Решение № 407 от 16.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 567/2011 г.

Решение № 407 от 16.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 567/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 464 от 13.06.2012 г. по гр. д. № 567 от 2011 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение е допуснато по касационната жалба на К. Н. Д. касационно обжалване на решение № 102 от 20.10.2010 г. на Разградския окръжен съд по гр. д. № 237 от 2010 г. с което е оставено в сила решение № 299 от 19.11.2009 г. по гр. д. № 913 от 2009 г. на Разградския районен съд по следният въпрос каква е доказателствената сила на официален документ, в конкретност на нотариален акт по обстоятелствена проверка и следва ли той да бъде зачетен от съда ако не е оспорен. Касационното обжалване е допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответниците М., [населено място], [община], представлявано от председателя М. С. С. и "М." действащо чрез адвокат Н. Х. в съдебно заседание не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени наведените оплаквания, доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима съобразно изискванията на чл. 280, ал. 2 ГПК, а и защото е подадена от надлежна страна, в едномесечният срок определен в ГПК, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледани по същество жалбата е основателна. К. Н. Д. е предявила срещу М., [населено място], [община] положителен установителен иск за собственост за дворно място с площ от 545 кв. м., съставляващо им. пл. № 838, кв. № 53 по кадастралния план от 1976 г. на [населено място], [улица], [община]. В исковата молба е посочено, че имотът се притежава по силата на наследство от Г. Д. К. и земеделска реституция, извършена с решение № 17 от 5.10.1992 г. на ПК, [населено място]. Г. Д. е притежавал имота с н. а. № 62, т. 06, рег. № 1797, н. д. № 934 от 1938 г. След приключването на земеделската реституция в полза на касаторката - ищца е издаден на. № 87, т. 03, н. зд. № 784 от 1996 г. Правният интерес от провеждането на положителният установителен иск за собственост е бил определен от обстоятелството, че ответника се е снабдил с н. а. № 163, т. 06, рег. № 6723, н. д. № 732 от 16.10.2002 г. за собственост върху имот, придобит по давностно владение. Настоятелството е подържало тезата за придобиването на имота по давност считано от 1952 г. когато е бил одържавен за турско училище с акт за държавна собственост от 30.08.1952 г. По делото са разпитани свидетели, чийто показания са противоречиви. Ползвано е експертното знание на вещо лице инж. Х. В. П. Той посочва, че за [населено място] са приети два регулационни и кадастрални планове. Първият план е одобрен със заповед № 2390 от 1935 г., а вторият план е одобрен от със заповед № 344 от 1976 г. и имота е заснет като парцел ХIII-838 от кв. 53 по плана на с. "Я.". В този план е нанесено съществуващо застрояване - отбелязано като масивно жилище с предназначение "Детска градина". Ответникът подържа, че е собственик на имота по давност и обосновава тезата си с акт за държавна собственост от 30.08.1952 г. в който е отразено, че се одържавява сграда от 77 кв. м. представляваща "турска прогимназия". Тази сграда е застроена в джамийски двор, в който се намира и джамията. Данните по акта за държавна собственост и тези представени от вещото лице се разминават. Убеждение за това разминаване се формира и от данните по представеното копие от плана от 1935 г., в който е отразен парцел II-668. Върху терена е заснета съществуващата джамия и друга сграда. Съобразявайки се и с противоречията на свидетелите, настоящия състав намира, че решението по делото е постановено при неизяснена фактическа обстановка, което представлява и съществено процесуално нарушение, което се е отразило на крайния резултат по спора. Следва да се изслуша допълнително заключението на вещото лице, което да изготви комбинирана скица на имота като съобрази двата плана, да се извърши и оглед на място при допълнителен разпит на свидетелите с оглед установяването на идентичността на имота, претендиран от касаторката и този за който ответника се е снабдил с нотариален акт. По поставения правен въпрос за доказателствената сила на констативният нотариален акт е прието Тълкувателно решение № 12 от 21.03.2013 г. на ОСГК на ВКС, чието решение по поставеният въпрос е че Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. Доказателствената тежест за оборването му се носи от оспорващата страна. Този въпрос обаче не е съществен за правният спор предвид наличието на спора за идентичност на имота. Решението е неправилно и делото следва да се върне на Разградския окръжен съд за ново произнасяне от друг персонален състав. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.