Решение № 4414 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2165/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба на „ФЪРСТ ФАСИЛИТИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 131452307, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица] - [адрес] (съдебен адрес: гр. София, [улица], [адрес]) чрез адв. Владимирова против Решение №798/08.01.2026 г. на Административен съд – София – град (АССГ) по адм. д. №10471/2025 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) №Р-22221023004537-091-001/19.02.2024 г., издаден от органи по приходите, служители в ТД на НАП – Варна, в оспорената му част, потвърдена от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – София с Решение №601/02.05.2024 г., поправено с Решение №687/21.05.2024 г.

С твърдения за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост - касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение, отмяна на РА и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Той не сочи конкретни съществени нарушения на съдопроизводствените правила като основания за отмяна на съдебното решение.

В открито съдебно заседание касационната жалба се поддържа от пълномощника на дружеството адв. Владимирова. Страната представя списък на разноските за настоящото съдебно производство, включващ адвокатско възнаграждение в размер на 6 500 евро и държавна такса в размер на 447 евро, както и доказателства за извършването им. Излага допълнителни съображения по съществото на спора в писмени бележки.

Ответникът – директорът на Дирекция ОДОП - София - оспорва касационната жалба като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Аврамова. Иска да бъде оставено в сила решението на АССГ и да му се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство в размер на 4 607.53 евро съгласно списъка по чл. 80 ГПК. Страната не заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 161, ал. 2 ДОПК.

Върховният административен съд, в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея.

С РА №Р-22221023004537-091-001/19.02.2024 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Варна, са установени на ревизираното дружество „ФЪРСТ ФАСИЛИТИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД задължения за: ДДС за внасяне в размер на 251 155.22 лв. и лихви – 118 221.92 лв. за данъчните периоди (д. п.) от 01.12.2017 г. до 30.11.2020 г. и корпоративен данък за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. – 120 841.38 лв. и лихви – 46 864.62 лв.

Задълженията за ДДС са във връзка с непризнато право на приспадане на ДДС по фактури от „БИ КЕЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, „ЛАНА ГРУП“ ЕООД и „ВАС ПРОМЕТАЛ“ ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 9 ЗДДС и по 4 фактури от „ТОП ГРУП ПЛЮС“ ООД, „ОТИС ЛИФТ“ ЕООД, „АЛАРА 2000“ ООД и „ЕЛВЕ 8“ ЕООД на основание чл. 71, т. 1 ЗДДС.

Задълженията за корпоративен данък са установени във връзка с непризнати разходи по фактури от „БИ КЕЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, „ЛАНА ГРУП“ ЕООД и „ВАС ПРОМЕТАЛ“ ЕООД на основание чл. 16, ал. 1 във вр. с чл. 2, т. 4 ЗКПО, както и непризнатите разходи на основание чл. 26, т. 2 във вр. с чл. 10 ЗКПО по фактурите от „ТОП ГРУП ПЛЮС“ ООД, „ОТИС ЛИФТ“ ЕООД, „АЛАРА 2000“ ООД и „ЕЛВЕ 8“ ЕООД.

В Ревизионния доклад (РД) отказът на правото на приспадане на ДДС по фактурите от „БИ КЕЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, „ЛАНА ГРУП“ ЕООД и „ВАС ПРОМЕТАЛ“ ЕООД е мотивиран с това, че макар резултатът от услугите да е налице, не е доказано извършването им от издателите на фактурите, тъй като те не разполагат с технически и кадрови потенциал. Посочено е, че от доставчиците не са представени доказателства и писмени обяснения за това кои лица конкретно са извършили услугите, как е ставало транспортирането на материалите, доказателства за направените разходи. Според приходните органи осчетоводяването на фактурите от ревизираното лице и последващата реализация на получените услуги не e достатъчно, за да бъде признато правото на данъчен кредит. По отношение на двете фактури, издадени от „ВАС ПРОМЕТАЛ“ ЕООД, те подкрепят изводите си и с това, че са издадени във връзка с прекратен поради неизпълнение договор.

С решението си решаващият орган отменя РА в частта по ЗДДС относно отреченото право на приспадане по фактурите от „БИ КЕЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, издадени в д. п. от 01.12.2018 г. до 30.11.2020 г., както и в частта му на установените допълнителни задължения по ЗКПО във връзка с тези фактури, и съответните лихви.

Приема, че във фактурите са описани обектът и предоставените услуги. Протоколите обр. 19 към тях съдържат данни за вида и обема на извършените услуги. Посочва, че част от фактурите са за доставки и на материали, както и че включват и транспортните услуги, а освен това, ревизираното дружество притежава товарен автомобил. Не е спорна последващата реализация на получените доставки, разходите за които са отнесени към конкретни обекти. Извършени са плащания по фактурите по банков път и е представена електронна кореспонденция между страните по договорите, в която те уточняват различни аспекти, свързани с конкретните доставки. Доставчикът в тези периоди разполага с необходимия персонал за извършването на услугите.

Решаващият орган потвърждава РА в частта му по ЗДДС и ЗКПО, установяваща задължения на жалбоподателя във връзка с издадените му фактури от „БИ КЕЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД в д. п. от 01.12.2017 г. до 30.11.2018 г. с мотива, че в тези периоди доставчикът не е имал назначени работници на длъжности, отговарящи на извършените доставки. Има само две назначени лица по трудови договори – касиер и финансов мениджър. Потвърждава РА и в останалите му части.

„ФЪРСТ ФАСИЛИТИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД обжалва пред АССГ РА в потвърдената му част с решението на решаващия орган:

По ЗКПО – главница 22 577.92 лв. и лихви – 12 202 лв., в т. ч.:

За 2018 г. – корпоративен данък в размер на 41 605.79 лв., а след приспадане на внесения данък в размер на 19 505.78 лв., остава дължим за довнасяне – 22 100.01 лв. и лихви за периода от 02.04.2019 г. до 19.02.2024 г.;

За 2019 г. - корпоративен данък в размер на 30 809.76 лв. при внесен данък в размер на 30 389.76 лв. – дължим допълнително – 420 лв. и лихви за периода от 01.07.2020 г. до 19.02.2024 г. - 593.81 лв. според решението;

За 2020 г. - корпоративен данък в размер на 34 469.01 лв. при внесен данък в размер на 34 411.09 лв. и дължим – 57.92 лв. с лихви за периода от 01.07.2021 г. до 19.02.2024 г.;

1. По ЗДДС – главница 46 722.98 лв. и лихви – 27 531.09 лв.:

За д. п. от 01.12.2017 г. до 30.11.2018 г. – ДДС - 45 767.15 лв. и лихви – 27 084.50 лв.;

За д. п. м. юли 2019 г. – ДДС в размер на 18 686.42 лв. (установен) –18 266.42 лв. (деклариран) = 420 лв. (дължим) и лихви за периода 15.08.2019 г. – 19.02.2024 г.;

За д. п. м. октомври 2019 г. - ДДС в размер на 15 321.62 лв. (установен) – 14 901.62 лв. (деклариран) = 420 лв. (дължим) и лихви за периода 15.11.2019 г. – 19.02.2024 г.;

За д. п. м. март 2020 г. - ДДС в размер на 24 040.72 лв. (установен) – 23 924.89 (деклариран) = 115.83 лв. (дължим) и лихви за периода 15.04.2020 г. – 19.02.2024 г.

Въпросът за валидността на РА като издаден от компетентни органи по приходите е разрешен с влязлото в сила Решение №8801/24.09.2025 г. по адм. д. №4788/2025 г. на ВАС в съответствие с ТР №3/26.06.2025 г. по тълк. д. №2/2024 г. на ОСК на ВАС. С посоченото решение е отменено Решение №9244/17.03.2025 г. на АССГ по адм. д. №5711/2024 г. и делото е върнато на друг съдебен състав от същия съд за постановяване на решение по съществото на спора.

За да отхвърли жалбата на дружеството против РА в оспорената му част и да потвърди акта като материално законосъобразен, АССГ възприема изцяло като правилни съображенията, изложени в него и в решението на решаващия орган.

Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно и допустимо, но частично неправилно.

Обстоятелството, че в периода от 01.12.2017 г. до 30.11.2018 г. „БИ КЕЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД не е декларирало сключени с работници в строителството трудови договори, а ги е декларирало в периода от 01.12.2018 г. до 30.11.2020 г., не е основание да се откаже правото на приспадане на ДДС на жалбоподателя по издадените от него фактури с предмет СМР в първия период, тъй като само по себе си то не обосновава извод, че услугите само в посочения период не са извършени от издателя на фактурите, но са извършени от него в следващия период, противно на приетото от решаващия орган и от съда.

Изложените фактически констатации в мотивите на решението на решаващия орган по отношение на доставките от този доставчик, предоставени в периода от 01.12.2018 г. до 30.11.2020 г., безспорно, видно и от самото решение, следва да бъдат направени и по отношение на доставките на строителни услуги, за които са издадени фактури в предходния период. Извършените услуги са описани по вид и обем, и обект, на който са предоставени, във фактурите и в протоколите обр. 19, с които са приети от възложителя (Централна Автогара София, Полиграфия, Камбаните бизнес център, Литекс, офис ЕКО, ТАО, магазин Кауфланд и др.). Следващите облагаеми доставки не се оспорват от приходните органи, нито възможността да бъде установена връзката между услугите, които жалбоподателят е получил от „БИ КЕЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД, и тези, които самият той е доставил на своите възложители.

При сходни факти (доставки на СМР от доставчик, който не посочва извършилите ги работниците), е постановено Решение на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Mahagеben, Dаvid. В частта от решението си, касаеща дело С-142/11, СЕС посочва, че след като сделката, обосноваваща правото на приспадане, е извършена, използвана е от получателя за нуждите на собствените му облагаеми сделки, фактурата съдържа данните, изисквани от Директива 2006/112, поради което са изпълнени предвидените в тази директива процесуални и материалноправни условия за възникването и упражняването на правото на приспадане, и не са налице данни, че жалбоподателят по главното производство лично е извършил неправомерни действия, на последния може да се откаже правото на приспадане на ДДС, ако въз основа на обективни данни се установи, че той е знаел или е трябвало да знае, че въпросната сделка е част от данъчна измама, извършена от доставчика или друг стопански субект нагоре по веригата (т. 43, т. 44 и т. 45). В този смисъл е и Решение на СЕС от 6 септември 2012 г. по дело С-324/11, Gаbor Tоth. Според това решение, когато става въпрос за доставчик на услуги, извършил нередност, като не е декларирал наетите от него работници, така че те са положили недеклариран труд при доставката на процесната услуга, този въпрос се отнася до ситуация, аналогична на разглежданата в главното производство по дело C-142/11, по което е постановено Решението по дело Mahagйben и Dбvid (т. 36). В т. 38 от същото решение СЕС пояснява, че данъчният орган следва да докаже въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки.

В случая приходните органи не предоставят на съда такива обективни данни. Поради това неправилно и в противоречие с материалния закон и с решенията на СЕС АССГ е потвърдил РА в частта му на отказаното с него право на приспадане на ДДС по фактурите, издадени от „БИ КЕЙ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД в периода от 01.12.2017 г. до 30.11.2018 г., и не са признати разходите по тях за целите на облагането по ЗКПО.

По така изложените мотиви неправилно с РА е отказано правото на приспадане на ДДС в размер на 400 лв. и не е признат разход в размер на 4 000 лв. и по фактурата от „ЛАНА ГРУП“ ЕООД №1000…001/11.04.2018 г. по съображения за липсата на кадрова обезпеченост. Предмет на доставката са СМР на обект ЕКСПО 2000. приети с протокол акт обр. 19. Не се оспорва от приходните органи, че услугите са използвани от „ФЪРСТ ФАСИЛИТИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за предоставените от него строителни услуги на „ЕКСПО 2000 РИЪЛ ЕСТЕЙТ“ ЕООД за ремонт и реконструкция на офиси на „САЙТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в блок А2, за които е издадена фактура №5069/23.08.2018 г.

От „ВАС ПРОМЕТАЛ“ ЕООД са издадени на „ФЪРСТ ФАСИЛИТИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД две фактури - №98/19.07.2019 г. с ДО 2 100 лв. и ДДС – 420 лв. с предмет „плащане по договор от 08.08.2018 г.“ и №100/24.07.2019 г. с ДО – 2 100 лв. и ДДС – 420 лв. с предмет „плащане по договор от 19.07.2019 г.“. Представени са договорите от 08.08.2018 г. и от 19.07.2019 г. между „ФЪРСТ ФАСИЛИТИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „ВАС ПРОМЕТАЛ“ ЕООД за почистване на фасадата на бизнес сграда Литекс тауър София с площ 3 447 кв. м., както и издадените от „ФЪРСТ ФАСИЛИТИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на „ЛИТЕКС ТАУЪР“ ЕАД фактури - №5099/28.08.2018 г. и №6253/31.10.2019 г. за дейности по годишно измиване на фасадата Литекс тауър.

Във фактура №98/19.07.2019 г. към договора от 08.08.2018 г. е посочено данъчно събитие на 19.07.2019 г. С оглед на това правилно приходните органи приемат, че тя не може да бъде обвързана с издадената от „ФЪРСТ ФАСИЛИТИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на „ЛИТЕКС ТАУЪР“ ЕАД фактура №5099/28.08.2018 г. с данъчно събитие – 28.08.2018 г. От своя страна фактура №100/24.07.2019 г. с данъчно събитие 24.07.2019 г. към договор от 19.07.2019 г. не може да бъде обвързана с издадената от „ФЪРСТ ФАСИЛИТИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на „ЛИТЕКС ТАУЪР“ ЕАД фактура №6253/31.10.2019 г. с данъчно събитие на 31.10.2019 г.

Липсват протоколи за приемане на извършеното, подписани от „ФЪРСТ ФАСИЛИТИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „ВАС ПРОМЕТАЛ“ ЕООД. Налице е несъответствие между данните във фактура №98/19.07.2019 г. към договора от 08.08.2018 г. с посочено данъчно събитие на 19.07.2019 г. и тези в представения протокол от 15.07.2019 г., според който договорът от 08.08.2018 г. се прекратява на 15.07.2019 г. и страните нямат претенции една към друга, поради неизпълнение от страна на изпълнителя. При прекратен договор поради неизпълнение на услугата, не е ясно защо се издава фактура за тази услуга, в която се посочва, че тя е извършена на 19.07.2019 г.

По тези съображения настоящият касационен състав намира, че правилно и в съответствие с материалния закон АССГ потвърждава РА относно отказано право на приспадане на ДДС в общ размер 840 лв. по фактурите, издадени от „ВАС ПРОМЕТАЛ“ ЕООД и относно непризнаване на разходите по тях в общ размер 4 200 лв. за целите на облагането с пряк данък.

Оспореното първоинстанционно решение е правилно и в частта му, потвърждаваща РА относно отказано право на данъчен кредит в общ размер 1 121.43 лв. и непризнати разходи в размер на 5 607.16 лв. по фактурите, издадени от „ТОП ГРУП ПЛЮС“ ООД, „ОТИС ЛИФТ“ ЕООД, „АЛАРА 2000“ ООД и „ЕЛВЕ 8“ ЕООД, в които жалбоподателят не е посочен като получател (№26870/24.04.2018 г. с ДО – 561.21 лв. и ДДС – 112.24 лв.; №86161/14.06.2018 г. с ДО – 484 лв. и ДДС – 96.80 лв.; №131/16.07.2018 г. с ДО – 3 982.80 лв. и ДДС – 796.56 лв.; №100.006356/31.03.2020 г. с ДО – 579.15 лв. и ДДС – 115.83 лв.).

Не се оспорва от страна на жалбоподателя, видно от жалбата му по административен ред против РА, че тези фактури са издадени на други дружества. Твърди, че издателите са допуснали технически грешки при издаването им и погрешно са вписали в тях други получатели, което се потвърждава от извършените от негова страна плащания, факт, който е безспорно установен в хода на ревизията и не се оспорва от приходните органи. Не представя обаче фактурите с неговите данни като получател.

Наистина, извършените плащания от страна на „ФЪРСТ ФАСИЛИТИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по така издадените фактури, правят много вероятно погрешното вписване в тях на други получатели от страна на техните издатели. Въпреки това, следва да се посочи, че за да бъде признато правото на приспадане на ДДС, следва да е изпълнено формалното изискване на чл. 71, т. 1 ЗДДС за наличието на фактура със съдържанието по чл. 114 от същия закон, в която упражняващият това право да е вписан като получател на доставката. Текстът от националния закон точно транспонира чл. 178, б. а) във вр. с чл. 226, т. 5 от Директивата ДДС. За случаите на такива допуснати грешки във фактурите чл. 116 ЗДДС регламентира ред за тяхното анулиране и издаването на нови. Според ал. 4 на чл. 116, когато погрешно издадените фактури са отразени в отчетните регистри на доставчика или на получателя, за анулирането им се съставя протокол, а отчитането на тези фактури се извършва по реда, регламентиран в правилника за прилагането на закона съгласно ал. 5. В случая в хода на ревизията безспорно е установено, че фактурите са включени в дневниците за продажбите на доставчиците. От страна на жалбоподателя и на доставчиците не са представени доказателства за анулирането им и за издаването на нови.

Същото формално изискване е регламентирано и в чл. 10, ал. 1 ЗКПО във връзка с признаването на счетоводен разход за данъчни цели, а именно – притежаването на фактура със съдържанието по чл. 6 ЗСч, в т. ч. по чл. 6, т. 3 относно получателя. Чл. 8 от ЗСч, както и чл. 116 ЗДДС, изисква погрешно съставени първични счетоводни документи да се анулират и да се съставят нови.

По така изложените съображения решението на АССГ следва да бъде потвърдено в частта му, в която е отхвърлена жалбата на „ФЪРСТ ФАСИЛИТИ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД против РА относно: 1. установените задължения за ДДС и съответните лихви за забава в резултат на отказано право на приспадане на ДДС в размер на 1 121.43 лв. по фактурите от „ТОП ГРУП ПЛЮС“ ООД, „ОТИС ЛИФТ“ ЕООД, „АЛАРА 2000“ ООД и „ЕЛВЕ 8“ ЕООД и в размер на 840 лв. по фактурите от „ВАС ПРОМЕТАЛ“ ЕООД; 2. установените задължения за корпоративен данък и съответните лихви за забава във връзка с непризнатите разходи в размер на 4 200 лв. за 2019 г. по фактурите от „ВАС ПРОМЕТАЛ“ ЕООД; в размер на 5 028.01 лв. за 2018 г. по фактурите от „ТОП ГРУП ПЛЮС“ ООД, „ОТИС ЛИФТ“ ЕООД и „ЕЛВЕ 8“ ЕООД, както и в размер на 579.15 лв. за 2020 г. по фактурата от „АЛАРА 2000“ ООД. В останалата му част същото следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което актът да бъде отменен.

Разноски:

На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в приложимата редакция (ДВ, бр. 17/2026 г.) към момента на настоящото съдебно решение, с което спорът се решава по същество, на страните се присъждат разноски, съразмерно с уважената и отхвърлената част от жалбата, в т. ч. възнаграждение за един адвокат на жалбоподателя за всяка инстанция и юрисконсултско възнаграждение на администрацията за всяка инстанция. Размерът на юрисконсултското възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

За двете първоинстанционни производства жалбоподателят претендира и доказва разноски в общ размер 25 250 лв. (12 600 лв. адвокатско възнаграждение за всяка инстанция и 50 лв. държавна такса). За първото касационно производство той претендира и доказва разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 12 600 лв., а за настоящото – 6 947 евро (6 500 евро – адвокатско възнаграждение и 447 евро – държавна такса). Общо исканите и доказани от него разноски за всички съдебни производства са в размер на 26 299.40 евро. С оглед уважената част от жалбата на страната се дължат разноски в размер на 25 500 евро. На ответника следва да се присъди съответната на отхвърлената част от жалбата част от разноските за държавна такса в размер на 445.98 евро, а именно 12.03 евро, и юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 265.87 лв.

Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, в състав на първо отделение,