Решение № 2391 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3989/2013 г.

Решение № 2391 от 19.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3989/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на ВНД директора на Областна дирекция на МВР - Пазарджик против решение № 89/11.02.2013 г., постановено по адм. дело № 806/2012 г. на Административен съд град Пазарджик, с което е отменена негова заповед рег. № з-2821/2.11.2012 г. и по частна жалба на ВНД директора на Областна дирекция на МВР - Пазарджик против определение № 332/28.02.2013 г., постановено по адм. дело № 806/2012 г. на Административен съд град Пазарджик. Оплакванията в касационната и частната жалба са за неправилност на решението и определението, като постановени в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Симеон Чавдаров Съловски от град Пазарджик, чрез пълномощника си адв. Чавдаров е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на оспореното решение. Касационната и частната жалби са подадена в сроковете по чл. 211, ал. 1 от АПК и чл. 248, ал. 3 от ГПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са ОСНОВАТЕЛНИ. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд град Пазарджик е била заповед рег. № з-2821/2.11.2012 г. на ВНД директора на Областна дирекция на МВР Пазарджик, с която на Симеон Чавдаров Съловски, изпълняващ длъжността началник на Районно управление "Полиция" - Пазарджик при ОД на МВР - Пазарджик, категория "В" е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, за извършено нарушение, изразяващо се в това, че главен инспектор Съловски не е извършил задълбочена проверка във връзка със справка рег. № 3727/29.06.2012 г. по описа на ДИ - МВР, с която е трябвало да установи, че главен инспектор Красимир Будинов - началник Участък "Полиция" - Изток към Районно управление "Полиция" - Пазарджик при ОД на МВР - Пазарджик не е изпълнил негова резолюция "за възлагане и строг контрол" върху преписка с рег. № 50445/11.11.2012 г. по описа на ОД на МВР Пазарджик /вх. № 29259/14.11.2012 г. по описа РУП/, изпратена с писмо от главен инспектор Дочка Кратунчева - главен счетоводител във "Финансово осигуряване" към "Администрация - ОДМВР" при ОД на МВР Пазарджик, като със същата преписка е върнат за корекции протокол за извънреден труд рег. № 25207/14.10.2012 г. на РУ - "Полиция" /вх. № 38759/17.10.2012 г. по описа на ОДМВР/. Това обстоятелство е довело до допускане на нарушение при прилагане на Инструкция № Iз-343/5.03.2009 г. за реда за разпределение на работното време на държавните служители в МВР, отчитането му и компенсиране работата извън установеното работно време и фактическо забавяне изплащането на извънреден труд на служителите от участък "Полиция" - Изток, като с действията си главен инспектор Съловски е нарушил служебната дисциплина като не е упражнил контрол над подчинен служител - главен инспектор Красимир Будинов, който е нарушил чл. 37 от Правилата за създаване, съгласуване и движение на явни документи в МВР, утвърдени със заповед рег. № Iз-227/2.02.2012 г. на Министъра на вътрешните работи, като не е указал конкретен срок за изпълнение на поставената задача - срок 15 дни, за което носи отговорност. Първоинстанционният съд е обсъдил така приетите по делото доказателства, като е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Изложени са мотиви, че е налице вътрешно противоречие в обстоятелствената част на заповедта, което не позволява на съда да разбере фактическите обстоятелства и правилната квалификация на дисциплинарното нарушение, тъй като всички относими факти обстоятелства са описани максимално неточно, което води до невъзможността за обективна преценка за тяхното наличие или липса. Решаващият съд е приел, че конкретните факти, обосноваващи основанието, възприето от органа при произнасянето му с атакуваната заповед, и които се съдържат в съпътстващите и приложени като част от административната преписка доказателства, не обосновават извършване на нарушение от страна на главен инспектор Съловски. Според съда дисциплинарната отговорност на служителя ангажирана в рамките на дисциплинарно производство, в което е обсъдено визираното в заповедта нарушение на служебната дисциплина, не е установена и доказана. Административният орган не е доказал виновно неизпълнение от страна на главен инспектор Съловски на служебната дисциплина, като не упражнил контрол над подчинен служител, поради което поведението му неправилно е квалифицирано, съобразно разпоредбите на закона, и правилника за неговото приложение, в хипотезата на чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР и му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 /шест/ месеца. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Съдът не е обсъдил всички представени по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, поради което е направил необосновани правни изводи. В производството пред първата инстанция неправилно е прието, че не е установено дисциплинарното нарушение, за което органът е приел наличие на вина от страна на касационния ответник, като не е упражнил контрол над подчинен служител главен инспектор Красимир Будинов, като това обстоятелство е довело до допускане на нарушение при прилагането на Инструкция № Iз-343/5.03.2009 г. за реда за разпределяне на работното време на държавните служители в МВР, отчитането му и компенсиране работата извън установеното работно време и фактическо забавяне изплащането на извънреден труд на служители от Участък "Полиция". Не е обсъдена справката, становището, сведенията и обясненията и въобще не са обсъдени доказателствата и доводите за допуснатото нарушение неупражняване на контрол над подчинен служител, квалифицирани съгласно чл. 224, ал. 2, т. 2 и чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР. По повод на извършена проверка от дирекция "Инспекторат" на МВР във връзка с отчитането и компенсирането на работата на служителите в МВР извън установеното работно време с писмо рег. № 28657/20.07.2012 г директора на ОДМВР Пазарджик е дал указания на началника на РУП Пазарджик - Съловски, заедно с приложена към писмото справка от 29.06.2012 г. във връзка с изготвените протоколи за отчитане на извънреден труд за третото тримесечие на 2011 г. Протоколите са били върнати за коригиране на началника на РУП Пазарджик, който е следвало да разпореди както тяхното коригиране, така и правилното им изготвяне. Извършено е повторно връщане на изпратените протоколи до РУП Пазарджик на 30.03.2012 г. за нова корекция поради неизпълнение на първоначалните указания на директора на ОДМВР Пазарджик. Протоколите за третото тримесечие на 2011 г. са изготвени съобразно изискванията едва през месец май 2012 г. от гл. полицай Цоков. Тези факти сочат на бездействие от страна на касационния ответник като началник на РУП Пазарджик, което обосновава соченото дисциплинарно нарушение от дисциплинарнонаказващият орган. В изготвената справка 29.09.2012 г. за извършената служебна проверка във връзка с което е дадено обяснението на Съловски не се указва, че трябва да се търси отговорност по т. 8 на чл. 227, ал. 1, т. 8 от ППЗМВР, както необосновано е посочено в мотивите на административния съд, а е установено, че след поставяне на резолюция за "възлагане и строг контрол" от жалбоподателя на подчинен служител не е упражнен контрол над този служител по отношение на изпълнението на тази заповед. Освен това, квалификацията на нарушението от назначената комисия е без правно значение за административно-наказващия орган, тъй като задълженията й са свързани с установяване на конкретните факти, което е сторено в процесния случай, а касационният ответник е бил запознат с констатациите в справката, дал е обяснения и по никакъв начин не са били ограничени правата му да се защити в дисциплинарното производство противно на необоснованите изводи на административния съд. Последният не е обсъдил изобщо разпоредбата на чл. 227, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР, регламентираща вида и размера на дисциплинарното наказание "порицание", което е наложено в минималния размер с оспорваната заповед, а изводите относно неспазването на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР не намират опора в обстоятелствената част на заповедта и чл. 227, ал. 1, т. 6 от ППЗМВР. В този смисъл оспорената пред АС заповед е законосъобразна и жалбата срещу нея е следвало да бъде отхвърлена. Оспореното решение се явява неправилно и следва да се отмени, и делото следва да бъде решено па същество, с оглед наличието на всички доказателства по преписката, изясняващи фактическите обстоятелства, които сочат на законосъобразност на оспорената заповед. Поради това следва да се отхвърли жалбата на Симеон Чавдаров Съловски срещу заповед рег. № з-2821/2.11.2012 г. на ВНД директора на Областна дирекция на МВР Пазарджик. Съобразно изхода на спора по основното решение, постановеното допълнително решение, с което са присъдени деловодни разноски в полза на касационния ответник, също следва да бъде отменено. Предвид направеното искане за присъждане на разноски по делото от касатора и за двете съдебни инстанции, в негова полза следва да бъдат присъдени 300 лева /по 150 лева за всяка инстанция/ разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуалния му представител. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение