Решение № 54 от 30.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 49/2009 г.

Решение № 54 от 30.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 49/2009 г., II о., ТК, докладчик съдията Ваня Алексиева Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по молбата на Е. К. Х. К., упражняващ търговска дейност под фирма "В.", с. Р., община К. за отмяна на влязлото в сила решение на Кърджалийския окръжен съд № 200 от 8.11.2005 г. по гр. д. № 188/2005 г., с което е осъден молителя да заплати на "Т." Е., гр. А. сумата 11897.53 лв., произхождаща от договор за доставка на стоки, описани във фактури с № 3* и № 3* всичките с дата 17.12.2003 г., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 13.06.2005 г. до окончателното и изплащане и обезщетение за забава от 2 178.32 лв., за периода 20.12.2003 г.- 13.06.2005 г. За да обоснове молбата си за отмяна молителят се позовава на влязло в сила решение по гр. д. № 929/2006 г. на Кърджалийския районен съд, с което на осн. чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.) е признато за установено по отношение на ТД "Т." Е., гр. А., че издадените от последното, като доставчик, данъчни фактури № 3* и № 3* всичките от 17.12.2003 г., с положен подпис за получател от Е. К. Х. К., упражняващ търговска дейност под фирма "В.", с. Р., община К. са подправени. Обстоятелството, че писмените доказателства, обусловили крайния правен резултат по спора, предмет на атакуването решение, са приети за неистински (неавтентични и неверни), според изложеното в обстоятелствената част на молбата за отмяна е достатъчно, за да се счете формалната им доказателствена сила за оборена и да се допусне исканата отмяна на въведеното с чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК основание. Ответната по молбата страна е възразила по основателността и по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложеното от страните, съобразно данните по делото и правомощията си по чл. 307, ал. 2 и сл. ГПК, намира: С определение № 15 от 03.02.2009 г. по т.д. № 49/2009 г. подадената от Е. К. Х. К., упражняващ търговска дейност под фирма "В.", с. Р., община К. молба за отмяна е приета за процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна. Основанието за отмяна, въведено с чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК е налице тогава, когато влязлото в сила решение е основано на документ, неистинността на който е установена по надлежния съдебен ред, както е в разглежданият случай. Следователно обстоятелството, че с влязло в сила решение № 142 от 18.01.2007 г. по гр. д. № 929/2006 г. на Кърджалийския районен съд по реда на чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.) е призната неистинността (неавтентичността) на приложените по гр. д. № 188/2005 г.на КОС писмени доказателства-фактури № 3* и № 3* всичките издадени на 17.12.2003 г. с доставчик "Т." Е., гр. А., въз основа на които е изграден крайният правен извод на решаващия съд за осъществена на Е. К. Х. К., настоящ молител, доставка на описаната в тях стока, получена, но останала незаплатена от него, обоснова наличието на елементите от фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Що се касае до въпросът дали и при изключването на процесните фактури от доказателствения материал по делото решаващата инстанция би изградила идентичен правен извод за основателност на претендираната от "Т." Е. суми от 11897.53 лв. главница и 2 178.32 лв. обезщетение за забава, то същият, предвид характера на настоящето извънинстанционно производство не може да бъде предмет на обсъждане, доколкото именно и признатите за неистински писмени доказателства са обусловили решаващите мотиви на съдебния акт, чиято отмяна се иска. Водим от горното настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия на осн. чл. 307, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК