Решение № 223 от 9.11.2016 г. на ВКС по н. д. № 886/2016 г.

Решение № 223 от 9.11.2016 г. на ВКС по н. д. № 886/2016 г., III н. о., НК, докладчик съдията Невена Грозева Касационното производство е образувано по жалба на К. Т. К. чрез защитника му - адв. С. С. срещу въззивно решение № 202 от 23.05.2016 г. постановено по внохд № 350/16 г. на Апелативен съд - София. В жалбата са релевирани касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК като са направени алтернативни искания - за оправдаването на подс. К. или за изменение на въззивното решение като се намали размера на присъденото обещетение по приетите за съвместно разглеждане граждански искове срещу подсъдимия. В жалбата е посочено, че съдебните актове не отговаряли на предписанията на чл. 305, ал. 3 от НПК. Твърди се също така, че съдилищата по фактите са се позовали декларативно на доказателствения материал, не са го анализирали задълбочено, и са подходили избирателно, без да посочат съображенията си за това защо са кредитирали едни доказателства и защо са отказали да се доверят на други. Оспорва се извода на съда, че подсъдимият е извършил престъплението по чл. 123 от НК като не е отчетен доклада от Инспекцията по труда, показанията на св. И. и това, че техническият ръководител отговаря за безопасността на труда, а не подсъдимия. В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбоподателят редовно призован се явява лично и поддържа касационата жалба с аргументите изложени в нея. Защитникът пледира за оправдаване на подс. К., като поставя акцент върху допуснатите процесуални нарушения, от които се откроявало най-силно това, че делото е било разгледано от пристрастен съд. Повереникът на частните обвинители - Б. Д., Д. Д., С. Д., С. П. и конституираната от ВКС в качеството и на наследник на починалия частен обвинител П. П. - П. П. К. - адв. М. моли за потвърждаване на атакуваното с касационната жалба решение на САС, тъй като счита, че то отговаря на изискванията на закона и съдържа отговори на възраженията на страните. Представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна и че не са налице касационните основания посочени в нея. Подс. К. в последната си дума моли да бъде оправдан. Върховният Касационен съд след като обсъди доводите на страните в пределите на своите правомощия по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба на подс. К. чрез защитника му адв. С. е неоснователна. С присъда № 51 от 22.02.2016 г. постановена по нохд № 2542/15 г. СГС е признал подс. К. Т. К. за виновен в това, че на 7.03.2012 г. в [населено място] [улица] причинил смъртта на Д. П. Д., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност представляваща източник на повишена опасност, с което нарушил чл. 16, т. 1 б. Б, б. Д, б. Е, чл. 23, ал. 1 и ал. 2 и ал. 3 и чл. 24, ал. 1 от Наредба № 2 от 22 март 2002 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни монтажни работи, чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 1, т. 1, 2, 3 от Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда и начина и периодичността на извършване на оценка на риска, чл. 3 чл. 10, ал. 1 и ал. 2, т. 1- 4 и ал. 3, т. 1-5 от Наредба РД-07002 от 16.12.2009 г. за условията и реда на провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите, поради което и на основание чл. 123, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изтърпяването на определеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила, като съдът го е оправдал по обвинението за нарушение по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 2 от 22.02.2004 г. Съдът е лишил подс. К. от право да заема държавна или обществена длъжност свързана с управление, контрол и ръководство и осъществяване на строителна дейност за срок от три години. Съдът е осъдил подс. К. да заплати на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 52 от ЗЗД на гражданските ищци обещетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на деянието както следва: на Б. Д. - 70 000 лв., на Д. Д. - 70 000 лв., на С. Д. - 70 000 лв., П. П. и С. П. - по 50 000 лв. за всеки от тях като е отхвърлил исковете им до 100 000 лв. В тежест на подс. К. са направените по делото разноски, както и сумата от 12 400 лв. представляваща 4% такса върху уважените граждански искове. Присъдата е била атакувана пред САС от подс. К. чрез защитника му. С решение № 202 от 23.05.2016 г. постановено по вохд № 350/16 г. САС е потвърдил изцяло присъдата на СГС. При проверката на оспореното въззивно решение ВКС не констатира да са допуснати твърдените в жалбата на касатора съществени нарушения на процесуалните правила. Вътрешното убеждение на въззивния съд е формирано след обективна и пълноценна доказателствена дейност, като направените от него изводи за качеството на подс. К. като годен субект на престъплението по чл. 123 от НК са верни. Въззивната инстанция е изяснила какви са били неговите задължения по опазване здравето и охраната на труда на работниците в обекта и е констатирала наличието на причинно-следствена връзка между поведението му и настъпилия съставомерен резултат - смъртта на работника в обекта. В контролирания съдебен акт е направен пълен и детайлен анализ на доказателствените източници, като ясно и недвусмислено е изразена волята на съда, което не индикира на допуснато нарушение на чл. 339 вр. чл. 305, ал. 3 от НПК, както твърди касатора. Въззивната съдебна инстанция е дала верен и изчерпателен отговор на наведените възражения от страните, като е обсъдила в решението си всеки конкретен довод направен от тях. Основното оплакване в жалбата и развито в съдебното заседание пред ВКС е свързано с твърдението, че съдът постановил първоинстанционната присъда е бил предубеден и пристрастен и това ясно личало от обстоятелството, че задавал едни и същи въпроси по няколко пъти, позволявал на повереника на частните обвинители да говори по същество, без да бъде санкциониран, като в мотивите си е интерпретирал доказателствения материал, по начин обслужващ обвинителната теза -като е кредитирал показанията на свидетелите на обвинението и обратното, отказал е да стори това по отношение на доказателствата, които ги компрометират. Според настоящия касационен състав първоинстанционният съд не би могъл да бъде упрекнат в пристрастност или предубеденост, тъй като осъществената от него съдопроизводствена дейност по време на процеса е при стриктно спазване на правилата на НПК, като съдът не е демонстрирал към подсъдимия или другите страни тенденциозност или преднамереност. Оплакванията на защитата в тази насока не сочат на нарушения на принципа на безпристрастност и еднакво третиране на страните в производство. От съдържанието на протоколите от проведените съдебни заседания не се установява съдът да е отхвърлял немотивирано искания на подсъдимия и защитата му или да е игнорирал други по допускането на доказателства, без правни аргументи. Не може да бъде споделен отправения от защитата упрек към съда и по отношение начина, по който в мотивите си е интерпретирал доказателствения материал, въз основа на които е формирал убеждението си, тъй като това представлява оценъчна дейност, свързана с осъществяване на правомощията на съда по ръководство и решаване на делото. В съдържанието на коментираното решение съдът не е използвал език или изразни средства, сочещи на това, че вътрешното му убеждение е формирано в резултат на външни за делото фактори. В съдебния акт не са използвани предположения или факти несвързани с предмета на делото, създаващи негативни внушения срещу подс. К. Изведените от контролираната съдебна инстанция изводи по фактите и по правото разкриват нейното виждане за съставомерността на деянието и участието на подсъдимия в него, а отхвърлянето на тезите на защитата на подсъдимия не сочи на предубеденост. Неоснователна е изразената критика в касационната жалба по отношение на качеството на атакуваното решение, тъй като анализът на доказателствата, направен от съда не е нито повърхностен, нито декларативен. Напротив в решението си съдът е обсъдил показанията на свидетелите Х. И., В. Г., М. М., Д. И., Р. Д. и след съпоставка с останалите доказателства по делото е приел наличието на съставомерните признаци от състава на престъплението и неговата доказателствена обезпеченост. По делото не е спорно, че подс. К. е бил управител на дружеството [фирма], което изграждало жилищната сграда на [улица] че към инкриминираната дата строителство в обекта все още не е било приключило и имало нужда от наемането на нови работници. Пострадалият Д. Д. бил един от наетите за работа в обекта, като уговорката била да подпишат трудови договори до няколко дни. В процесния ден св. Й. - технически ръководител на обекта възложил на пострадалия задачи свързани с декофриране на четвъртия етаж, като не предоставил лични предпазни средства- каски въжета и предпазни колани, липсвали предпазни мрежи и парапети. Работниците не били инструктирани. Фактическата констатация на съдилищата - липсата на осигурени от управителя на дружеството колективни и индивидуални мерки за безопасност - парапети, мрежи, необезопасяване на отворите на етажите, на стълбите, на изкопите на сградата са били приети след цялостна оценка на доказателствените материали - показанията на св. М., Г., И., Д. и К., протокола за оглед на местопроизшествието и албум към него и др. Съдилищата не са имали основание да не кредитират показанията на посочените свидетели - част от тях работещи на обекта, тъй като те добросъвестно са възпроизвели инкриминираните събития и липсата на лични и колективни предпазни средства при осъществяване на работата им на високо. В интерпретацията на изброените доказателства въз основа, на които съдилищата са формирали вътрешното си убеждение не се съзира избирателен и тенденциозен подход, обслужващ обвинителната теза и игнориране на оправдателните доказателства. Всички те са били обсъдени, съпоставени са били с информацията получена от НОИ и доклада от инспекцията по охрана на труда и съдът е аргументирал становището си за наличието на причинно следствена връзка между бездействието на подсъдимия и обществено опасния резултат-смъртта на пострадалия в следствие падане от високо. Проверена е длъжностната характеристика на подсъдимия в контекста на вменените му от прокуратурата задължения по Наредба № 2/2002 и Наредба № № 5/99 г. Касационната инстанция намира за правилен извода на решаващия съд сочещ на това, че подс. К. е годен субект на престъплението, за което е предаден на съд. Като управител на дружеството- строител, той попада в кръга от субекти на престъплението по чл. 123 от НК, тъй като е лице, което има нормативно задължение съгласно ЗЗБУТ във връзка с организацията, ръководството и контрола на правно регламентираната дейност, представляваща източник на повишена опасност, съгласно ПП ВС № 2/79 г. по нд № 4/79 г. Дружеството, на което подс. К. е управител е работодател на пострадалия Д., тъй като последното го е наело на работа и му е възложило извършването на конкретна работа, за която е следвало да получи възнаграждение. Именно подс. К. следва да носи отговорност за наетите от него работници и именно негови са нормативните задължения чл. 2 и чл. 16 от ЗЗБУТ по организация, ръководство и контрол на строително монтажните работи, както правилно е било прието от съдилищата по фактите. Той е следвало да извърши оценка на риска за безопасност и здравето на работещите в обекта, да планира и приложи подходящи мерки за безопасност, а когато това не е възможно да предложи и осигури защита на работниците при работа на високо от падане, като им предостави лични предпазни средства и вземе мерки за изграждането на парапети и поставянето на мрежи, като това не е било сторено. Споделям е извода на контролираната инстанция, че липсата на подписани трудови договори не променя горния извод. Наведените от защитата доводи, че съдът не е направил разграничение между трудов договор и трудово правоотношение няма отношение към наказателната отговорност на подсъдимия, тъй като в случая от значение е обстоятелството, че той е имал нормативни задължения по ЗЗБУТ във връзка с организиране работата на строителния обект, в което попада и осигуряването на безопасни условия на труд на работещите или намиращите се в обекта лица и че на пострадалия е била възложена конкретна работа в строителния обект на дружеството, чиито управител е подс. К. Именно чрез проявеното бездействие - неосигуряване на лични и колективни предпазни средства, непоставянето на парапети и мрежи на местата, които крият риск за живота на работещите в обекта, подс. К. е нарушил нормите на Наредба № 2/2002 г. и Наредба № 5/99 г., с които е запълнена диспозицията на бланкетната правна норма на чл. 123, ал. 1 от НК. Правно ирелевантно е оплакването, залегнало в жалбата, че "техническият ръководител" отговаря за организацията на обекта и това не е подс. К., а друго лице, което не е привлечено като обвиняем за настъпилия резултат. Органът, който разполага с правомощие да повдига обвинение е прокуратурата и нейна е изцяло преценката срещу кое лица да насочи разследването. Ето защо съдът с основание е посочил че не разполага с възможност да обсъжда конкретния каузален принос на непривлечено към наказателна отговорност лице, поради което възражението на защитата в тази насока е неоснователно. Съдилищата по фактите са дали вярна оценка, като са приели, че престъпното бездействие на подс. К., в качеството му на управител на дружеството - строител, наело пострадалия на работа в обекта обосновава ангажиране на неговата наказателна и деликтна отговорност за настъпилия съставомерен резултат, поради което той правилно е бил осъден да заплати на гражданските ищци обещетение за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на инкриминираното деяние. Основателно е искането на защитата за намаляване на размера на присъденото обещетение на гражданските ищци на основание чл. 52 от ЗЗД, тъй като съдът не се е съобразил с критериите за справедливост, като не е отчетен техния действителен обем. Касае се за претърпени неимуществени вреди -болки и страдания в следствие на преждевременната загуба на пострадалия, който е бил баща, съпруг и син на конституираните в процеса граждански ищци, като е несъмнена привързаността и сърдечна връзка между тях. Независимо от това обаче съдилищата по фактите са присъди обещетение, което в неговия общ размер е сравнително високо, с оглед съдебната практика, поради което то следва да бъде редуцирано - от 70 000 лв. на 50 000 лв. за гражданските ищци: Б. Д., Д. Д. и С. Д.. По отношение на С. П. - то не следва да бъде изменяно. Това налага ВКС да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 2, т. 5 от НПК като намали размера на уважените граждански искове. По отношение на присъденото обещетение на П. П. - баща на пострадалия. Настоящият касационен състав съобрази, че следва да измени атакувания съдебен акт в гражданската му част, тъй като гражданският ищец П. П. след изготвяне на решението на въззивната инстанция е починал. В правата му на граждански ищец по делото пред ВКС встъпи неговата наследник - П. П. К., поради което подс. К. следва да бъде осъден да заплати на нея сумата от 30 000 лв., на основание чл. 45 от ЗЗД. Решението следва да се измени и по отношение на размера на дължимата 4% държавна такса, като се намали от 12 400 лв. на 9 200 лв. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 5 от НПК ВКС