Решение № 10064 от 9.11.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Роял - Астория ООД със седалище гр. Бургас, приподписана от адв. Марчева, срещу решение 374 от 17.03.2022г. по адм. д. 75/2022г. на Административен съд гр. Бургас, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 128а АПК на дружеството против Заместник кмета по Строителство, инвестиции и регионално развитие /СИРР/ на община Бургас с искане за обявяване на нищожността на съдебно решение 1429 от 29.01.2020г. по адм.д. 4550/2019г. на Върховния административен съд. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че не е налице неяснота относно волята на съда при постановяване на решение 1429 от 29.01.2020г. по адм.д. 4550/2019г. по описа на ВАС. Напротив навежда съображения за липса на ясна воля относно това защо в това решение на ВАС е прието, че заповедта на заместник кмета по СИИР на община Бургас е законосъобразна и защо задължението за премахване на незаконния строеж е възложено на него след като е установено, че той не е нито собственик, нито извършител на строежа. Посочва, че в решението, чиято нищожност е поискано да бъде прогласено, липсва ясно изразена воля на съда относно това защо приема, че той следва да е адресат на заповед за премахване на незаконен строеж. Иска оспореното решение на АС гр. Бургас да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се прогласява нищожността на решение 1429 от 29.01.2020г. по адм.д. 4550/2019г. на ВАС. Претендира разноски Ответникът Заместник кметът по СИРР на Община Бургас не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по иск с правно основание чл. 128а АПК на Роял - Астория ООД със седалище гр. Бургас срещу Заместник кмета по Строителство, инвестиции и регионално развитие /СИРР/ на община Бургас с искане за обявяване на нищожността на съдебно решение 1429 от 29.01.2020г. по адм.д. 4550/2019г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение 284 от 20.02.2019г. по адм.д. 1373/2018г. на АС гр. Бургас, потвърждаващо заповед 1186 от 11.05.2018г. на заместник кмета по СИРР на община Бургас, с която на основание чл. 225а ал. 1 и ал. 3 ЗУТ във връзка с чл. 225 ал. 2 т. 1 и 2 ЗУТ е наредено на дружеството да премахне незаконен строеж Сграда за обществено хранене Бира Скара, изпълнен между о.т. 206 и о.т. 206В, северно от кв. 54б, в ПИ идентификатор 07079.30.1082, кв. Крайморие, гр. Бургас, публична общинска собственост, с начин за трайно ползване за второстепенна улица. За да постанови оспореното решение АС гр. Бургас е приел, че съобразно правната доктрина и практика, нищожност на съдебно решение би била налице при постановяването му от незаконен състав, извън задължителната писмена форма и правораздавателната власт на съда, при липса на формирана воля, те. При наличието на пороци свързани с функционирането на съда, както и в случаите, в които има абсолютна невъзможност да бъде разбрана волята на съда. Приел е липса на тези предпоставки, тъй като решението, чиято нищожност е поискана, е било постановено в рамките на правораздавателната власт на касационната инстанция, от законен състав съответствие с чл. 217 ал. 1 АПК, м писмена форма, като решението е подписано от всички членове на съдебния състав. Приел е и наличие на ясно изразена воля от страна на съда, а именно да бъде оставено в сила оспореното решение на АС гр. Бургас с подробно изложени и ясни мотиви. Посочил е, че наведените от искателя пороци не касаят валидността на съдебното решение, а са относими към съществото на спора, решен с постановеното такова и била могли да бъдат предмет на проверка само ако се проверява правилността на съдебния акт. Като е посочил, че такава проверка на влезнало в сила решение може да бъде извършена само по реда на глава XIV от АПК, а настоящото производство не е такова. В решението си съдът е посочил, че не е налице и неяснота относно това за чия сметка следва да бъде премахването на незаконния строеж, след като това задължение е възложено на жалбоподателя със заповедта, която пък е потвърдена със съдебните решения. Посочил е, че в случай че съдът беше приел, че жалбоподателят не следва да е адресат на заповедта, то той би я отменил в тази й част. Най накрая е посочил, че обстоятелството относно правилно определеният адресат на заповедта, за каквото е посочено дружеството жалбоподател, не е било спорно нито в административното, нито в проведените съдебни производства, включително във връзка с представен от самото дружество нотариален акт за собственост на сградата, наредена за премахване. Поради това е приел, че предявеният иска по чл. 128а АПК е неоснователен и го е отхвърлил. Решението е правилно. Искът за прогласяване на нищожност на съдебното решение е установителен и може да бъде предявен безсрочно, включително съгласно новата разпоредба на чл. 128а АПК. В случая искът е за прогласяване нищожност на окончателен съдебен акт решение на касационната инстанция, което се ползва със сила на присъдено нещо. Следователно предявеният иск с правно основание чл. 128а АПК за обявяване нищожност на решението е допустим, както правилно е приел и съдът. За да е нищожно съдебното решение, то изцяло трябва да е лишено от законова опора, да не притежава качествените характеристики на валидно съдебно решение, да е постановено в ненадлежен състав или извън пределите на правораздавателната власт на съда. Правилен и обоснован, съобразен и с правната теория и с постоянната съдебна практика на ВАС, е изводът на административният съд, че решението, чиято нищожност се претендира е валиден съдебен акт, тъй като е постановено от надлежен съдебен състав, в кръга на неговите правомощия и в изискуемата форма и съществени реквизити. Правилен е и извода, че в решението е ясно формирана воля, като не може да се приеме твърдението за липса на формирана такава, като следва да бъдат споделени всички аргументи в тази връзка на АС гр. Бургас. Наведените възражения и в касационната жалба за това, че неправилно в решението на ВАС, чиято нищожност се претендира, е прието, че дружеството жалбоподател следва да е адресат на заповедта, също навеждат на извод за това, че е формирана ясно волята на съда за законосъобразност на заповедта и в тази й част, както е приел и съставът на АС гр. Бургас. А изложените съображения за това, че касаторът в това производство не следва да е адресат на заповедта, тъй като няма собственост върху сградата и не е неин извършител, са неотносими към настоящото производство по чл. 128а АПК. Оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изходът на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски в настоящото производство. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,