Решение № 4 от 14.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 913/2010 г.

Решение № 4 от 14.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 913/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 4362/20.VII.2009 г. на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, подадена против решение № 99 на П. апелативен съд, ГК, 1-ви с-в, от 9.VI.2009 г., постановено по гр. дело № 162/09 г.: за отхвърляне, като неоснователен /погасен по давност/, на иска на Агенцията, предявен срещу [фирма] - гр. Х. с предмет заплащане на сума в размер на 30 000 $, като дължимо обезщетение на основание чл. 10.2 от сключен на 2.VIII.1999 г. договор за приватизационна продажба на едно фотоателие в[населено място] - обособена част от имуществото на [фирма] - С. Оплакванията на Агенцията касатор са за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон и при допуснати от П. апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила. С определение № 264 от 1.IV.2010 г., постановено по делото, касационният контрол е бил допуснат при наличие на вероятност обжалваното въззивно решение да се окаже процесуално недопустимо. В откритото с. з. пред настоящата инстанция страните по спора не са били представлявани, поради което меродавни са единствено оплакванията и доводите, развити в жалбата на касатора А. Като взе предвид оплакванията и доводите в жалбата на А. и след като извърши проверка по чл. 290, ал. 2 ГПК относно допустимостта, а също и по материалната и процесуална законосъобразност на обжалваното въззивно решение, Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, приема следното: Касационната жалба на А. е основателна. Обжалваното решение № 99 на П. апелативен съд, ГК, от 9.VI.2009 г. по гр. дело № 162/09 г. е недопустимо, тъй като е било постановено по непредявен иск. Въззивната инстанция е приела, че е била сезирана с иск, който е квалифицирала "с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 ЗЗД". Иск за търсене на неустойка срещу ответното [фирма]-гр. Х. обаче, бившата А. за следприватизационен контрол /сега А./ не е предявявала с исковата си молба с вх. № 14160/27.ХI.2007 г. по описа на Х. ОС, по която е било образувано първоинстанционното гр. дело № 182/07 г. В мотивите на атакуваното въззивно решение се съдържа констатацията, че "към момента на окончателното плащане на цената по процесния договор - 19.III.2002 г., продавачът по същия, респ. А. - С., не се е позовал на нищожност на клаузата за разсроченото й плащане и неустойка от ответника не е претендирана по какъвто и за било начин, прочее същият не е бил уведомен за претенция за неустойка по процесния договор до датата на предявяване на иска м. ХI.07 г.". Но ако подобна претенция не е била въобще заявявана, недопустимо е било да се обсъжда основателността на защитното възражение на ответника за погасяването й по давност. То очевидно е имало друг предмет: обезщетението, чието присъждане Агенцията е претендирала на основание чл. 12 /във вр. чл. 10.2/ от приватизационния договор или нещо различно от неустойките, уговорени в следващата клауза на тази сделка. Вярно е, че съгласно чл. 111, б. "б" ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват не само вземанията за неустойки, но и вземанията "за обезщетения от неизпълнен договор". Вместо да зачете проведеното в процесния приватизационния договор последователно разграничение между двете и да съобрази надлежно формулираното в петитума на исковата молба искане на Агенцията за присъждане на "обезщетение за нарушение на чл. 10.2 от сключения договор, ведно със законната лихва върху него", а също и онова което е било предмет на спора, разрешен с атакуваното пред него първоинстанционно решение, П. апелативен съд е отхвърлил всъщност непредявена претенция за неустойка, като погасена по давност. Мотивиран от горното и на основание чл. 270, ал. 3 във вр. чл. 293, ал. 4, предл. 2-ро ГПК, Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение