Решение № 3379 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13548/2013 г.

Решение № 3379 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13548/2013 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - гр. Варна, чрез пълномощника адв. Деяна Стефанова, срещу решение № 1805 от 05 юли 2013 г., постановено по адм. д. № 4651/2012 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменено решение № 551-6/26 и 27 юли 2012 г. на Общински съвет - гр. Варна, с което е одобрен подробен устройствен план - план за улична регулация (ПУП-ПУР) в частта му за поземлен имот 719 и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответницата Бисерка Кънчева Влахова, чрез пълномощника й адв. Мария Бонева, е постъпил писмен отговор, в който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на Бисерка Кънчева Влахова срещу решение № 551-6/26 и 27 юли 2012 г. на Общински съвет - гр. Варна, с което е одобрен ПУП-ПУР на с. о. "Ваялар", с. о. "Траката" и с. о. "Горна Трака", както и съответните схеми, в частта му за поземлен имот 719. Съдът е приел, че в оспорената си част ПУП-ПУР противоречи на техническото задание за изработването му, както и че не отговаря на изискванията на чл. 108, ал. 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Поради това съдът е отменил решението на общинския съвет в частта му за имота на Влахова и е върнал преписката за ново произнасяне, като е дал и задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че за процесния поземлен имот няма одобрен подробен устройствен план, а за територията не е наличен предходен план за улична регулация. Имотът на оспорващата е засегнат в южната му част от улица VI клас, предвидена в плана съобразно изискванията на чл. 77, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и чл. 80 от ЗУТ. Установено е също така, че на мястото, на което е предвидена улица, няма път, като улицата е проектирана върху имота на Влахова и още два поземлени имота и в стръмно дере. Вещите лица са констатирали възможност за осигуряване достъп до поземлен имот 719, който е по-икономичен за осъществяване и по-благоприятен за жалбоподателката. При тези данни изводът на административния съд, че при одобряването на ПУП-ПУР в оспорената му част е допуснато нарушение на материалноправни разпоредби, е законосъобразен. В случая е налице нарушение на принципа за съразмерност, тъй като предвижданията за имота засягат правата и интересите на оспорващата в степен, по-голяма от необходимото за постигане целта на закона - гарантиране устойчиво развитие на територията на страната и създаване на благоприятни условия за живеене и отдих на населението. При одобряването на плана не е търсен по-благоприятен за Влахова устройствен вариант при липсата на мотиви, че одобреният такъв способства за постигане целта на закона. Наличието на такъв вариант е установено по делото. Нарушението на принципа на съразмерност се установява и при приложението на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, тъй като преценката за икономичност и целесъобразност на плана следва да бъде отчитана не само от гледна точка на цялостните предвиждания, както се поддържа в касационната жалба, но и от гледна точна правата и интересите на всеки отделен адресат на тези предвиждания. С оглед горното и предвид липсата на релевираното касационно оплакване, оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,