Решение № 11523 от 1.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3495/2018 г.

Решение № 11523 от 1.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3495/2018 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. К. и Т. К. чрез техния пълномощник срещу решение № 988/06.12.2017 г. по адм. д. № 642/2017 г. на Административен съд София-област. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. По делото е постъпила и частна жалба от началника на службата по ГКК-София срещу определение № 130/08.02.2018 г. по делото, с което е допълнено постановеното решение в частта му за разноските. Ответницата по касационната и частната жалба-Л. К., чрез своя представител намира жалбите за неоснователни. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадените жалби. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Л. К. срещу заповед № 18-3641/23.05.2017 г. на началника на службата по геодезия, картография и кадастър - Софийска област, с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 2 и чл. 54, ал. 4 от ЗКИР е одобрено изменение в КККР, състоящо се в изменение на кадастралната карта за ПИ .7176, идентичен с част от УПИ XVIII-3346, кв.76а, въз основа на регулационен план на [населено място], одобрен със заповед АБ-147/1983 г. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отразява в комбинирана скица и се отстранява в КККР на недвижимите имоти, въз основа на скица-проект след решаване на спора по съдебен ред. В случая е издадена комбинирана скица, която отразява фактите по собствеността. В случая при изготвяне на проекта за изменение на КК се установява пресичане на границите на съществуващи имоти и конкуриращи документи за собственост, което е основание да се приеме наличие на спор за собственост. И двете страни са се легитимирали като собственици на два съседни имота, а от скицата-проект, от заключението на вещото лице и от документа за собственост на жалбоподателката е видно, че се засяга нейния имот с предвиденото изменение, като се измества границата на имота й. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че основната кадастрална карта, одобрена със заповед от 2015 г. отразява двата съседни имота по съществуващи на място огради, които са изместени от регулационните граници, а регулационният план от 1983 г. не е приложен за двата процесни парцела. Данните по делото сочат, че срещу изменението е подадено възражение от Л. К., което сочи на наличие на спор за материално право. Площта на нейния имот по одобрената кадастрална карта се намалява, а между страните има спор за мястото на границата между заснетите имоти, който спор не е решен с влязъл в сила съдебен акт. В този смисъл законосъобразен е изводът на решаващия съд, че този спор не е решен. Наличието на такъв спор е пречка за издаването на заповед за отстраняването на непълнотите или грешките, каквато е процесната и която заповед придава част от един имот по кадастралната карта към друг имот. Само на това основание обжалваната заповед е материалнонезаконосъобразна и следва да бъде отменена. Освен това в производство по изменение на кадастралната карта поради грешка или непълнота не може да се установя със заповед за изменението й коя е вярната регулационна граница, още повече че не регулационната граница е била основание за заснемане на имотите при одобряването на кадастралната карта. Може да се процедира изменение в кадастралната карта на основание чл. 51, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 53а, ал. 1, т. 5, ЗКИР, но не и да се установява в това производство регулационна граница, която да бъде нанесена като граница на поземлени имоти. Това изменение може да бъде извършено като настъпило след одобряването на кадастралната карта, извършено в настоящия случай през 2015 г., но не и като допусната при одобряването в кадастралната карта грешка, след като регулационният план не е бил приоритет при одобряването на кадастралната карта. Предвид изложеното изводът на съда за незаконосъобразност на обжалваната заповед е постановен при правилно приложение на материалния закон. При постановяване на решението съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответницата по касационната жалба Л. К. следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 600 /шестстотин/ лв. По частната жалба: Частната жалба е частично основателна: С решението си съдът е осъдил службата по геодезия, картография и кадастър София област да заплати на Л. К. съдебни разноски в размер на 610 /шестотин и десет/. Претендирани са с молба и 200 лв. разноски, представляващи възнаграждение за вещо лице. С обжалваното определение съдът е допълнил решението си, като е осъдил службата по геодезия, картография и кадастър-София област да заплати на Л. К. разноски в размер на 810 /осемстотин и десет/ лв. Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено в частта за разликата над 200 /двеста/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,