Решение № 174 от 18.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1924/2017 г.

Решение № 174 от 18.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1924/2017 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Жива Декова Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на И. С. П. от [населено място], чрез процесуален представител адв. М., за отмяна на влязло в сила решение, постановено на 31.10.2016 г. по в. гр. д. № 2194/2016 г. на Районен съд - Варна, с което е уважен предявения срещу него иск с правно основание чл. 150 СК, във вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 142 СК. В молбата за отмяна се сочат отменителни основания по чл. 303, ал. 1, т. 1, т. 5 и т. 6 ГПК. Молителят сочи, че вследствие нарушаване на правилата за призоваване е бил лишен от възможност да участва в делото и в нарушение на съответните правила е бил представляван от лице по чл. 29 ГПК. Поради неучастието си по делото молителят твърди, че не е могъл да представи относими доказателства - доказателства за доходите си и задълженията си за издръжка на други деца. Представя писмена защита. Претендира разноски. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна С. И. П., действащ лично и със съгласието на своята майка К. С. Г., чрез упълномощения от тях процесуален представител адв. П.. Заявеното становище е, че молбата за отмяна е допустима, но неоснователна. Претендират се разноски по чл. 38, ал. 2 ЗА. По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на III гр. отд. намира следното: Молбата за отмяна е допустима и основателна. С влязло в сила решение, постановено на 31.10.2016 г. по гр. д. № 2194/2016 г. на Варненски районен съд, е изменен размера на определената с Определение от 25.02.2011 г. по гр. д. № 18818/2010 г. по описа на В., издръжка, дължима от И. С. П. в полза на С. И. П., чрез неговата майка и законен представител К. С. Г. /сега действащ лично и със съгласието на своята майка К. С. Г./ в размер на 80 лв., като е увеличена до размер от 160 лв., считано от датата на подаването на исковата молба- 26.02.2016 г., до настъпването на законно основание за изменението или прекратяването и, поради изменение на обстоятелствата, на основание чл. 150 от СК. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В молбата за отмяна на влязлото в сила решение молителят сочи като основание лишаване от възможност да участва в делото поради нарушаване на правилата за призоваването му - чл. 47 ГПК. Доводите са, че не са направени опити да бъде връчено съобщението и книжата, тъй като адресът е посетен еднократно, липсват данни да е търсено друго лице, което да получи съобщението, не е посочено на коя врата е залепено уведомлението. На ответника по иска, сега молител, е изпратен препис от исковата молба и доказателствата на посочения в исковата молба адрес [населено място], [улица], но не е осъществено връчване. Съобщението е изготвено на 4.04.2016 г. и е върнато по делото в цялост с отбелязване от връчителя /куриер/: "Адресът посетен и ненамерен. Няма кой да получи призовката. Залепено уведомление на вратата на 11.04.2016 г.". Същото отбелязване е извършено и върху разписката за залепеното уведомление. На 3.05.2016 г. съдът е разпоредил извършване на справка за адресната регистрация на ответника, от която е видно, че посочения в исковата молба адрес съвпада с настоящия и постоянен адрес на ответника. С разпореждане от 18.05.2016 г. съдът е приел, че връчването е редовно и е разпоредил съобщението да се приложи към делото и е назначил особен представител на ответника. Съгласно чл. 47, ал. 1 от ГПК, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно място около нея, като съгласно изречение второ, когато има достъп до пощенската кутия, връчителят пуска уведомление и в нея. За да е спазена процедурата по връчване длъжностното лице следва да посети съответния адрес няколко пъти и да не го е открил - него или лице, което да е съгласно да получи призовката съгласно чл. 46 ГПК /в този смисъл Решение № 829 от 13.12.2010 г. по гр. д. № 1527/2010 г. на ВКС, IV г. о./. При физическите лица - адресати на съобщението, има задължение за посещение на адреса в интервал от време около месец, защото отсъствието от адреса, или заминаването за чужбина за по-малко от месец не ги задължава да съобщят съдебен адрес - чл. 40 и 41 ГПК /определение № 398 от 3.07.2014 г. по гр. д. № 2823/2014 г. на ВКС, I г. о./. Еднократно посещение на адреса от връчителя не е достатъчно да се счете, че ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намира лице, което е съгласно да получи съобщението, за да се връчи чрез залепване на уведомление. Връчването на съобщението за указанията по чл. 131 ГПК с приложени към него препис от исковата молба, уточнение на исковата молба и приложенията й, чрез залепване на уведомление, е осъществено от съда в нарушение на разпоредбите на чл. 47 ГПК, поради което незаконосъобразно е осъществено и призоваването на ответника П. по делото чрез назначения му особен представител по този ред. Вследствие на тези процесуални нарушения по призоваване на ответника, сега молител, същият е бил лишен от възможността да участва в делото, както и не е бил надлежно представляван, което обосновава извод за наличието на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5, предл. 1 и 2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Делото следва да се върне на районния съд за ново разглеждане от фазата по връчване на съдебните книжа на ответника, а претендираните от него разноски в производството по отмяна следва да се присъдят с решението по същество на спора, съгласно т. 4 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.