Решение № 330 от 17.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1451/2008 г.

Решение № 330 от 17.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1451/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 218а, б. "а" и сл. ГПК (отм). Образувано е по касационна жалба на Н. Т. С., Д. С. Д., М. С. Д. и Ц. С. Н. Г. от АК Пловдив срещу въззивното решение № 680/29.11.2007 г. по гр. д. № 832/2007 г. на Русенски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 03.07.2007 г. по гр. д № 43/2007 г. на Беленския районен съд. С потвърденото решение са допуснати до делба земеделски наследствени имоти, спорна между страните е констатацията на съдилищата за нищожност на договор за доброволна на същите от 17.04.2000 г. между сънаследниците, поради липса на съгласие от страна на ищците, предвид действия на пълномощника им извън дадената му представителната власт. На основание чл. 120 от ГПК (отм.), са конституирани наследниците по закон на починалата С. С. М. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като неправилно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с допустимостта на иска за делба. Необоснован е изводът за липса на представителна власт, неправилно е приложен закона Съображения са развити в жалбата. Възражение по касационната жалба са заявили съделителите Г. А. Н.,П. А. С. и С. Д. М. Доброволната делба не е породила правни последици поради причината, констатирана от съдилищата. Останалите съделители не са заявили становище по касационната жалба. Като взе предвид доводите по жалбата, извърши проверка на заявените в нея основания за отмяна на въззивното решение Върховният касационен съд, III гр. о. приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна и същата е процесуално допустима. Жалбата по същество е неоснователна, поради следните съображения: Допусната е делба на възстановени земеделски имоти от наследството на С. П. К., б. ж на с. О., като по спорния между ищците Г. А. Н., П. А. С. и с. Д. М. и ответниците - касатори въпрос за действителността на договор за доброволна от 17.04.2000 г. относно процесните земи, въззивният съд е приел за основателно ищцовото възражение за нищожност поради липса на съгласие. Като решаващ мотив е изтъкнато, че осъщественото от наследодателя на касаторите С. Д. С. представителство по отношение на трите ищци при сключването на договора за доброволна делба, е било извън обема на дадените му правомощия да участва в подялба, респ. разпределянето на имотите, тъй като от тяхно име последният в действителност е заявил отказ от получаване на дял или уравнение. Въззивния съд е приел довода за нищожност на доброволната делба поради неспазване на изискванията на чл. 39, ал. 1 от ЗЗД и съответно липса на съгласие от страна на Г. А. Н., П. А. С. и С. Д. М., всяка от които с право на 12/168 ид. ч. от наследствените земи. Решението е правилно и законосъобразно, процесуално нарушение в поддържаната от касаторите насока не е допуснато . При наличието да нищожен договор за доброволна делба пътят към исковия процес и прекратяването на съсобствеността чрез делба по съдебен ред, е открит за всеки съделител. Въпросът за валидността на заявеното от пълномощника съгласие спрямо условията на договора, по силата на който упълномощителките Г. А. Н., П. А. С. и С. Д. М. не получават нито дял, нито парично уравнение от наследствения имот, правилно е преценен с оглед правилото на чл. 39, ал. 1 от ЗЗД. Съдържанието на приложените пълномощни не обективира овластяване за подобен отказ от права. Щом при сключването на сделка чрез представител законът определя като решаваща за действителността на съгласието спрямо третите лица тази воля, която на упълномощителят е заявил в пълномощното, а не изразеното от пълномощник извън представителната власт, изводът на въззивния съд за липса на съгласие и порок, водещ до нищожност, е правилен. Неоснователни са оплакванията, че съдът не е обсъдил релевантни за изхода на спора доводи и доказателства. Касаторите не са посочили в жалбата си кои от доказателствата считат за относими към извод, обратен на направения с обжалваното решение. Доводът за недопустимост на исканата делба поради наличието на договор, е обсъден от въззивния съд в решаващите мотиви, във връзка с установената нищожност на съглашението. Оплакванията, че съдът не е зачел възражения, почерпани от кратката, петгодишна придобивна давност, също са неоснователни . Нищожната сделка, в случая доброволна делба, не е измежду правните основания, която позволяват на приобретателя да се позове на кратния, петгодишен давностен срок. По изложените съображения обжалваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила. Ответниците в настоящето производство не са установили разноски. Водим от горното, Върховният касационен съд, IIIгр. о.