Решение № 6627 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1336/2010 г.

Решение № 6627 от 19.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1336/2010 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Казанлък против решение № 333 от 25.11.2009 г. на Административен съд-Стара Загора, постановено по адм. дело № 427/2009 г., с което е отменена негова заповед № 670/28.07.2009 г., издадена на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, чл. 32, ал. 1, предл. второ вр. § 4 и § 5 от ПЗР на Наредба № 22 за рекламната дейност на територията на община Казанлък, за демонтиране на 6 бр. рекламно-информационни носители-билборд-тип "Пиза", собственост на "Фактор-Д" ЕООД-Казанлък, поставени на общински терен без разрешение и одобрен проект от гл. архитект на общината. В жалбата се излагат подробни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и се иска отмяната му. Ответната страна "фактор-Д" ЕООД гр. Казанлък писмено оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за незаконосъобразно постановена в противоречие на материалния закон. Процесните РИН са заварени и са изрядни и законни, тъй като собствениците им са подали в срок всички необходими документи и са заплащали всички необходими цени по предходната Наредба № 22 за рекламната дейност на територията на община Казанлък. По силата на фикцията на мълчаливото съгласие въведена с чл. 25, ал. 12 от новата Наредба № 22, приета с решение на ОС-Казанлък от 29.05.2008 г., се приема, че за процесните РИН има издадено разрешение за поставяне и те не подлежат на премахване. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради противоречие на материалния закон. Съгласно чл. 57, ал. 1 ЗУТ върху недвижими имоти могат да се поставят рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен в наредба на общинския съвет по чл. 56, ал. 2. Законът предвижда разрешителен режим за поставянето на рекламните елементи и делегира установяването на реда за издаване на разрешенията на общинския съвет. Няма спор по делото, че за процесните рекламно-информационни носители-билбордове няма издадени от кмета на община Казанлък разрешения за поставяне нито по реда на Наредба № 22 за рекламната дейност на територията на община Казанлък, приета с решение № 158/03.11.2000 г., нито по реда на действащата към момента на издаване на оспорената заповед Наредба № 22, приета с решение на ОС-Казанлък от 29.05.2008 г. Неправилно е позоваването от първоинстанционния съд на нормата на чл. 25, ал. 12 от новата наредба, според която при неизпращане на уведомление за отказ за издаване на разрешение в срока за произнасяне / 30 дни от датата на подаване на молбата за издаване на разрешението-ал. 8/, се счита, че е налице мълчаливо съгласие. Тази норма от наредбата противоречи на предвидения в чл. 57, ал. 1 ЗУТ разрешителен режим. Отделно от това, не е допустимо с подзаконов нормативен акт да се установяват нови правила за регулиране на обществени отношения, които са регламентирани със закона. И чл. 58, ал. 4 АПК установява, че непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие в случаите и при условията, предвидени в специални закони. При констатираното противоречие на чл. 25, ал. 12 от наредбата с чл. 57, ал. 1 ЗУТ, следва да се приложи нормата на закона- чл. 15, ал. 3 ЗНА. Изводът на първоинстанционния съд за наличие на разрешения за поставяне на процесните РИН при условията на мълчаливо съгласие е неправилен и в противоречие на приложимата материално-правна норма. Поставените без разрешение РИН подлежат на премахване/демонтиране, както законосъобразно е наредено с оспорената заповед. Последната неправилно е отменена с обжалваното решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго за отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,