Решение № 7708 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 744/2014 г.

Решение № 7708 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 744/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Любомир Иванов Станков, от гр. Бобов дол, срещу решение № 221 от 08.11.2013 г. по адм. д. № 230/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Кюстендил. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - Директорът на ТП на НОИ, гр. Кюстендил, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 221 от 08.11.2013 г. по адм. д. № 230/2013 г., Административен съд - гр. Кюстендил е отхвърлил жалбата на Любомир Иванов Станков, от гр. Бобов дол, срещу решение № РД-12-48 от 22.05.2013 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 6705292848 от 25.02.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ, гр. Кюстендил. Съдебният акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По първоначалното дело е било безспорно установено, че със заявление вх. № ПП 45-14278 от 17.09.2012 г. Станков е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 3 ПЗР на КСО. Със заповед № 58 от 09.07.2010 г. трудовото правоотношение между него и "Мини открит въгледобив" ЕАД, гр. Перник, е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Лицето има потвърден осигурителен стаж в Италия за периода 10.06.2002 г. - 15.09.2012 г., който включва и цялата 2010 г., като за нея има и дублиране на трудов и осигурителен стаж в двете страни. От изложеното се налага изводът, че след датата на прекратяване на трудовия договор при условията н чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - 09.07.2010 г., Станков не е останал без работа, а е полагал труд в Италия, както и че към онзи момент не е поискал отпускане на пенсия в България, на основание § 4, ал. 3 ПЗР на КСО. При това положение той не може да се ползва от преференциалния режим на цитираната разпоредба. В тази връзка правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, който е в смисъл, че трудовият договор, който е прекратен при посочените условия, следва да е последният трудов договор на лицето преди придобиване правото на пенсия. Разпоредбата на § 4, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО създава преференциални условия до 31 декември 2014 г. включително, ако трудовият договор на лицата, които работят при условията на чл. 104, ал. 3 бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда, те да могат да се пенсионират при навършване на 45-годишна възраст, ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 90 и 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3. Цитираният текст съдържа две кумулативно налични предпоставки. Едната от тях е полагането в продължение на 10 години на труд при условията на чл. 104, ал. 3 КСО. Втората предпоставка е прекратяване на трудовото правоотношение при хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 от Кодекса на труда. В тази връзка правилно първоинстанционният съд е приел, че наличието на заетост и полагането на труд в Република Италия след прекратяване на трудовия договор на едно от основанията по чл. 328, ал. 1, т. 1 и 2 КТ, е отрицателна материалноправна предпоставка за възникване на правото на пенсия по § 4, ал. 3 ПЗР на КСО. По изложените съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Разноски в полза на касатора не се присъждат предвид изхода на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,