Решение № 13839 от 19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 226/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Н. Д. К. от гр. Велинград, против Решение 603 от 25.10.2023 г., постановено по адм. дело 452/2023 г. по описа на Административен съд (АС) - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против Отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, рег. 367р-7209 от 18.04.2023 г. на началника на Районно управление (РУ) - Велинград при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Пазарджик. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, като издадено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Анализира като неправилен и необоснован извода на съда, че не е налице основателна причина да бъде издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие и боеприпаси. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения отказ. Ответникът - началникът на РУ Велинград при ОДМВР - Пазарджик, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура излага мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща интерес от оспорването. Разгледана по същество, е неоснователна. За да отхвърли подадената пред него жалба административният съд е приел за установени следните факти: В служба КОС при РУ Велинград е постъпило Заявление вх. 367000-1731 от 22.02.2023 г. от Н. Д. К. за подновяване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие като причина е посочил самоотбрана . На 15.03.2023 г. до жалбоподателя е изпратено Писмо per. 367000-2440 от 15.03.2023 г., с което на К. е указано, че за получаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях за самоотбрана, трябва да посочи основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на исканото разрешение. В писмото е изтъкнато, че при извършената проверка е констатирана непълнота на представените документи, изразяваща се в липса на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава искането за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. На 01.04.2023 г. К. е депозирал в деловодството на РУ - Велинград, Мотиви с вх. 367000-3058/01.04.2023 г., в което е посочил следните причини: за самоотбрана и охрана на имуществото му и неговото семейство. Сочи, че е получавал е много заплахи устни и размахване на пръсти, кучето му е било отровено. Гумата на автомобила му е била спукана не веднъж. Близо 15 години е работил в Радио СОТ ООД. Денонощно се е сблъсквал с криминално проявени лица, които до ден днешен гледат негативно на него и продължава да получава устни заплахи. Като инспектор в отдел Инспукторат в Община Велинград е съставял много констативни протоколи, фишове, актове на граждани от Община Велинград. Административният орган е извършил служебна проверка на основание чл. 83 ал. 4 ЗОБВВПИ. На 18.04.2023 г. началникът на Районното управление - Велинград към ОДМВР - Пазарджик е постановил Отказ за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие per. 367р-7209, с който на основание чл. 83, ал. 5 във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 10, предложение първо ЗОБВВПИ е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие на лицето Н. Д. К.. Административният орган е приел, че лицето не е доказало необходимостта от издаване на исканото разрешение. Посочил е, че мотивите на К., не биха могли да се приемат като основателна причина и не обосновават необходимостта и нуждата от издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, тъй като не са представени доказателства в писмен вид, относно сочената основателна причина. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, съдържа фактически и правни основания и при издаването му органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е приел, че актът е и материално законосъобразен. Изложил е подробно релевантната нормативна уредба и приел, че в случая не е налице нито едно от лимитативно определените от законодателя условия за издаване на разрешението за придобиване, носене и съхранение на оръжие, а именно самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране. Приел е, че от жалбоподателя не са ангажирани доводи и представени доказателства, посредством които по безспорен и несъмнен начин да се обоснове необходимостта от притежание на огнестрелно оръжие. Приел е, че с оглед разпределението на доказателствената тежест между органа и заявителя, именно на заявителя е задължението да формулира и да изложи факти и обстоятелства във връзка със сочената цел за издаване на въпросното разрешително. Въз основа на горното съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, приложима към спорното правоотношение, регламентира, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (за самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. При всяко сезиране на органа с искане за издаване или продължаване на срока на разрешителното, административният орган е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Както правилно е приел и първоинстанционният съд, в тежест на заявителя е да обоснове искането си като го подкрепи с доказателства, от които по безспорен начин да се изведе необходимостта от издаване на исканото разрешение. В подаденото заявление липсват заявени обстоятелства, сочещи на данни за конкретна необходимост, като е посочено, че оръжието ще се използва за самоотбрана. Фактът, че касаторът е работил в отдел Инспекторат към Община Велинград и в Радио СОТ ООД не би могъл да се приравни и приеме за причина, която по несъмнен и безспорен начин да обуславя необходимостта от разрешението, като, както в хода на административното производство, така и в съдебното производство заявителят не е представил конкретни доказателства за отправени заплахи към него и/или неговото семейство. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквато в случая не са изложени. При липсата на данни за конкретни актове, застрашаващи личната безопасност на касационния жалбоподател и целостта на неговото имущество, необходимостта от извършване на дейността не е доказана. Възприетото от решаващия съд тълкуване на материалния закон е съобразено със спецификата и особения режим за осъществяване на регламентираните с този нормативен акт дейности, поради което изцяло се възприема от настоящата инстанция. Като е достигнал до извод, че обжалваният административен акт е законосъобразен и като е отхвърлил жалбата като неоснователна, АС Пазарджик е постановил правилен съдебен акт, който следва бъде потвърден. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са поискани, с оглед на което не следва да бъдат присъждани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение