Решение № 7817 от 14.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3809/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Рибарско сдружение Черно море 2005 , гр. Варна срещу Решение 250 от 08.01.2025 г. на Административен съд Врана по административно дело 557/2024 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на Сдружението срещу Заповед З-111/27.02.2024 г. на директора на Дирекция Морска администрация Варна , в частта на т. 34, с която е забранено швартоването на плавателни съдове, качването и слизането на хора от и на тях до привеждане на обекта в състояние, което не застрашава живата и здравето на хората относно кей на Рибарско сдружение Черно море 2005 (Сдружението), Западна промишлена зона, северен бряг на Варненското езеро. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно приема, че заповедта има необходимото по закон съдържание. Сочи, че в обжалваната част - кейовете по т. 34, напълно лисват фактически и прави основания, а препращането към някакъв протокол, който не е неразделна част от заповедта и не съобщен на заинтересованите страни не може да санира порока. Неправилен намира и извода на съда, че са спазени административнопроизводствените правила, предвид че не е обявявано съобщение за предстоящото издаване на акт, който засяга неограничен кръг субекти и не е осигурен срок на заинтересованите лица да отстранят нередностите, неточно са индивидуализирани самите обекти, не са посочени техните ползватели и собственици. Счита, че неправилно е приложен ред по чл. 73 АПК при положение, че първите проверки на място са направени ще през 2023 г., а самото състояние на съоръженията е било известно на администрацията от през 2021 г. Счита, че съдът е нарушил съществено правата на жалбоподателя, тъй като не е уважил нито едно негово доказателствено искане и по този начин му е попречил да защити правата си и да докаже тезата си. Иска обжалваното решение да бъде отменено, както и оспорваната заповед като незаконосъобразна. Касационната жалба е подадена чрез адв. В. Савов. Касаторът не се представлява в съдебно заседание. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция Морска администрация Варна в писмен отговор, чрез юрисконсулт С. Касикова, застъпва становище за неоснователност на жалбата. Счита, че първоинстанционният съд пълно и точно е установил фактите и е направил правилни и обосновани правни изводи, поради което решението му е съобразено със закона и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконслутско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Пред Административен съд Варна е оспорена Заповед З-111/27.02.2024 г. на директора на Дирекция Морска администрация Варна , в частта на т. 34, с която е забранено швартоването на плавателни съдове, качването и слизането на хора от и на тях до привеждане на обекта в състояние, което не застрашава живата и здравето на хората относно кей на Рибарско сдружение Черно море 2005 , Западна промишлена зона, северен бряг на Варненското езеро. Заповедта е издадена на основание чл. 362, ал.1, т. 1-4 от Кодекса на търговското корабоплаване и чл. 22, ал.1, т.23, б. в , предл. Първо и чл. 21, ал.1, т.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция Морска администрация и във връзка с извършени на място проверки от служители на Дирекция Морска администрация Варна като са посочени протоколите с резултатите на проверката. Съдът приема, че оспорената заповед е общ административен акт, издадена е от компетентен орган, предвид че Варненското езеро попада в района на териториалната компетентност на директора на Дирекция Морска администрация Варна , а предвид представената Заповед З-135/01.07.2015 г. същият има правомощието да издава заповеди с такъв предмет. При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Издадена е неотложно за предотвратяването на нарушения свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите. Прима, че при проверки на място е доказано лошото и опасно състояние на пирове/мостове, бетонни слипове, кей и понтон, които застрашават живота и здравето на неограничен кръг лица. Заключва, че правилно е издирен и приложен от административния орган материалния закон и е съобразена неговата цел. Въз основа на изложеното, съдът прави общ извод, че оспорената заповед е законосъобразна и отхвърля жалбата срещу нея. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. посл. АПК, настоящият съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Неоснователни са доводите на касатора, че оспорената заповед не отговаря на изискванията на закона за съдържание, а именно че има липса на фактически и правни основания за издаването ѝ. Съгласно чл. 59, ал.2, т.4 АПК задължителен реквизит на административния акт са фактически и правни основания за издаването му. Съгласно Тълкувателно решение 16 от 31.03.1975г. на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния съд мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт. Видно от съдържанието на оспорената заповед фактическите основания за издаването ѝ се съдържат в протоколи от извършени проверки на място, които са изрично посочени в самата заповед. От приложения протокол 20 от 12.02.2024 г. се установява несъответствия с изискванията на Наредба 9/17.10.2013 г. за изискванията за експлоатационна годност на пристанищата и специализираните пристанищни обекти (Наредба 9/2013г), като са констатирани липсващи и/или недостатъчни знаци и табели; липсващи, корозирани елементи, износени, липсващи връзки между елементите, видими деформации по основната конструкция и липсващи отбивачки, швартови устройства, компрометирани конструкции, стърчащи елементи създаващи опасност на местата за швартоване. Следователно има описание на фактическите основания за издаване на заповедта. Горепосоченият протокол няма основание да бъде връчван на друго лице освен на собственика на територията и пристанищната инфраструктура, при липсата на данни за предоставено ползване на други лица. Доказано е, че собствеността е частна държавна, управлението на която се осъществява от Областна администрация - Варна и няма данни да е предоставено за ползване на Рибарско сдружение Черно море 2005 , а същото ги ползва без правно основание. По делото е безспорно, че процесните обекти нямат удостоверенията за експлоатационна годност и такива не са издавени нито по стария, нито по новия ред. Съгласно § 3 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба 9/2013 удостоверенията за експлоатационна годност, издадени до влизане в сила на тази наредба, запазват действието си, но Сдружението не твърди, че има издаденото такова по старите правила. Няма нормативно изискване за задължително издаване на предписание за въвеждана на съоръжение на пристанищата инфраструктура в експлоатационна годност преди издаването на заповед за забрана на ползването му. Издаването на предписание е възможност, която според конкретните обстоятелства административният орган преценява в рамките на оперативната си самостоятелност дали да ползва или не. В този смисъл не представлява нарушение на административнопроизводствените правила не издаването на предписание, още повече че в случая мярката е предприета поради опасността, която създават съоръженията при ползване. Съгласно чл. 362а, ал. 3, т. 5 от Кодекса на търговското корабоплаване (КТБ) - изпълнителна агенция Морска администрация изпълнява регулаторни и контролни функции на държавата в областта на пристанищата по Закона за морските пространства, вътрешните морски пътища и пристанищата на република България (Закона за морските пространства) като т. 5 - контролира спазването на изискванията за техническа безопасност на пристанищните съображения, за охрана на труда и безопасно осъществяване на товаро-разтоварните операции. А съгласно чл.362, ал.1 КТК изпълнителният директор на Изпълнителна агенция Морска администрация или оправомощени от него длъжностни лица в рамките на своята компетентност издават разпореждания, които имат задължителен характер. Именно последната правна норма е посочена като правно основание за издаване на оспорената заповед, а видно от Заповед З-135/01.07.2015 г. директорът на Дирекция Морска администрация Варна е оправомощен да издава такива разпореждания за територията, която включва и Варненското езеро. Следователно след като въз основа на проверка на място са установени несъответствия с изискванията за техническа безопасност на пристанищните съображения по Наредба 9/2013 г. за процесните обекти директорът на Дирекция Морска администрация Варна е оправомощен да издаде заповед с предмет на оспорената. За да са налице материалноправните основания за забрана на швартоването на плавателни съдове, качването и слизането на хора от и на тях до привеждане на обекта в състояние, което не застрашава живата и здравето на хората е необходимо да се констатира непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите при ползването на съответните обекти и съоръжения. В случая това е направено посредством извършени проверки на място, за резултатите, от които са съставени официални свидетелстващи документи протоколи, включващи включително снимки, които онагледяват състоянието по време на проверката. С оглед посоченото неоснователен е и доводът на касатора, че липсва правно основание за издаване на заповедта. Неоснователно е доводът, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение като е отхвърлили всички доказателствени искания на процесуалния представител на жалбоподателя. Видно от протокол за проведено съдебно заседание, действително съдът е отхвърлил всички доказателствени искания на жалбоподателя с мотивирани определения. Определенията са правилни, тъй като по делото не е имало спор, че членове на Сдружението ползват процесните обекти предмет на т. 34 от оспорената заповед. По делото е изяснено с официални свидетелстващи документи, че собствеността на територията е държавна, предоставена за управление на Областна администрация Варна, а при последната няма данни за договор за ползване в полза на жалбоподателя. Самият процесуален представител на Сдружението не твърди, че има сключен договор за ползване на процесните обекти с Областна администрация Варна или с предходна държавна структура, отговаряща за тази територия. Няма спор между страните, че обектите са построени преди влизане в сила на Наредба 9/2013г., но самият процесуален представител на жалбоподателят заявява, че няма издадени удостоверения за експлоатационна годност по стария ред, което прави неотносими други доказателства кога е построени обектите и от кого се ползват. Видно от представени пред административния съд писмени доказателства (протоколи от заседания на работна група, определена със заповед от 02.03.2023 г. на Областния управител на Област Варна) представители на Сдружението са участвали в работата на работната група и са били информирани, че ползваните от тях обекти в територията на Варненското езеро се ползват без правно основание, а състоянието им е твърде лошо и опасно за живота и здравето на гражданите, доколкото самата работна група е сформирана именно по повод писма на Дирекция Морска администрация Варна за липсата на удостоверения за експлоатационна годност на съоръженията. С оглед посоченото правилен е изводът на съда, че доказателстевните искания на процесуалния представител на жалбоподателя няма да допринесат за изясняване на спорни въпроси по делото, поради което основателно са отхвърлени от съда и това не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неоснователен е доводът, че тъй като административният орган отдавна е имал данни за лошото състояние на обектите, още от 2021 г. (а това по същността си представлява признание на касатора за обективното лошо състояние на обектите), то не е имало основание да издаде заповедта при условията на неотложност съгласно чл. 73 АПК. Съгласно чл. 73 АПК, когато неотложно трябва да се издаде административен акт за осигуряване на живота и здравето на гражданите може да не се спазят някои от разпоредбите на раздел II, глава пета на Административнопроцесуалния кодекс за уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му. В разпоредбата на чл. 69 АПК, при основната процедура по издаване на общи административни актове, се използва термина разумен срок за оповестяване на производството и възможностите за участие на заинтересованите лица, уточнявайки че този срок не може да бъде по-кратък от един месец. Изключенията в чл. 73 АПК са изчерпателно изброени и са свързани с откриване, развитие и приключване на производството като всички хипотези имат спешен характер. Фактите по делото установяват, че действително е била налице опасност за живота и здравето на гражданите при продължаване на ползването на процесните обекти и съоръжения без предприемане на действия за привеждането им в състояние на експлоатационна годност и именно защото състоянието на опасност е продължило с години (поне от 2021 г. според собственото признание на касатора) са били налице основанията по чл. 73 АПК, налагащи издаването на акта при хипотезата на неотложен случай. Видно от т. 2 и 3 на оспорената заповед, спазено е изискването за чл. 73, изр. последно АПК в хода на изпълнение на заповедта да се оповестят и причините за нейното издаване. Мярката (забраната) е пропорционална на опасността (риск за живота и здравето на гражданите), тъй като е ограничена от активното поведение собственика на територията, обектите и съоръженията, предвид че срокът на забраната е до привеждане на обектите в състояние, което не застрашава живота и здравето на хората . Следователно колкото по-бързо се реализират действия по привеждане на обектите в състояние, което не застрашава живота и здравето на хората, толкова по-бързо ще отпадне забраната. Няма пречка касаторът да се включи активно в осъществяването тези действия, уреждайки и отношенията си по ползването на обектите и съоръженията. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като правилно, съответно на закона, обосновано и постановено без допуснати съществени процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да му бъде определено възнаграждение в размер на 200 (двеста) лева за касационната инстанция. Водим от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение