Решение № 765 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9272/2016 г.

Решение № 765 от 19.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9272/2016 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция "Общински приходи" към Направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община /бивша дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" към Направление "Финанси и стопанска дейност"/ против решение № 5004/13.07.2016 г., постановено по адм. д. № 7847/2014 г. по описа на Административен съд С.- град, с което съдът е отменил акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № 4/25.02.2013 г. на орган по приходите при Столична община, район "Овча купел", потвърден с решение № МДТ-РД-2201-17/24.06.2014 г. на директора на Дирекция "ПАМДТ" при Столична община. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Твърди, че съдът не е събрал всички относими за спора доказателства, не е изяснил в пълнота фактическата обстановка и е достигнал до грешни правни изводи. Иска отмяна на решението и произнасяне по същество, при което подадената от Н. К. жалба бъде отхвърлена. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. О. Н. Г. К. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е АУЗД № 4/25.02.2013 г. на орган по приходите при Столична община, район "Овча купел", потвърден с решение № МДТ-РД-2201-17/24.06.2014 г. на директора на Дирекция "ПАМДТ" при Столична община. С него Н. К. е задължен да заплати определените с акта суми за данък сгради и такса битови отпадъци за конкретно описан недвижим имот за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2012 г. и лихви към 25.02.2013 г. Първоинстанционният съд е установил релевантната за спора фактическа обстановка. Два пъти е дал указания на страните да представят доказателства в защита на становищата си, изискал и приложил административната преписка. Страните не са направили възражения във връзка с доказателствата по преписката. Съдът е изложил последователно и в логична връзка фактите по делото. Приел е, че за недвижим имот, находящ се в гр. С., ул. "К." ..№... са подавани декларации по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ. През 1998 г. декларацията е от Н. К. в качеството му на собственик с декларирани съсобственици, по която декларация е открита партида с облагане до 31.12.2008 г. Декларация за имота през 2009 г. е подал К. Б. в качеството му на собственик, с декларирани съсобственици, между които и Н. К.. По тази партида облагане е извършвано от 01.01.2009 г. до 29.02.2012 г. През 2012 г. К. Б. е подал нова декларация като собственик, ведно с други съсобственици, между които и Н. К.. По тази декларация имотът се облага от 01.03.2012 г. С последната декларация имотът е предеклариран на основание документ за собственост и удостоверение за наследници. Към декларираните идеални части на К. са прибавени идеалните части на починалата му съпруга. Административният орган, обработващ подадените от собствениците декларации, е констатирал, че починалата съпруга на Н. К. - Н. К., е имала неплатени задължения за ДНИ и ТБО за 2007 г., 2008 г., 2010 г., 2011 г. и м. януари и февруари 2012 г. Тези неплатени задължения за посочения период са прехвърлени на Н. К.. Именно във връзка с обработването на декларациите орган по приходите е издал оспорения АУЗД, с който на Н. К. са определени задължения за ДНИ и ТБО върху конкретния недвижим имот за периода 01.01.2008 г. до 31.12.2012 г. От събраните по делото доказателства съдът е заключил, че постоянният адрес на К. е именно имотът на ул. "К." ....., който в акта е определен като неосновно жилище. Съдът е установил по категоричен начин, с гласни и писмени доказателства, че това е основното жилище на задълженото лице. Съдът е приел от правна страна, че оспореният административен акт е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, поради което го е отменил и го е върнал на органа със задължителни указания. Според съда, издателят на акта не е провел валидна процедура по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Решението е правилно. Актът е издаден на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК. На това основание АУЗД се издава след изпълнение на разписана в закона процедура: по искане на задълженото лице, в 30- дневен срок от искането; служебно, при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103 ДОПК; въз основа на собствени данни, получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия. Въпреки дадените на органа указания от съда, първоинстанционният ответник не е ангажирал доказателства, че е издал АУЗД служебно при втората или третата хипотеза. Още повече, по делото не е спорно, че К. е подавал декларации и е плащал задълженията си, но в друг размер. Както правилно е заключил административният съд, редът по чл. 103 ДОПК не е изчерпан, тъй като не е изискано от К. да подаде коригираща декларация във връзка с негови писма до дирекцията, че именно този недвижим имот е основното му жилище. В административната преписка се съдържат писма, молби и жалби от Н. К., в които той изрично е посочвал, че не е съгласен с декларирани обстоятелства за имота от другия съсобственик. При тези възражения и оспорвани данни, релевантни към основанието за определяне на задълженията, административният орган не се е произнесъл, тъй като не е провел производство. Съдът е изследвал задълбочено доказателствата по административната преписка и обосновано е заключил, че в своята декларация Н. К. е отбелязал имота на ул. "К." ..№... като основно жилище. Другите декларатори и съсобственици не са направили такова отбелязване. Декларирането на релевантни за определяне дължимия размер на ДНИ обстоятелства се отнасят за всеки един от съсобствениците. Органът, предвид данните от всички декларации, подавани за имота, е следвало да ги съобрази, още повече, че К. е декларирал имота като основен. Неоснователно е касационното възражение, че тъй като адресатът притежава и друго жилище в район "Триадица", декларирано като основно, законосъобразно е съобразен чл. 25, ал. 1 ЗМДТ. Действително, при изчисляване на задължение по декларация основната отговорност за верността на декларирани обстоятелства носи деклараторът, а фактът на несъответствие между декларирано и действително фактическо положение не може да обуслови по никакъв начин незаконосъобразност на АУЗД, доколкото дължимостта на ТБО и ДНИ е нормативно зависима от притежанието на разположен на територията на населеното място недвижим имот. В конкретния случай, при положение, че органът не е провел производство по чл. 107 ДОПК; че е запознат с възраженията на задълженото лице Н. К.; че не е изпълнил задължението си по чл. 103 ДОПК, е издал АУЗД при съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Нещо повече, въпреки възражението на задълженото лице за изтекла давност на задължения, органът не е проверил и не се е произнесъл и по този относим за спора довод. Предвид изложеното, като е приел оспорения административен акт за незаконосъобразен, отменил го е и е върнал преписката на органа, първоинстанционния съд е постановил правилно решение което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски в полза на касатора не се дължат. Воден от горното, Върховният административен съд