Решение № 10038 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 19/2020 г.

Решение № 10038 от 22.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 19/2020 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министъра на отбраната чрез процесуален представител срещу решение № 396 от 25.10.2019 г. по административно дело № 328/2019 г. на Административен съд Велико Търново, с което е обявена нищожността на негово писмо с рег. № 13-00-1532/30.05.2019 г., с което е отказано възстановяването на В. Димитров на заеманата от него длъжност и Министерство на отбраната и въоръжените сили е осъдено да заплати на Димитров деловодни разноски. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост се иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - В. Димитров в представена писмена защита оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на доводите в касационната жалба за неправилност на извода на съда за нищожност, като същевременно са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – същото е постановено от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против индивидуален административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него. Предмет на проверка за законосъобразност пред АС Велико Търново е било писмо с рег. № 13-00-1532/30.05.2019 г. на Министъра на отбраната, с което Димитров е уведомен, че няма да бъде възстановен на заеманата от него длъжност след влизане в сила на 17.04.2019 г. на съдебно решение, с което е отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на договора му за военна служба, освобождаване от длъжност и зачисляването му в резерва поради това, че е подал заявление за възстановяването му на 3.05.2019 г. – след изтичане на 14-дневния срок по чл. 172, ал. 2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ). Въз основа на представените доказателства съдът правилно е установил фактическата обстановка, а именно: влизане в сила на решението за отмяна на освобождаване от длъжност на Димитров на 17.09.2019 г. и подаване на заявлението за възстановяване на длъжност от военнослужещия на 23.04.2019 г. чрез пощенски оператор. При правилно установени факти обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд приема, че актът е постановен от компетентен орган. Същевременно в решението е посочено, че актът е постановен в предвидената от закона форма, при наличие на материално правните предпоставки и спазване на предвидените административнопроизводствени правила и без да е допуснато несъответствие с целта на закона, но като резултат е прогласена неговата нищожност. В решението са изложени мотиви, че служителят е подал заявление за възстановяване в срока по чл. 172, ал. 2 ЗОВСРБ и съответно отказът да бъде възстановен на заеманата длъжност е в нарушение на разпоредбата на чл. 162, т. 6 ЗОВСРБ. От съдържанието на мотивите на може да бъде установено какъв тежък порок на административния акт установява съда, въз основа на което е формирал извод за неговата нищожност. От анализа на представените доказателства се установява, че в случая Димитров в срока по чл. 172, ал. 2 ЗОВСРБ подава рапорт до министъра на отбраната, с която заявява искането си да бъде възстановен на длъжност в рамките на 14-дневния срок от влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена заповедта за освобождаването му от длъжност, като подава същото на 7-мия ден от влизането в сила на решение № 196 от 3.05.2018 г. по адм. дело № 487/2017 г., което е влязло в сила на 17.04.2019 г. този факт е безспорно установен с посочената в рапорта датата (л. 6) и разписката от пощенския оператор (л. 5) и превода на същата (л. 46), приложени към първоинстанционното дело. При това неправилно в обжалвания акт органът приема за релевантна датата на завеждане на заявлението (за което липсват и представени доказателства), предвид цитираната разпоредба, която предвижда задължение за органа да възстанови военнослужещия на длъжност, при условия, че същият подаде писмено заявление в 14 –дневния срок. В случая законодателят е посочел като релевантен факт подаването на заявлението, а не неговото получаване, а още по-малко завеждането му в деловодството на администрацията при органа. При това безспорно са налице предпоставките по чл. 172, ал. 2 ЗОВСРБ за възстановяване на Димитров на заемната от него преди прекратяване на служебното му правоотношение длъжност. С оглед на така установеното настоящият състав намира, че обжалваното пред първоинстанционния съд писмо има характера и белезите на административен акт, тъй като с него се засягат права и законни интереси на военнослужещия, същото е издадено от компетентен орган, но в нарушение на закона и неговата цел, при което същото е незаконосъобразно. При извършената служебно проверка не се установи наличие на тежки пороци при издаването му, обосноваващи извод за неговата нищожност. Последната не се обуславя от факта, че при постановяване на писмото не е налице единствено отменителното основание по чл. 146, т. 1 АПК. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е прогласена нищожността на писмо рег. № 13-00-1532/30.05.2019 г. на Министъра на отбраната като неправилно, вместо което следва да бъде постановено ново, с което посоченото писмо бъде отменено като незаконосъобразно – постановено при неправилно приложение на закона и неговата цел – отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. В останалата част, касаеща присъждане на деловодните разноски, предвид резултата по делото решението на АС велико Търново следва да бъде оставено в сила при наличие на основанията по чл. 143, ал. 1 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение