Решение № 33 от 15.1.2024 г. на ВКС по дело № 20238002200818/2023 г.

Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК, образувано по искане на окръжния прокурор на ОП - Пловдив, за възобновяване на наказателното производство, изменение на влязлото в сила на 04.08.2022г. определение № 5120, постановено по нохд № 4226/2022г. на Районен съд - Пловдив и отмяна на същото в частта му относно приложението на чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК по отношение на осъдения Р.. В искането са развити доводи в подкрепа на основанието по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК и се аргументира с установено чрез разследване обстоятелство, а именно-че осъденият Р. не притежава право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки. В съдебно заседание осъденият Н. Р. не се явява, редовно уведомен и не взема становище по искането. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита искането по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК за основателно и претендира да бъде уважено. Върховният касационен съд, след като обсъди искането, развитите в съдебно заседание съображения и извърши проверка в рамките на касационните основания за възобновяване, намира следното: Искането на прокуратурата е допустимо, тъй като атакуваният съдебен акт попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 419 от НПК, като същото се явява основателно. С определение № 5120/04.08.22г. по нохд № 4226/2022г. на Районен съд - Пловдив, е било одобрено споразумение за решаване на делото, като осъденият Н. Р. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 234, ал. 3, т. 1 и т. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 28, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 вр. ал. 1 от НК и му е било наложено наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода, както и лишаване от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки за срок от три години. Бил е определен първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Със същото определение осъденият С. И. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 234, ал. 3, т. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и му е било наложено наказание в размер на две години лишаване от свобода, както и лишаване от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки за срок от три години. По отношение на осъдения Иванов е бил приложен чл. 66 от НК. Съдът се е произнесъл и по въпросите за веществените доказателства и разноските, направени в хода на производството. След приключването на делото с посоченото определение за решаване на делото, на 18.08.22г. същото е било изпратено за изпълнение до началника на отдел МРР – Тракийски при Агенция „Митници“ – Пловдив. Във връзка с изпълнението на наложеното на осъдения Р. наказание лишаване от права, в РП - Пловдив е бил получен отговор от Агенция „Митници“, ТД Митница Пловдив, с което прокуратурата е била уведомена, че след извършена проверка в регистрите на Българска акцизна централизирана информационна система на Агенция „ Митници“ се установило, че на осъдения Н. Р. няма издадено разрешение за търговия с тютюневи изделия/лиценз за управление на данъчен склад и други легистрации по смисъла на ЗАДС към 16.03.23г. Поради тази причина и не може да бъде изпълнено наложеното на осъдения Р. наказание лишаване от право да упражнява търговска дейност с акцизни стоки за срок от три години, предвид липсата на такава регистрация на лицето. Визираните фактически обстоятелства и процесуално развитие на делото дават основание да се заключи, че са разкрити обстоятелства, които не са били известни на състава на Районен съд - Пловдив и имат съществено значение относно наказанието, което е следвало да бъде наложено на Р. по цитираното дело. Известно е, че лишаването от право може да бъде наложено като наказание само по отношение на лице, което притежава такова право или е било лишено временно от него, но не и по отношение на лице, което изобщо не притежава правата, от които е бил лишен. Това налага производството по делото да се възобнови в тази му част, като се отмени наложеното на осъдения наказание лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. Така посоченото изменение е в полза на осъдения и ВКС има правомощията да го направи сам, на основание чл. 425, ал. 1, т. 4 от НПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, на основание чл. 425 вр. чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК