Решение № 16962 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13281/2010 г.

ВАСVII отделение21.12.2011 г.докладчик Иван Раденков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2344/12.07.2010 г., постановено по адм. дело № 1823/2010 г. по описа на Административен съд София-град. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 16962 от 21.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13281/2010 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Симеон Искренов-Мони 56" гр. Дупница против Решение № 2344/12.07.2010 г., постановено по адм. дело № 1823/2010 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РД-01-214/01.02.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материялния закон и незаконосъобразно - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което обжалваната заповед бъде отменена. Ответникът - изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", редовно призован, представител не се явява. Ангажирано е писмено становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на ЕТ "Симеон Искренов-Мони 56" гр. Дупница срещу Заповед № РД-01-214/01.02.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която на основание чл. 11, т. 1, б. "б", във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП), са прекратени правата произтичащи от лиценз на Общността № 269 за международен превоз на пътници, издаден на 11.05.2007 г. на ЕТ "Симеон Искренов-Мони 56" гр. Дупница. За да постанови този резултат съдът е приел, че към момента на издаване на оспорената заповед и в срока по чл. 6, ал. 8 от Наредба № 11/2002 г. не са представени изискуемите документи, установяващи финансовата стабилност на дружеството. Представянето на документите в съдебното производство е без значение за изхода на правния спор, тъй като установения срок е преклузивен. Изложени са съображения, че установяване наличието на финансова стабилност към определен момент е в тежест на превозвача и непредставянето на документите пред административния орган е обусловило правото му да постанови прекратяването действието на лицензията. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, след преценка на доказателствата по делото, относими към предмета на спора, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. По делото е установено, че към момента на издаване на оспорената заповед на изпълнителния директор на ИА "Автомобилна администрация" за прекратяване на правата на жалбоподателя ЕТ "Симеон Искренов-Мони 56" гр. Дупница по лиценз на общността за международен превоз на пътници, ЕТ не е отговарял на изискванията по чл. 7, ал. 2 от ЗАвтП, касаещи финансовата му стабилност. В тази връзка не са били представени пред административния орган документите по чл. 6, ал. 7 от Наредба № 11/2002 г. (за международен автомобилен превоз на пътници и товари). Правилно съдът е приел, че предвиденият за доказването на този факт срок е с преклузивен характер, поради което административният орган законосъобразно е предприел действия за прекратяване на лиценза на оспорващия търговец, съгласно разпоредбата на чл. 11, т. 1, б. "б" ог ЗАвтП и чл. 14 от цитираната наредба. Срокът по чл. 6, ал. 8 от Наредбата е задължителен за представяне на документи за финансова стабилност на превозвача и неговото нарушаване има за последица прекратяване на правата за международен превоз на пътници. С оглед на това, обосновано съдът е посочил в мотивите, че представянето на финансови документи в съдебната фаза е ирелевантно за предмета на правния спор. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София-град съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

Цитирани разпоредби

1