се пенсионира по този ред. В касационната жалба се повтарят възраженията и доводите, изложени пред първоинстанционния съд, с които се поддържа, че положеният от жалбоподателя труд през спорните периоди следва да бъде признат за втора категория и съответно, че следва да му бъде отпусната пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. Административният съд е разгледал много подробно всички доказателства, относими към изпълняваната от жалбоподателя дейност като шофьор през всеки отделен период. Обосновано с установените конкретни данни относно мястото/предприятието, в което същата е осъществявана и с относимата разпоредба на т. 53а от ПКТП (отм.), приложима за времето до 1.01.2000 г., при съобразяване с правилата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж относно това с какви документи се установява осигурителен стаж, съдът е приел, че въз основа на представените официални документи не са изпълнени нормативно установените критерии за определяне на положения труд като такъв от втора категория. Във връзка с това е правилен направеният извод, че не е налице една от кумулативно необходимите предпоставки за отпускане на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, а именно липсата на изискуем действителен стаж от 15 години. В хода на делото пред Врачанския административен съд е изяснен безпротиворечиво основният спорен момент в производството в административната и в съдебната му фаза, а именно - за коя категория следва да бъде признат труда, положен от жалбоподателя през спорните периоди, като е доказано по несъмнен начин, че следва да бъде категоризиран като такъв от трета категория (а не от втора, както претендира жалбоподателят). Съгласно т. 53а от ПКТП (отм.), от втора категория е трудът на водачи на тролейбуси и автобуси от транспортните фирми за общо ползуване, обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната. Установено е безспорно, че трудът на Ж. М. през посочените по-горе периоди не попада в обхвата на т. 53а от ПКТП (отм.), защото за никой от тези периоди няма данни за вида и тонажа на управляваните от Минков автомобили, а за два от периодите даже няма предадени ведомости в ОАА на ТП на НОИ - В., което изключва прекатегоризиране на стажа през този период от трета във втора категория труд, и съответно на жалбоподателя правилно е било отказано отпускането на търсената пенсия. От изложеното е видно, че правото на лицето да се пенсионира при условията на 68, ал. 3 от КСО е неналично, в каквато насока е и съвпадащият краен правен извод на съда, на директора на ТП на НОИ - В. и на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - В.. Настоящата инстанция изцяло споделя като съответни на установеното по делото и на приложимия нормативен регламент развитите съображения от административния съд в насока, че този труд не би могло да бъде признат за такъв от втора категория, поради което не е налице възможността да бъде увеличена продължителността на осигурителния стаж на Ж. Д. М. чрез преобразуването му по реда на чл. 104, ал. 2 от КСО, а оттам да възникне евентуално за последния правото му на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст съобразно нормата на чл. 68, ал. 3 от КСО. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,