Решение № 1500 от 18.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9432/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение 2562 от 09.08.2024 г., постановено по адм. д. 380/2024 г. Административен съд Велико Търново седми състав, е обявил по жалба на МАГДАК ЕООД, ЕИК 104690208, за нищожен РА Р-04000422002031 - 091 - 001 от 18.11.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение 12 от 06.02.2023г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Велико Търново при ЦУ на НАП, с който за данъчен период м.03/2022г. на дружеството е отказано право на данъчен кредит в размер на 214 700лв. Съдът е изпратил преписката на компетентен орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново за възлагане на ново ревизия на МАГДАК ЕООД и е осъдил Национална агенция по приходите София да заплати на МАГДАК ЕООД разноски по делото в размер на 31 130лв.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от С. Русева, в качеството й на изпълняващ длъжността директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Велико Търново, приподписана от главен юрисконсулт Я. Георгиева. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд Велико Търново е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд Велико Търново и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди обжалвания ревизионен акт. Претендира заплащане на разноски за всички съдебни инстанции.

Ответното по касационната жалба дружество МАГДАК ЕООД, ЕИК 104690208, със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, [улица], представлявано от управителя Р. Митев, чрез процесуалния му представител адв. И. Денев взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и e процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си Административен съд Велико Търново е обявил по жалба на МАГДАК ЕООД, ЕИК 104690208, за нищожен РА Р-04000422002031 - 091 - 001 от 18.11.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение 12 от 06.02.2023г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Велико Търново при ЦУ на НАП, с който за данъчен период м.03/2022г. на дружеството е отказано право на данъчен кредит в размер на 214 700лв., като е изпратил преписката на компетентен орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново за възлагане на ново ревизия на МАГДАК ЕООД. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 226 АПК, след отмяна на първоначално постановеното решение на Административен съд Велико Търново 243 от 09.10.2023г. , постановено по адм.д. 118/2023г. с решение на Върховния административен съд 5684 от 09.05.2024г., постановено по адм.д. 11068/2023г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав с указания да се произнесе по валидността на оспорения ревизионен акт . Решаващият съд е описал фактическата обстановка по издаване на оспорения ревизионен акт, като подробно е възпроизвел всички заповеди, издадени във връзка с провеждане на ревизията . Предвид характера на спора на отделен ред е описано Решение Р-04000422002031-098-001/21.07.2022г. за изземване разглеждането и решаването на конкретна преписка, с което възложилият ревизията орган по приходите К. Ченев, , на основание чл.7, л.3 от ДОПК е иззел преписката по възложената ревизия от Т. Чолаков, с качеството на ръководител на ревизията и е възложил правомощията за ръководител на ревизията върху И. Чавдарова, а ревизиращият екип е разширен с още двама ревизори. Във връзка с това решение на стр.3 са описани и възпроизведени много подробно всички заповеди и решения, свързани с него. Изрично е отбелязано, че като фактическо основание за изземване на ревизията е посочено обстоятелството, че Т. Чолаков е назначен на длъжност директор на Дирекция Контрол в ТД на НАП-Велико Търново, като е прието, че тази промяна в служебните правоотношения води до промяна в компетентността на същия орган по приходите. След това съдът е посочил, че следва да се произнесе изрично по въпроса за валидността на оспорения ревизионен акт, още повече, че такива указания са дадени и в отменителното решение на ВАС. Преди това е вметнато, че въпросът за валидността на акта с оглед качеството му на електронен документ/или такъв подписан с електронни подписи/ е разрешен с влязлото в сила решение на ВАС и този въпрос не следва да бъде разглеждан.

За да отговори на въпроса за валидността на акта, съдът е възпроизвел накратко правната рамка по образуване на ревизионното производство. Изрично е акцентирано на значението на първоначалната заповед за възлагането на ревизия, за това, че следва да е издадена от компетентен орган, да има изискуемо съдържание, да бъде определен предмета на ревизията, ревизиращите органи и прочие. Изтъкнато е, че всяко неспазване на законово установените изисквания има за последица незаконосъобразността на извършените въз основа на заповедта действия от развилото се производство по издаване на ревизионен акт.

Първоинстанционният съд е изградил извод, че поради порочно издадено Решение за изземване на ревизионната преписка не са възникнали правомощия за новия ръководител на ревизията да издаде ревизионен акт, съвместно с възложителя на ревизията. В случая оспореният ревизионен акт е издаден от орган ръководител на ревизията И. Чавдарова, който не е имал материална и персонална компетентност за това, поради факта, че не са били налице основания за изземване и с това не е отпаднала компетентността на предходния ръководител на екипа.

Мотивите на решаващия съд в тази насока са изложени на стр.5 8 от решението, като систематизирани /поради големия обем/ същите могат да бъдат сведени до следното: 1. Посочено е, че в случая решението за изземване е обосновано с нормата на чл.7,ал.3 ДОПК. На това основание съдът е дал подробно тълкуване на въпросната разпоредба, в редакцията й, която е в сила от 01.01.2021г. 2. Прието е, че не е налице соченото от ответната страна фактическо основание отпадане на компетентност по отношение на Т. Чолаков, поради което изземването на преписката от ръководителя на ревизията и възлагането ѝ на друг ръководител е извършено незаконосъобразно, в противоречие с процесуални и материални разпоредби на закона. 3. Доводите на съда, обосноваващи този извод са изложени в следната последователност : а/от съдържанието на разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК следва, че предпоставките за изземване на производството са изчерпателно изброени - наличие на основания за отвод или самоотвод и трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения и отпадане на компетентност. б/Промяната в длъжността на органа следва да води до отпадане на компетентността на приходния орган за извършване на определените действия, каквито доказателства не бяха ангажирани. Изземването на преписка от административния орган е уредено в закона като изключение, т.к. свободното му използване/включително по повод преназначаване/ би довело до въздействие върху водещия производството ревизиращ орган и съответно нарушаване на принципа на безпристрастност, самостоятелност и независимост. в/ Предвид това, доколкото Т. Чолаков не е загубил качеството си на орган по приходите и изпълнява задълженията си в същата дирекция, то не е имало пречка да му бъде възложено довършване на висящите производства, независимо от преназначаването му. Видно е от данните по делото, че същият е съвместявал двете функции успешно преди това.

На основание изложеното е обоснован извод, че не е доказана предпоставка за изземване по чл. 7, ал. 3 от ДОПК, а именно невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, водеща до отпадане на компетентността.

В допълнение са изложени и аргументи, обосновани с нормите на Закона за Националната агенция по приходите / ЗНАП/. 1. Посочено е, че съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗНАП заемащите длъжността "директор на дирекция" са органи по приходите, а преназначаването е извършено в същата ТД на НАП-Велико Търново. 2. Налице е промяна на длъжността- от ГИП-ръководител ревизионен екип в директор на дирекция "Контрол", като Т. Чолаков е орган по приходите, който е продължил да има компетентност на територията на ТД на НАП - В. Търново. Преназначаването му на новата длъжност не води до отпадане на компетентността, нито пък е налице отпадане на качеството на орган по приходите. 3. От представените в хода на настоящото производство длъжностни характеристики, включително на директор на дирекция "Контрол"/л.96/ не се установява невъзможност на директора на дирекция "Контрол" да издава ревизионни актове. Напротив в раздел V, т. 19 от длъжностната характеристика на Директор Дирекция "Контрол" е предвидена възможност да се изпълняват и други задължения, възложени му от горестоящи органи.

Първоинстанционният съд се е позовал на решение на Върховния административен съд по адм.д. 7906/2023г. според което директора на ТД на НАП Велико Търново е имал правомощие по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК да възложи на Т. Чолаков като директор дирекция "Контрол" да довърши висящите производства като компетентен орган, на когото са възложени тези правомощия за срока на преназначаването му на длъжност Директор Дирекция "Контрол" в същата териториална дирекция. Този извод се извежда и от отмяната на разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от ДОПК, но вместо това Т. Чолаков е изваден от заповедта, с която е определен за орган по приходите, който да изпълнява функциите на ръководител на ревизионен екип. Според съда това е опит да бъде заобиколен закона и да се изземе преписката при липса на фактически основания за това. Прието е, че Т. Чолаков е орган по приходите в ТД НАП Велико Търново и това му качество не е отпаднало, въпреки заповедта на ТД, на основание чл.7, ал.1, т.3 от ЗНАП, нито пък е отпаднала териториалната му компетентност. Посочено е, че разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК изисква отпадане на първичната материална компетентност, а не отпадане на процесуално правомощие, възникващо по силата на Заповедта на териториалния директор.

На основание гореизложеното е изграден извод, че решение Р-01000422002031-098-001/21.07.2022г. за изземване разглеждането и решаването на конкретна преписка е издадено в разрез с императивни процесуални правила и в противоречие на чл.7, ал.3 от ДОПК. Акцентирано е, че разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК има за цел осигуряване на обективност, безпристрастност и законосъобразност при издаване на всички предвидени в ДОПК актове, включително и ревизионните актове. В продължение е посочено, че след като решението за изземване на конкретната преписка от първоначално определения ръководител на ревизията не е издадено при наличие на някоя между изрично и изчерпателно предвидените в закон предпоставки за изземване, то следва да се приеме, че органът по приходите, подписал РА в качеството ръководител на ревизията въз основа решението за изземване на правомощия и последвалата ЗИЗВР, не е компетентен административен орган, нарушено е законовото изискване за неизменност на ревизиращите органи, стоящо в основата ан чл.7, ал.3 от ДОПК. Административният съд е посочил, че в Тълкувателно решение 5/13.12.2016 г. по т. д. 10/2016 г. на ВАС изрично е посочено, че за да е налице валидно издаден ревизионен акт в общата хипотеза на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, последният следва да е издаден от две лица: 1. от орган по приходите, определен за ръководител на ревизията със заповедта за възлагането на ревизията и 2. от органа, имащ качеството на "възложил ревизията", определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция. Прието е, че актът при липса на компетентност на издалия го орган е нищожен, а с оглед предвидената в закона съвместна компетентност на издателите на РА опорочаване участието дори и на единия от тях влече нищожност на РА като цяло, в който смисъл е и установената практика на касационната инстанция.

В заключение е посочено, че в случая се касае за порок, който не може да бъде отстранен, за наличието на същия съдът е длъжен да следи служебно, и не съществува друга възможност, освен нищожността на издадения ревизионен акт да бъде прогласена.

Решението на Административен съд Велико Търново е неправилно като постановено в нарушение на закона.

В касационната жалба на директора на Д ОДОП Велико Търново се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че издаденият ревизионен акт е нищожен поради липса на материална компетентност на един от издателите му, което е в резултат на това, че извършеното изземване е в противоречие с чл.7,ал.3 ДОПК. В жалбата се излагат конкретни аргументи в подкрепа на оплакванията.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Принципно по делото няма спор между страните относно издадените заповеди относно провеждане на ревизията, в това число издадените заповеди във връзка с провеждане на ревизията, в това число и извършеното изземване с решение Р-01000422002031-098-001/21.07.2022г. , издадено от К. Ченев, с което на основание чл.7, ал.3 от ДОПК е иззел ревизионната преписка от Т. Чолаков и е възложена на И. Чавдарова, като съдът подробно е възпроизвел всички относими заповеди. Спорът между страните се свежда до това налице ли били законните условия по чл.7,ал.3 ДОПК за извършеното изземване и какви са последиците от това. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че актът по изземване и възлагане на ревизията на друг орган по приходите е издаден при липса на изрично и изчерпателно предвидени в закон предпоставки за изземване, поради което следва да се приеме, че органът по приходите, подписал РА в качеството ръководител на ревизията въз основа решението за изземване на правомощия и последвалата ЗИЗВР, не е компетентен административен орган, нарушено е законовото изискване за неизменност на ревизиращите органи, стоящо в основата на чл.7, ал.3 от ДОПК.

Настоящата съдебна инстанция не споделя този негов извод и го намира за необоснован на фактите по делото и при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон.

Видно от данните по делото, ревизионното производство е започнало на основание заповед за възлагане на ревизия Р-04000422002031-020-001/21.04.2022г., за установяване на задълженията за ДДС за м.03.2022 г. на МАГДАК ЕООД, ЕИК 104690208 . С нея заповед за ръководител на ревизията е определен Т. Чолаков, а за член на екипа е определена Д. Благоева. С решение Р-01000422002031-098-001/21.07.2022г. , издадено от К. Ченев, на основание чл.7, ал.3 от ДОПК ревизионната преписка е иззета от Т. Чолаков и я е възложена на И. Чавдарова. Изземването е обосновано с това, че със заповед 301 от 11.07.2022г. на ид директор на ТД на НАП Велико Търново Т. Чолаков е преназначен от длъжността главен инспектор по приходите при ТД на НАП В.Търново на длъжност директор на Дирекция Контрол в същата дирекция, считано от 11.07.2022г. Като доказателство по делото е представена и предходна заповед 226/05.05.2022г. на ид директор на ТД на НАП В.Търново, с която на Т. Чолаков е възложено вътрешно съвместителство за същата длъжност директор на Дирекция Контрол .

Съгласно чл.7,ал.3 ДОПК, в редакцията в сила от 01.01.2021г., определен в закона горестоящ орган може да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, в случаите когато са налице основания за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите, съответно публичния изпълнител, водеща до отпадане на компетентността, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган, съответно публичен изпълнител, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът.

Според решаващият съд при постановяване на решението за изземване не са налице законовите изисквания на чл.7,ал.3 ДОПК. В систематичен вид аргументите на решаващия съд се свеждат до следното:

• преназначаването е извършено в рамките на същата дирекция ТД на НАП Велико Търново;

• преназначаването на Т. Чолаков на новата длъжност не води до отпадане на компетентността, нито пък е налице отпадане на качеството на орган по приходите;

• от представените в хода на съдебното производство длъжностни характеристики, включително на директор на дирекция "Контрол"/л.96/ не се установява невъзможност на директора на дирекция "Контрол" да издава ревизионни актове. Напротив в раздел V, т. 19 от длъжностната характеристика на Директор Дирекция "Контрол" е предвидена възможност да се изпълняват и други задължения, възложени му от горестоящи органи.

• позовавайки се на решение на Върховния административен съд по адм.д. 7906/2023г., решаващият съд е приел, че директорът на ТД на НАП Велико Търново има правомощие по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК да възложи на Т. Чолаков като директор на дирекция "Контрол" да довърши висящите производства като компетентен орган, на когото са възложени тези правомощия за срока на преназначаването му на длъжност Директор Дирекция "Контрол" в същата териториална дирекция. Този извод се извежда и от отмяната на разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от ДОПК, но вместо това Т. Чолаков е изваден от заповедта, с която е определен за орган по приходите, който да изпълнява функциите на ръководител на ревизионен екип.

Настоящата съдебна инстанция не споделя тези изводите на първоинстанционния съд.

На първо място неправилно е прието от решаващият съд, че преназначаването на нова длъжност не установява невъзможност на Т. Чолаков за изпълнение на служебните му задължения и че не съществуват пречки същият да изпълнява досегашните си служебни задължения, съответно не са налице предпоставки за издаване на решение за изземване на преписката. От представената длъжността характеристика за длъжността директор на Дирекция Контрол е видно, че същата вменява на заемащото я лице ръководни, организационни и йерархично контролиращи функционални компетентности и правомощия, докато при длъжността главен инспектор по приходите се касае за тясно експертни, аналитични компетентности, свързани със събирането и разглеждането на доказателства във връзка с възложени контролни производства и тяхното приключване с издаването на индивидуален административен акт. В никоя от 25 точки от раздел Преки задължения на длъжността Директор на Дирекция Контрол няма посочени експертни функции по работа с доказателствен материал. От това, че в същия раздел съществува обща точка да изпълнява и други задължения, възложени му от горестоящ орган не се следва извод, от типа на направения от първоинстанционния съд, че лицето и след назначаването на новата длъжност може да продължи да извършва действия по провеждане на ревизии и не съществувала пречка директорът на ТД на НАП да издаде заповед в този смисъл. Наличието на такава възможност е въпрос на преценка за горестоящия орган, а щом става въпрос за преценка , то се следва извод, че в тази хипотеза той действа в условията на оперативната самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол.

Не могат да бъдат споделени и изводите на административния съд, че нормата на чл.7,ал.3 ДОПК изисква отпадане на първичната материална компетентност, а не отпадане на процесуално правомощие. В случая материалната компетентност на Т. Чолаков е отпаднала с преназначаването на новата длъжност, която вменява съвсем различни компетенции. Съществената промяна в длъжността е причината, поради която лицето е извадено от списъка с кръга на органите по приходите, които изпълняват функциите на ръководител екип, като по този начин е отпаднала персоналната му компетентност, което е дало и основание за издаване на решението за изземване.

Законодателят също не приема тезата, застъпена в практиката на съдилищата, в това число и на Върховния административен съд, че промяната на длъжността в рамките на компетентната Териториална дирекция не обуславя трайна невъзможност за изпълнение на задълженията по смисъла на чл. 7, ал. 3 ДОПК в редакцията до изменението в ДВ, бр. 105/2020 г., тъй като не води да загуба на качеството на орган по приходите. Това е видно от мотивите към проекта на Закона за изменение и допълнение на ДОПК, с който се предлага допълнението в чл. 7, ал. 3 ДОПК, обн. ДВ, бр. 105/2020 г. В т. 2 от мотивите към проекта е посочено следното: "Във връзка със съдебна практика на Върховния административен съд, в която се приема, че не е налице трайна невъзможност при промяна в длъжността, при условие че лицето не е напуснало НАП и продължава да е орган по приходите, със законопроекта се предлага да бъдат допълнени хипотезите, в които горестоящ орган изземва разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка, като се включва и хипотезата на невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа, водеща до отпадане на компетентността.

На основание гореизложеното следва да бъде прието, че са налице законови условия по чл.7,ал.3 ДОПК за издаване на решение за изземване на основание чл.7, ал.3 от ДОПК ревизионната преписка от Т. Чолаков и я е възлагането й на И. Чавдарова. В продължение се следва извод, че последната е била компетентна да участва в ревизията, това число да участва и да подпише оспорения ревизионен акт.

Като е приел друго и е прогласил оспореният ревизионен акт за нищожен, първоинстанционният съд е постановил едно неправилно съдебно решение.

Тъй като настоящата касационна инстанция е втора такава, при условията на чл. 227,ал.1 АПК същата следва да се произнесе по съществото на спора.

С оглед изложеното по-горе и приетото в отменителното решение на ВАС, следва да бъде прието, че оспореният ревизионен акт е правно валиден,издаден от компетентен орган, в предвидената в закона форма и съдържание, надлежно подписан е от органите по приходите с електронен подпис, при провеждане на ревизията не са допуснати нарушения на администраивнопроизводствените правила.

С оглед на данните по делото настоящата съдебна инстанция намира, че ревизионният акт е издаден и при спазване на материалния закон. Доводите и аргументите в тази насока се свеждат до следното:

Ревизираното дружество Магдак" ЕООД е с основен предмет на дейност международен превоз на товари и стоки за чужда сметка или възнаграждение, за което има издаден лиценз, търговия с автомобилни гуми, монтаж и демонтаж на автомобилни гуми. Дружеството не притежава собствени транспортни средства и недвижими имоти, като използва наети от ЕТ Магдак - Р.М. ", съгласно договори за наем.

За данъчен период м. 03.2022 г. в подадената Справка-декларация 04001951009/14.04.2022г. е деклариран ДДС за възстановяване в размер 1 417 201,11 лв., като същият е деклариран за възстановяване в 30-дневен срок от подаване на декларацията на основание чл. 92, ал. З от ЗДДС. На дружеството е издаден Акт за прихващане или възстановяване по чл. 92, ал. 11 от ЗД ДС Р-04000422002031-171-001/27.05.2022 г., с който декларираната сума не е възстановена. През него данъчен период дружеството е упражнило право на данъчен кредит в размер на 214 700лв. по фактура 0800000499/31.03.2022г., издадена от ЕТ Магдак Р. Митев , с предмет автомобилни гуми .

Фактическата обстановка по провеждане на ревизията и събирането на съответните доказателства е възпроизведена много подробно в решение 12 от 06.02.2023г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Велико Търново, стр.3 - 8, л.14 17 от адм.д. 118/2023г. на Административен съд Велико Търново, като по сходен начин е възпроизведена и в първоначалното съдебно решение 243 от 09.10.2023г., постановено по адм.д. 118/2023г. , стр. 5 10. В него решение, на стр.12 15, са възпроизведени заключенията на вещите лица по назначените в първоначалното съдебно производство съдебно-техническа експертиза, съдебно-икономическа експертиза / основна и допълнителна/, както и показанията на разпитаните свидетели П. Д. П. и Ц. С. Б..

На база на събраните в хода на ревизията доказателства органите по приходите са изградили констатации, че въпросната фактура не отразява реално извършена доставка. Основните аргументи в тази насока са следните: във фактурата няма направена индивидуализация на стоката, а само е посочено протокол за предаване на СМЦ , което не дава възможност да се определи обвързаността между двата документа; от страна на ЕТ Магдак Р. Митев е представен приемо-предавателен протокол 000001/31.03.2022г. с индивидуализиране на стоките , но тъй като въпросните протокол и фактура са подписани от едно и също лице , те не могат да служат като доказателство за реалното извършване на доставката; липсват надлежни доказателства за предаване на стоките при прехвърляне на правото на собственост върху тях /чл.24,ал.2 ЗЗД/ обосновано с това, че при извършената насрещна проверка на доставчика ЕТ Магдак Р. Митев е установено, че част от автомобилните гуми, закупени от Примекс ЕООД, впоследствие продадени на Магдак ЕООД , са предавани на части, като за периода 01.06.2021г. 31.03.2022г. са предадени 502бр.гуми, а останалите общо 598бр.гуми остават на съхранение в база на Примекс ЕООД; липсват доказателства ЕТ Магдак Р. Митев е съхранявал закупените от Примекс ЕООД гуми до продажбата им на ревизираното лице, като Примекс ЕООД декларира, че не извършвало монтаж на гуми, а от ЕТ Магдак Р. Митев не са представени доказателства за обекти, стопанисвани от него; от страна на ревизираното дружество не са представени доказателства, удостоверяващи получаването и заприходяването на автомобилни гуми, съответно за последващо изписване и предаване на гумите за монтаж на товарни автомобили и по този начин за използване в търговската дейност на дружеството; за представените след съставянето на ревизионния доклад отчети за монтирани гуми на тежкотоварни камиони за периода 01.04.2022г. 30.09.2022г. е прието, че не съставляват първични счетоводни документи и не съставляват годно доказателство, че гумите са вложени в икономическата дейност на дружеството; на отделен ред са изложени и аргументи, че след извършена справка в Агенция Пътна инфраструктура е установено, че на сочените в протоколите дати въпросните транспортни средства не са били на територията на област Велико Търново; представените от задълженото лице счетоводни извлечения налагат извод, че счетоводната отчетност на дружеството не гарантира произхода и целостта на съдържанието на процесната фактура, но и препятства проследяване на документо-оборота и установяването на връзка между отделните документи, счетоводните операции и въпросната фактура; при липса на реално извършена доставка логически е изключена добросъвестността на получателя, още при получаване на фактурата от соченото за доставчик лице, получателят като страна по сделката е знаел или е трябвало да знае че реално не е получил въпросната стока, а е получи само един документ.

На основание гореизложеното е изграден извод, че в случая е налице хипотеза на чл.70,ал.5 ЗДДС, като приспадането на ДДС е неправомерно без реално осъществено данъчно събитие.

Тези констатации на ревизиращите органи се оспорват от задълженото лице, същото поддържа оплаквания, че органите по приходите не са извършили детайлна проверка на съществуващата документация, и че събраните както в хода на ревизията, така и на делото доказателства установяват по несъмнен и категоричен начин реалното извършване на доставката по процесната фактура.

По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав, който наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Необходимостта от установяване на обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013 г. по дело С-643/11, съобразно което "Правото на Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка".

В практиката си Върховният административен съд приема, че за да възникне и да се упражни законосъобразно правото на данъчен кредит, е необходимо по безспорен начин да се установи, че стоката фактически е предадена от доставчика на получателя и/или услугата е действително извършена чл. 6, ал. 1, чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 ЗДДС. Касае се за материално право в полза на получателя по фактурираните доставки и негова е доказателствената тежест да установи реалното изпълнение на спорните доставки. Обезпечеността на доставчиците материално-техническа и кадрова не е предпоставка за правото на данъчен кредит и в този смисъл е и съдебната практика на СЕС решение по дело С-324/11 (Gabor Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и Peter David) и решение С-18/13 ("Макс Пен"), която е възприета и в решенията на ВАС. Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/или със знанието на получателя по доставките.

В решението на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., се дава тълкуване на закона в смисъл, че член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател.

Доказването на предаването на предмета на доставката от доставчика на получателя при този вид търговски сделки е необходимо, за да се докаже реалното изпълнение на продажбата. Предметът на конкретната сделка се индивидуализира и същевременно се изпълнява задължението на продавача да прехвърли собствеността върху тях - чл. 24, ал. 2 ЗЗД. Без такова предаване да бъде извършено, не може да бъде прехвърлена собствеността върху стоките или услугите, т. е. не е налице осъществена от продавача престация по договора. Размяната на насрещно дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. Установяването на предаването на предмета по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12 във вр. с чл. 6 и чл. 9 ЗДДС и в тежест на жалбоподателя е да установи положителни и благоприятни за него юридически факти по реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност в ревизионния акт.

Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното право на данъчен кредит на данъчно-задълженото лице от кумулативното възникване на елементите от регламентирания от ЗДДС сложен фактически състав. В съдебната практика се приема, че наред с изискването за притежаване на данъчен документ по смисъла на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, следва да е налице и реално получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - аргумент от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. При липса на нормативна уредба, която да въвежда изисквания за съставянето на определен тип документи, доказващи осъществяването на относимите в тази връзка факти и обстоятелства, преценката дали една доставка е действително извършена, се гради на съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства. Тези доказателства, в преобладаващата си част са частни документи, определяни от характера на търговския оборот, като на практика за много малко факти и обстоятелства биха могли да бъдат съставени официални документи по смисъла на чл. 179 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, които да имат обвързваща съда доказателствена сила. При съставянето на такива документи стопанските субекти следва да се съобразяват с изискванията на ЗСч и издадените въз основа или във връзка с него подзаконови нормативни актове.

В този смисъл, за да бъде доказана реалност на доставките по процесните фактури, следва да бъде установен факта на предаването на стоката или услугата от доставчика на получателя. Без значение за реалността на доставките е разполагали ли са доставчиците с материално-техническа и кадрова обезпеченост за извършване на същите, какъв е произхода на стоката, къде е била съхранявана същата, как е била транспортирана до място на предаване.

При така очертаната правна рамка и с оглед на събраните по делото доказателства, настоящата съдебна инстанция споделя констатациите на органа по приходите, че процесната фактура 0800000499/31.03.2022г. не отразява реално извършена доставка и е налице хипотеза по чл.70,ал.5 ЗДДС. Доводите и аргументите тази насока са следните:

1. Предметът на доставката не е индивидуализиран в спорната фактура, и не може да се установи по безспорен начин конкретният предмет на доставката, тъй като е посочено единствено автомобилни гуми". Не са посочени каквито и да било параметри на гумите, в т.ч. основни техни характеристики като височина/широчина/диаметър на джантата в инчове (индекс Д"); за леки или товарни автомобили са предназначени; зимни/летни/всесезонни; марка/производител на гумите и пр. Въпросната фактурата не отговаря на изискванията на чл. 6. ал. 1, т. 4 от ЗСч. (в сила от 01.01.2016 г.), тъй като не дава информация за вида на стопанската операция, респективно за конкретния вид на фактурираните стоки/материали, количествените и стойностните измерения на същите. Тъй като във фактурата не е посочен номер и/или дата на опис, договор или техническа спецификация, то не е налице и препращане към друг конкретен документ, който да дава яснота относно липсващата във фактурата информация за вида и параметрите на сделката, с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 5 от ЗСч. Липсата на конкретните параметри на гумите във фактурата, прави невъзможно да се изследва наличието и движението на съответните стоки (автомобилни гуми). По този начин се възпрепятства всеки опит за изясняване на точния предмет на евентуалната престация, което налага извода за липса на един от задължителните реквизити на фактурата - този по чл. 114, ал.1, т.9 от ЗДДС. Съгласно посочената правна норма, фактурата задължително трябва да съдържа количеството и вида на стоката и/или вида на услугата. Практиката на Съда на ЕС по прилагането на Директивата за ДДС, сочи, че следва да се откаже правото на приспадане по фактурите, които не съответстват на изискванията за съставянето им. В Решение от 08.05.2013 г. по дело С-271/12, Съдът на ЕС е приел, че правото на приспадане може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение на последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел доказване на действителното им извършване, естеството и стойността им. Дължимата престация от доставчика по облагаема доставка следва да бъде индивидуализирана с точни параметри, които позволяват действителното и изпълнение и доказването и при осъществяването на контрола за спазването на данъчното законодателство, в случай, че за същата е упражнено правото на приспадане на данъка. Съответно на дължимото изпълнение следва да бъде описанието на доставката във фактурата, т.е. по начин, който да позволява последваща проверка и установяването на действителното и извършване, каквото в настоящия случай не може да бъде сторено. В настоящия случай тази непълнота на фактурата, допълнена с липсата на водена аналитична отчетност в счетоводството на жалбоподателя, препятства извършване на проверка относно наличието на същите гуми при доставчика, както и относно твърденията на жалбоподателя, че именно те са реално вложени в наетите от него товарни автомобили и ремаркета. Вещото лице по допълнителната СИЕ е посочило, че в случай на използването на една складова база от двама или повече търговеца е необходимо воденето на аналитична отчетност на видовете стоки, съхранявани в склада от съответните търговци, което в процесния случай не е сторено. Налице е основание за отказване на данъчен кредит по фактура 0800000499/31.03.2022 г. и по аргумент на чл. 71, т. 1, във връзка с чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС и чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО.

1. От събраните по делото доказателства не може да бъде установен и фактът на предаване на стоките чрез прехвърляне на правото на собственост върху тях.

В предмета и обсега на доказване реалността на доставките на стоки е фактът за предаването на стоките при прехвърляне на право на собственост върху тях от ЕТ Магдак Р.М. на МАГДАК" ЕООД, извън простото фактуриране на сделката. Настъпването на транслативния ефект на разпоредителните сделки, имащи за предмет родово определени вещи е тяхното индивидуализиране, което се осъществява чрез предаването им. При действието на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, доставка на стока е прехвърлянето на материална вещ и овластяването другото лице да се разпорежда фактически с нея като неин собственик, без за това да е от значение формата на придобиване на право на собственост върху въпросната вещ (т. 35 от решението на СЕС по дело С-78/12).

Безспорни доказателства, че такова предаване на автомобилни гуми от патримониума на доставчика в патримониума на получателя не са представени. МАГДАК" ЕООД и от ЕТ МАГДАК Р. Митев" се свързани лица, представлявани от Р. Митев.

Според документите, представени при насрещната проверка на ЕТ МАГДАК"-Р.М. /приемо - предавателни протоколи/, автомобилните гуми, закупени от ПРИМЕКС" ЕООД по фактури 710008050623.04.2021 г., 7100081407/13.07.2021 г. и 7100081791/19.08.2021 г., за които се твърди, че впоследствие са продадени на ревизираното лице, са получавани/предавани на части, като общо за периода м. 01.06.2021 г. м. 31.03.2022 г. фактически са предадени 502 бр. гуми, а останалите общо 598 бр. гуми остават на съхранение в база на ПРИМЕКС" ЕООД и след 31.03.2022 г. - датата на процесната фактура и Протокол за СМЦ. Видно от представения и от ПРИМЕКС" ЕООД Оперативен регистър на оставените чужди стоки за съхранение" във формат ексел, ежедневно за този период са предавани по няколко броя от фактурираните гуми - от 2 бр. до 8 бр., като дружеството декларира, че към 30.06.2022 г. все още има автомобилни гуми, предмет на горепосочените фактури, които не са предадени на едноличния търговец.

ЕТ Магдак - Р.М. " формално с процесната фактура продава на МАГДАК" ЕООД 1130бр. гуми, като на практика същите остават в общия склад на ЕТ Магдак - Р.М." и МАГДАК" ЕООД и продължават да служат за оборудване на камионите, собственост на ЕТ Магдак Р. Митев". Вещото лице по СИЕ е посочило, че в случай на използването на една складова база от двама или повече търговеца е необходимо воденето на аналитична отчетност на видовете стоки, съхранявани в склада от съответните търговци. Такава аналитична отчетност не е била водена. От друга страна, при наличието на данни и за закупувани от МАГДАК" ЕООД директно от ПРИМЕКС" ЕООД автомобилни гуми, няма пазарна логика такива да бъдат закупувани с надценка от ЕТ Магдак - Р.М. ", а не директно от ПРИМЕКС" ЕООД. Стойността на придобиване на гумите от МАГДАК" ЕООД от ЕТ Магдак - Р.М. " за сумата 1 288 200лв. (данъчна основа 1 073 500.00лв. и ДДС 214 700лв.) надвишава значимо сумата на придобиването им от ЕТ Магдак Р. Митев" от ПРИМЕКС" ЕООД. В подкрепа на този извод е факта, че заприхождаването става по партида Гуми 600-800 , въпреки че като единична цена е посочена 950лв. за автомобилна гума. От събраните по делото гласни доказателства не се установява кой държи към определен момент гумите дали ЕТ Магдак Р. Митев , или Магдак ЕООД, тъй като те използват една складова база. Според св. Б., ако тези гуми са били в складовата база и са били на ЕТ-то и са прехвърлени на ЕООД-то, на него не му е известно да са си променяли мястото си. Не са налични стокови и/или складови разписки, удостоверяващи получаване и заприхождаване на автомобилни гуми в обект (склад) на Магдак" ЕООД, с данни за дата, склад, вид, количество и стойност и др. на приетите стоки, включително не е представен и Протокол за СМЦ, който е приложен към фактурата, представена след връчване на второто ИПДПОЗЛ на доставчика при извършената му насрещна проверка.

Не са представени и първични счетоводни документи за последващото изписване и предаването на гуми за монтаж на товарни автомобили, т. е. влагането им в търговската дейност именно на жалбоподателя Магдак" ЕООД, с оглед твърденията, че гумите впоследствие са монтирани на тежкотоварни камиони, стопанисвани от дружеството - жалбоподател като наети активи от ЕТ Магдак- Р. Митев". Липсват конкретните първични документи по приемане, както и съхранение, респ. монтиране именно от Магдак" ЕООД, а не от ЕТ Магдак- Р. Митев " на процесните гуми.

Липсва аналитична отчетност при Магдак" ЕООД на заведените в счетоводството автомобилни гуми по видове, размер, марка и други критерии. В счетоводните документи, представени в различни етапи на ревизионното производство, но отнасящи се за едни и същи отчетни периоди са налице несъответствия. С писмо вх. Р-04000422002031-ПРД-039-И/05.10.2022 г. е представена Хронологична ведомост аналитична" Материали: Инвентар под стойностен праг:гуми за тежкотоварен автомобил - за периода 01.03.2022г.-21.09.2022 г., съдържаща хронологични записи за отписани материали (гуми за тежкотоварни камиони) през този период се установява, че до 31.05.2022 г. са отписани общо 274 броя гуми. Същевременно от приобщена от данъчно осигурителното досие на жалбоподателя (с протокол Р-04000422002031-ППД-001/29.09.2022 г.) Аналитична оборотна ведомост" за периода 01.01.2022 г. - 31.05.2022 г., представена от МАГДАК" ЕООД в хода на проверка по прихващане и възстановяване, приключила с АПВ П- 04000422107458-004-001/08.07.2022 г., се установяват отписани към 31.05.2022 г. - 513 броя гуми. Наред с това, от органите по приходите е извършена справка в Регистър МПС" в ИС на НАП с актуални данни от МВР, при която е установено, че в представената с писмо вх. Р-04000422002031-ПРД-039-И/05.10.2022Г. Хронологична ведомост аналитична Материали : Инвентар под стойностен праг: гуми за тежкотоварен автомобил" за периода 01.03.2022 г.-21.09.2022 г. е отчетена смяна/влагане/ на гуми на товарни автомобили, подробно посочени в РА, които не са собственост на ЕТ "МАГДАК-Р.М. ", съответно не са отдадени под наем на МАГДАК" ЕООД. Впоследствие, след като дружеството - жалбоподател е уведомено за това и след подаване на възражението срещу РД, с придружително писмо вх. Р-04000422002031-ПРД-041-И/15.11.2022 г. са представени отчетите, коментирани по-горе, и отново Хронологична ведомост аналитична Материали: Инвентар под стойностен праг: гуми за тежкотоварен автомобил" за периода 01.03.2022 г.-21.09.2022 г., в която са променени всички регистрационни номера на ремаркета, за които органите по приходите са изискали информация за вложените/сменени/ гуми.

Предвид гореизложеното, представените Отчет 4 - 2022, Отчет 5 - 2022, Отчет 6 - 2022, Отчет 7 - 2022, Отчет 8 - 2022 и Отчет 9 2022 за монтирани гуми за тежкотоварен автомобил в периода 01.04.2022 г. - 30.09.2022, в които са посочени дата, регистрационен номер на камион и количество, не доказват твърденията на ревизираното дружество за влагане от него на закупените стоки. Липсва име и подпис на лицето, което ги е изготвило и отговаря за достоверността на посоченото в тях, съответно не са представени конкретни първични счетоводни документи, удостоверяващи основанието за последващо изписване на конкретен вид и размер гуми от конкретен склад, гараж или място, и за монтиране на гумите - заявки, протоколи и/или други документи, въз основа на които да са били обобщени данните в отчетите. Така представените отчети, противно на заключението на вещото лице, нямат характер на първични счетоводни документи по смисъла на Закона за счетоводството и не са годни да удостоверят използването на автомобилни гуми в независимата икономическа дейност именно на Магдак" ЕООД. Вещото лице по СИЕ реално е работило с тези отчети, за да обоснове изводите си за влагане на гуми, без да отчита факта, че са създадени като справки без оправдателни документи, поради което съдът не кредитира заключението му в тази част. Въпросните отчети са представени след издаване на РД и след като органите по приходите са установили, че се представят данни за изписани гуми на автомобили, които не са нито собствени, нито наети от Магдак" ЕООД, поради което съдът не ги кредира.

От представените счетоводни регистри на МАГДАК" ЕООД в хода на ревизията е видно, че по сметка 302 Материали" (по Отчет по журнала на операциите за периода 01.03.2022 г. - 31.03.2022 г.) фактурата е отразена с едно записване на 31.03.2022 г. Материали:Инвентар под стойностен праг: Гуми за тежкотоварен автомобил: Обекти: Инвентар под стойностен праг" - 1130 бр. на обща стойност 107 3500 лв. По същия начин е отразена фактурата и в Оборотната ведомост за периода 01.01.2022 г. - 31.03.2022 г. като стоките по фактурата са заведени само стойностно, така са и изписвани. В счетоводството на жалбоподателя, противно на изводите на вещото лице О.Н., не е създадена аналитична отчетност, което препятства възможността да се установи каква част от фактурираните гуми действително са приети в негов обект и каква част са на отговорно пазене в друго дружество, тъй като както бе посочено фактурата е записана изцяло с едно счетоводно записване в регистрите, и няма съставени други документи годни да докажат приемане на отделни количества гуми от фактурираната доставка на автомобилни гуми. Обстоятелството, че без наличие на първични счетоводни документи (това е потвърдено и от вещото лице, макар накрая да прави превратни изводи) счетоводно се отписват гуми от наличните по сметка 302 Материали" с твърдението, че се монтират по стопанисвани тежкотоварни камиони не може да докаже, че такива са реално доставени, при това че са част от фактурираните по процесната фактура, издадена от ЕТ Магдак-Р.М. ". Само стойностно въвеждане и изписване при Магдак" ЕООД препятства аналитичната отчетност.

Вещото лице по СИЕ необосновано констатира завеждане на фактурата с цялата й стойност и брой гуми, без други характеристики, а в същото време дава становище за аналитични партиди по с/ка 302. Също така установява, че няма счетоводно завеждане по вид, размер и марка. Няма и такова изписване за последваща употреба- изписването е наведнъж на разход, което означава едновременно влагане, наведнъж на всички 1 130 бр. гуми през м. 03. 2022 г., т.е. взетата счетоводна статия изглежда като всички гуми да са монтирани на камионите през м. 03.2022 г., а в същото време на вещото лице по СТЕ се представят изолирани справки за монтирани гуми по дати и превозни средства. Освен това при разпита си по основната експертиза, вещото лице по СИЕ заяви, че няма счетоводно движение на гумите, всички гуми са изписани изцяло на разход, наведнъж, а от друга страна, било възможно осчетоводяването да е периодично. Това противоречие логично навежда на извод за пълна липса на аналитична отчетност, което разколебава становището на вещото лице за редовно водене на счетоводство. При изслушване на допълнителната СИЕ, вещото лице изрично заявява, че няма заведена такава счетоводна отчетност, от която да може да се установи, че гумите в общото за ЕТ Магдак и Магдак ЕООД помещение са тези, закупени с процесната фактура, както и дали има гуми на жалбоподателя, оставени на съхранение в друг град. Вещото лице потвърждава и завеждането им само по стойност в една единствена партида, а в същото време е направило извод за аналитична отчетност. Видно е ,че счетоводната експертиза си е служила само с месечните отчети, съставени от жалбоподателя, без да са налице първични счетоводни документи, въз основа на които да бъдат съставени като последващ документ, какъвто името му предполага да е (за настъпили обстоятелства - в случая за евентуално изписване на гуми). Самите отчети освен това са представени на органите по приходите след запознаване с установените факти в ревизионния доклад. По повод заявлението на вещото лице за счетоводния характер на един отчет (какъвто и да е той), следва да се има предвид, че съгласно чл. 4., ал. 1 от Закона за счетоводството счетоводният документ е хартиен или технически носител на счетоводна информация, класифициран като първичен, вторичен и регистър. Съгласно ал. 2 първичният документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. за фактическото им ползване). Според ал. 3 пък вторичният документ е носител на преобразувана (обобщена или диференцирана) информация, получена от първичните счетоводни документи. В тази връзка, очевидно е, че така съставените отчети за последващи действия, няма как да дадат обективна и достоверна информация за изписване на гуми към конкретен момент.

Не без значение е и че след периода на ревизията са закупувани и други гуми, които също се съхраняват в помещението, което е за общо ползване от доставчика и получателя по фактурата, по която е отказано възстановяване на ДДС. Не без значение е и че твърдения за база в гр. Видин, смяна на гуми там и т.н., държане на количества гуми и там, се появяват и са изложени едва с жалбата по съдебен ред, т.е. след като става ясно от решението на директора на ДОДОП В. Търново, че са изисквани проверки и данни от Агенция Пътна инфраструктура. Не е ясно как са стигнали до базата в гр. Видин гуми на Магдак ЕООД и дали изобщо са гуми от фактурираните.

1. От събраните по делото доказателства, в това число заключенията на вещите лица по съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертизи, както и от показанията на разпитаните двама свидетели, не се установява факта, че гумите, предмет на доставка, са използвани в търговската дейност на ревизираното дружество. Казано по друг начин, от доказателствата по делото не се установява закупената стока да е използвана в извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки като елемент на фактическия състав на правото на данъчен кредит съгласно чл.69,ал.1 ЗДДС. На практика и в счетоводството на ревизираното дружество и на доставчика не са налични доказателства, въз основа на които да може да бъде проследена веригата от стопански операции по приемане, съхранение, последващо монтиране на гумите на тежкотоварни камиони и ремаркета.

Предвид изложеното следва да бъде прието, че органите по приходите са изградили обосновани и законосъобразни констатации, че фактура 0800000499/31.03.2022г., издадена от ЕТ Магдак Р. Митев , с предмет автомобилни гуми не отразява реално извършена доставка и е данъкът по нея е начислен неправомерно хипотеза по чл.70,ал.5 ЗДДС. С оглед на това следва да бъде прието, че оспореният ревизионен акт Р-04000422002031 - 091 - 001 от 18.11.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с решение 12 от 06.02.2023г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Велико Търново, се явява законосъобразен, а жалбата на МАГДАК ЕООД, ЕИК 104690208, със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, [улица], представлявано от управителя Р. Митев, се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на процеса ответното по касация дружество следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице в състава на което влиза Д "ОДОП" Велико Търново , разноски по делото за всички съдебни инстанции в размер общо на 54 652лв., от които 1 700лв.заплатена държавна такса за обжалване, а останалите юрисконсултско възнаграждения за всяка една от четирите съдебни инстанции.

Водим от горното и на осн. чл. 222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,