Решение № 4046 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13332/2020 г.

Решение № 4046 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13332/2020 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Риъл Естеитс Дивелъпмънт" ЕАД, гр. София, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 5530/16.10.2020 г., постановено по адм. дело № 6456/2019 г. по описа на Административен съд – София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължения по декларация по чл. 107, ал. 3 ДОПК /АУЗД/ № ДНД18-ТД26-127/55 от 07.02.2019 г. на главен инспектор в отдел "Общински приходи - Надежда/Връбница" на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община, потвърден с Решение № СФД19-РД28-123/24.04.2019 г. на Директора на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община, в частта, с която на "Риъл Естеитс Дивелъпмънт" ЕАД са установени задължения за такса битови отпадъци /ТБО за м. 10.2018 г. в размер на 7 855, 59 лв. Касационният жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че изводите на съда не са съобразени с приложимите разпоредби на Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община /НОАМТЦУПСО/. Твърди, че е недопустимо размерът на такса битови отпадъци /ТБО за определен недвижим имот да се установява само за един календарен месец. Излага съображения, че разпоредбата на чл. 68 от ЗМДТ не допуска в течение на годината да се променя начина на определяне и размера на ТБО. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното решение и отмяна на процесния АУЗД в атакуваната му част. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция "Общински приходи" към направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община, чрез процесуален представител, изразява становище за нейната неоснователност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на първоинстанционното производство е законосъобразността на АУЗД № ДНД18-ТД26-127/55 от 07.02.2019 г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, по заявление от "Риъл Естеитс Дивелъпмънт" ЕАД, гр. София. С оспорения АУЗД в обжалваната му част, за дружеството е установено задължение за ТБО за м. 10. 2018 г. в размер на 7 855, 59 лв. за недвижим имот, придобит на 15.03.2018 г., представляващ УПИ, находящ се в гр. София, бул. "Рожен" № 41, с кадастрален идентификатор № 68134.1372.2058, ведно с изградените се в него девет броя сгради. За да отхвърли оспорването първоинстанционният съд е приел, че процесният административен акт е издаден от компетентен орган, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. Според изложените мотиви, с прехвърлянето на собствеността върху имота, се прехвърля и правото на избор на неговия собственик да посочи реда за определяне на таксата за битови отпадъци по чл. 22 от НОАМТЦУПСО. Независимо, че "Риъл Естеитс Дивелъпмънт" ЕАД е подало декларация по чл. 14 от ЗМДТ след придобиване на процесния недвижим нежилищен имот, то същото е пропуснало 7-дневния срок за упражняване на признатото му от закона право да запази съществуващия начин за определяне размера на дължимата такса. Решаващият състав е преценил, че новият собственик на имота не се ползва автоматично от правата, упражнени от предишния, като в случая административният орган правилно е определил дължимата ТБО пропорционално в промили на база отчетната стойност на недвижимия имот. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Основателни са доводите на касатора, че първоинстанционният съд не е съобразил приложимата редакция на разпоредбата на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, съгласно която размерът на таксата за битови отпадъци за всяко задължено лице се определя за календарна година при спазване на принципа за понасяне на разходите от причинителя или притежателя на отпадъците. В унисон с цитираната норма чл. 68, ал. 1 ЗМДТ предвижда, че не се допускат изменения на начина на определяне и на размера на таксата за битови отпадъци в течение на годината. Визираните разпоредби са пряко обвързани със задължението на общинските съвети да приемат план - сметка за дейностите си по чл. 66, ал. 2 ЗМДТ, както и размера на таксата битови отпадъци до края на предходната година. Дори и в случаите, при които имотът е новопридобит в рамките на съответната година, нормата на чл. 21, ал. 1 от НОАМТЦУПСО сочи, че такса за битови отпадъци се събира от началото на месеца, следващ придобиването на имота. При този нормативен регламент, обективиращ ясната воля на законодателя, че таксата за битови отпадъци се определя за календарната година, необосновано АССГ е приел, че е допустимо същата да се установява за един календарен месец, както е процедирано в случая. Нито в хода на административното, нито на съдебното производство, между страните е било спорно, че недвижимият имот, посочен в АУЗД, е придобит от "Риъл Естеитс Дивелъпмънт" ЕАД на 15.03.2018 г., с оглед на което размерът на ТБО е следвало да се определи от 01.04.2018 г. до края на календарната година. Тъй като това не е сторено, то с определянето на месечен размер на ТБО издателят на оспорения АУЗД е допуснал нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК, обуславящо извод за незаконосъобразност на оспорения акт. Налице е и основанието по чл. 146, т. 3 АПК, тъй като при издаването на оспорения АУЗД е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Органът по приходите не е съобразил, че предходният собственик на имота е подал декларация по чл. 23, ал. 1 от Наредбата, в резултат на което неговото задължение е определено по друг ред. Този начин на определяне, както и размерът на таксата не е допустимо да се изменят в течение на годината – вж. чл. 68, ал. 1 ЗМДТ. След като размерът на таксата на предходния собственик на имота, както и евентуалното й заплащане, изобщо не са обсъждани от издателя на АУЗД, то следва, че в хода на административното производство е допуснато и процесуално нарушение. Същото следва да се квалифицира като съществено, тъй като е в пряка колерация с формирания от приходния орган краен извод за дължимост на ТБО в посочения размер. Ето защо, като е отхвърлил жалбата срещу процесния АУЗД в оспорената му част, АССГ е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което обжалваният АУЗД се отмени, като преписката в тази й част се върне на административния орган за издаването на нов акт съобразно дадените указанията по тълкуване и прилагане на закона, съдържащи се в мотивите на настоящото решение. /така и Решение № 2288 от 12.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11329/2019 г., I отд., Решение № 1817 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11331/2019 г., I отд., Решение № 5865/20.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2967/2020 г., I oтд. и Решение № 1886/15.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8996/2020 г./ По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение