Решение № 9119 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3394/2010 г.

Решение № 9119 от 1.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3394/2010 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от РДНСК - гр. Добрич, чрез юрк. Зорница Георгиева, и от Иван Милков Димов, чрез пълномощника му адв. Бойка Пенева, срещу решение № 230 от 23 декември 2009 г., постановено по адм. д. № 672/2009 г. по описа на Административен съд Добрич, с което е отменена заповед № ДК-02-Д-06/1 октомври 2008 г. на началника на РДНСК - гр. Добрич. В касационните жалби се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника Димитър Димитров Дженков са постъпили писмени отговори, в които подробно са изложени съображенията му за неоснователност на двете касационни жалби. Другият ответник - община Шабла, не е изложил становището си по подадените две касационни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Пред Административен съд Добрич Димитър Димитров Дженков е оспорил заповед № ДК-02-Д-06/1 октомври 2008 г. на началника на РДНСК - гр. Добрич, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконния строеж "Двуетажна рибарска хижа", находящ се в УПИ VI, кв. 2 по ПУП-ЗРП на селищно образувание "Кария", гр. Шабла. Съдът е приел, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби и не съответства на целта на закона, поради което я е отменил. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменителни основания по отношение на оспорената заповед е законосъобразен. Установено е по делото, че с влязла в сила виза за проектиране е променен начина на застрояване в УПИ VI, както и това, че за извършеното от Димитър Дженков строителство има одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж. Не е било спорно и обстоятелството, че строителството е извършено в съответствие с одобрените строителни книжа. За УПИ V и УПИ VI не е приложена действащата регулация и няма трайни знаци, които да определят границите им. При тези данни правилен е изводът на първоинстанционният съд, че в случая не е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Съгласно чл. 142, ал. 5, т. 1 и 2 и чл. 148, ал. 4 от ЗУТ изискване за законосъобразност на инвестиционния проект и на разрешението за строеж е съответствието им с подробния устройствен план. Поради това с влизането им в сила това изискване се счита за окончателно установено. Окончателността произтича от уредената в чл. 156, изр. второ от ЗУТ стабилност на влезлите в сила разрешения за строеж, която изключва възможността за отмяната им чрез извънредни способи, в това число и на основание чл. 99, т. 1 от АПК - поради съществено нарушаване на изискванията за законосъобразността им, едно от които е съответствието им с действащия план. Следователно, изключен е и инцидентния контрол за законността им, какъвто по същество представлява отказа на началника на РДНСК да зачете действието на строителните книжа поради противоречието с подробния устройствен план. Такава преценка административният орган може да направи само до влизането им в сила. Обратното би означавало спирането, респ. премахването на строеж на това основание да може да бъде разпоредено безсрочно, включително и след въвеждането на строежа в експлоатация по установения ред. Засиленият стабилитет на разрешението за строеж, предвиден в чл. 156 от ЗУТ, има за цел да установи предвидимост и сигурност на инвестиционния процес. Колизията между тази цел и целите на конкретния подробен устройствен план, предмет на защита по чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, не може да бъде решена чрез абсолютизирането на която и да е от двете норми, съответно цели, защото това би означавало да се игнорират изцяло или правните последици на строителното разрешение, или тези на плана. Решението следва да бъде различно, като се вземат предвид и двете норми, като се даде приоритет или на разрешението за строеж, ли на подробния устройствен план в зависимост от тежестта на несъответствието между тях. Когато това несъответствие е основание за унищожаемост на разрешението за строеж, правните му последици следва да бъдат взети предвид и строежът не следва да бъде третиран като незаконен по чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Обратно - строеж, макар и съответстващ на разрешението за строеж, следва да бъде считан за незаконен по посочения текст, когато несъответствието на разрешението с плана е толкова тежко, че последиците му са правно нетърпими - т. е., когато разрешението за строеж е нищожно. В случая несъответствието между разрешеното строителство и това, предвиденото по действащия подробен устройствен план не води до нищожност на строителното разрешение. Поради това следва да се даде предимство на неотмененото по реда на чл. 149, ал. 3 или чл. 156 от ЗУТ разрешение за строеж, а това изключва възможността за премахване на строежа като незаконен по смисъла чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в двете касационни жалби оплаквания обжалваното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,