Решение № 9227 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5244/2012 г.

Решение № 9227 от 26.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5244/2012 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на мл. юрк. Солинков, надлежно упълномощен процесуален представител на Началника на РДНСК Югоизточен район, против решение № 227/17.02.12 г. по адм. д. № 2056/11 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът "БДК Инвест" ООД - гр. Созопол, чрез адв. Еленски, надлежно упълномощен, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба, моли оспореното с нея решение да бъде оставено в сила, претендира разноски за настоящата инстанция. Представя писмени бележки. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна /чл. 210, ал. 1 АПК/ в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство по жалбата на "БДК Инвест" ООД е Заповед № ДК-02-ЮИР-149/28.07.11 г., с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ Началникът на РДНСК Югоизточен район е наредил премахването на незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ строеж "Вилна сграда "Б" в УПИ IХ-5090, м. "Буджака", землище Созопол. За да постанови обжалваното отменително заповедта решение, Административен съд-Бургас е приел, че строежът не е незаконен на основанието по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като е извършен въз основа и без отклонение от влезли в сила инвестиционни проекти и разрешение за строеж, съответстващи на действащ по време на издаването и влизането им в сила подробен устройствен план. Последвалата отмяна на заповедта, с която планът е бил одобрен, съдът е обсъдил в контекста на влезлите в сила строителни книжа и е дал приоритет на последните, позовавайки се на разпоредбата чл. 156, предл. посл. ЗУТ, установяваща техния стабилитет. Взел предвид е и факта, че оспорванията срещу строителните книжа по реда на чл. 216 ЗУТ са неуспешно проведени, както и, че строежът е завършен и въведен в експлоатация през 2009 г. Решението е постановено при яснота относно релевантните факти, а именно, че въз основа на подробен устройствен план за строежа е одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж, строителните книжа са влезли в сила, като при проверката по чл. 156 ЗУТ компетентният административен орган не е намерил основания за отмяната им. Законосъобразността на одобрения инвестиционен проект и разрешението за строеж е обусловена от съответствието им с предвижданията на подробния устройствен план, предвид което с влизането им в сила това съответствие се счита окончателно установено. След отмяната с влезли в сила съдебни решения на заповедите за одобряване на подробния устройствен план, строителните книжа са били предмет на производства по чл. 216 ЗУТ, вкл. и относно нищожността им, като последната е отречена с решение по адм. д. № 698/24.06.09 г. по адм. д. № 340/09 г. на Административен съд-Бургас, оставено в сила с решение № 4444/07.04.10 г. по адм. д. № 13175/09 г. на Върховния административен съд. В това производство е отхвърлен протеста на Окръжна прокуратура - Бургас, срещу Заповед № ДК-10-12/27.02.09 г. на началника на РДНСК-Бургас, с която е прието, че строителните книжа са валидни индивидуални административни актове. При тези установявания изводът за незаконосъобразност на издадената на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ заповед е правилен. Строежът е извършен в съответствие с одобрения инвестиционен проект и влязлото в сила преди отмяната на подробния устройствен план разрешение за строеж, завършен е и е въведен в експлоатация две години преди издаване на процесната заповед. Нищожността на строителните книжа е отречена с влязло в сила съдебно решение, предвид което несъответствието на строежа с подробния устройствен план не го прави нетърпим в правния мир и не представлява порок, установяващ незаконността му по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Предвид горното касационните доводи за неправилност на решението се преценяват като неоснователни изцяло. Последното като постановено при липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде оставено в сила. При този резултат своевременно заявената от ответника по касационната жалба претенция за присъждане на разноски за настоящата инстанция е основателна. Следва да бъде уважена обаче до размера от 450 лв., тъй като адвокатска защита страната е ползвала в хипотезата на чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 и § 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита в производство по оспорване на индивидуален административен акт с неоценяем интерес. Разноските за тази инстанция до пълния доказан по делото размер /л. 10/ като предмет на свободно договаряне не подлежат на възстановяване от касатора. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 143, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в настоящия състав на II-ро отделение