Решение № 77 от 2.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 245/2020 г.

Решение № 77 от 2.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 245/2020 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Боян Цонев Производство по чл. 80 от ЗННД. Образувано е по жалба на нотариус Л. П. Б. -Г. с рег. №... срещу решение от 02.12.2019 г., постановено по дисц. дело № 4/2019 г. на Дисциплинарната комисия на Нотариалната камара (ДК на НК), с което на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание по чл. 75, ал. 1, т. 1 от ЗННД – "порицание". Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна в дисциплинарното производство. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на закона и необоснованост. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание. Ответникът по жалбата Съветът на нотариусите (СН) в отговора на жалбата, поддържан в откритото съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на жалбата. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Дисциплинарното наказание е наложено с обжалваното решение за извършено от жалбоподателката нарушение на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП, а именно – при изповядване на сделка за покупко-продажба на моторно превозно средство (МПС) – договор с нотариална заверка на подписите с рег. № 4596/27.07.2019 г., не е спазила изискването на закона – прехвърлянето на собствеността на регистрирано превозно средство на лице без постоянен адрес или адресна регистрация в Република България да се извърши след прекратяване на регистрацията на превозното средство и връщане на табелите с регистрационен номер в съответната служба за регистрация на пътното превозно средство. С неизпълнение на задължението, произтичащо от чл. 143, ал. 3 от ЗДвП, жалбоподателката-нотариус не се е подчинила на закона, не е изпълнила свое задължение, произтичащо от правна норма, и по този начин е нарушила и разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗННД, който вменява, че основно задължение на нотариуса е, освен да бъде независим, също така да се подчинява на закона, т. е. – да изпълнява неговите разпоредби. Между страните няма спор относно следните обстоятелства, установени и от писмените доказателства по делото, които факти са приети за установени и в мотивите към обжалваното решение, а именно: Жалбоподателката е заверила (удостоверила) подписите на страните по процесния договор за покупко-продажба на МПС с рег. №...... г., а именно – подписите на продавачите С. П. Ж. и Ж. П. Ж., и на купувача С. З... Последният е гражданин на Република Молдова и няма постоянен адрес или адресна регистрация в Република България. Към момента на извършване на заверката, регистрацията на лекия автомобил с рег. [рег. номер на МПС], предмет на договора, не е била прекратена и не са били върнати табелите с регистрационния номер в съответната служба за регистрацията на автомобила – КАТ. При така установените обстоятелства по делото, неоснователни са оплакванията в жалбата (поддържани и като възражения пред състава на ДК на НК), че жалбоподателката-нотариус не била извършила процесното дисциплинарно нарушение по чл. 143, ал. 3 от ЗдвП и чл. 17, ал. 1 от ЗННД. Напълно несъстоятелни в тази връзка са доводите на жалбоподателката, че процесният договор за покупко-продажба на МПС бил предварителен договор. Такъв извод по никакъв начин не може да бъде направен от текста на договора, тълкуван по правилата на чл. 20 от ЗЗД – в него страните са обективирали ясни и недвусмислени волеизявления именно за продажба на лекия автомобил за цена 1 500 лв., а не за сключване на предварителен договор (обещание) за продажба. Отразеното в текста на договора: "разпечатка КАТ системата не допуска", което се изтъква в жалбата, също по никакъв начин не обуславя извод, че договорът е предварителен; напротив – сочи на извод, че жалбоподателката е извършила нарушението умишлено – след като автоматизираната информационна система на КАТ не е допуснала регистрацията на договора и това изрично е вписано в текста му, то очевидно жалбоподателката е извършила заверката на подписите на страните по него, съзнавайки, че не е било изпълнено задължението по чл. 143, ал. 3 от ЗДвП – регистрацията на автомобила не е била прекратена и не са били върнати табелите с регистрационния номер, като не е изискала от страните доказателства за изпълнението на това задължение, както правилно е прието в обжалваното решение. Самата жалбоподателка признава в хода на устните състезания в производството пред ДК, че неин служител е изготвил документите по сделката, като окончателната проверка не е била "направена прецизно" от нея при подписването на договора. Твърденията в жалбата, че жалбоподателката била разяснила на страните, че те следва да изпълнят задължението по чл. 143, ал. 3 от ЗДвП за прекратяване на регистрацията и връщане на табелите "преди да прехвърлят собствеността върху процесното МПС", както и че страните съзнавали, че подписват предварителен договор, освен че не са доказани по никакъв начин по делото, са и обстоятелства, които не изключват ангажирането на дисциплинарната отговорност на жалбоподателката, след като последната е заверила (удостоверила) подписите им под процесния договор за продажба, който е окончателен (а не предварителен такъв) и прехвърля правото на собственост съгласно чл. 144, ал. 1 от ЗДвП и чл. 24, ал. 1 от ЗЗД. Неоснователни са в тази връзка и оплакването и доводите в жалбата за неправилност на извода на състава на ДК в обжалваното решение, че жалбоподателката е нарушила и разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗННД, която вменява като основно задължение на нотариуса да се подчинява на закона, т. е. – да изпълнява неговите разпоредби, в случая – разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП. Другото изтъквано в жалбата обстоятелство – че жалбоподателката е уволнила дисциплинарно служителя си, който е подготвил документите за процесната сделка, също не изключва ангажирането на дисциплинарната й отговорност. Това е така, защото за деянията (действията и бездействията) на своите служители, довели до нарушение на закона (в случая – на разпоредбите на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП и чл. 17, ал. 1 от ЗННД), нотариусът отговаря като за свои действия, още повече, че (както вече беше посочено) жалбоподателката изрично признава по делото, че самата тя не е извършила "прецизно" окончателната проверка на документите при подписването на договора. Напълно несъстоятелни в тази връзка са доводите в жалбата, че в този и подобни случаи нотариусът оставал незащитен, фактически злепоставен и лишен от законови средства за защита на професионалните си права – да поеме отговорност за деяние, което не бил извършил и което от обективна и субективна страна не било основание за налагане на дисциплинарно наказание. При установените по делото обстоятелства – пряко и съзнателно нарушение от страна на жалбоподателката на разпоредбите на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП и чл. 17, ал. 1 от ЗННД, неоснователно в жалбата се поддържа и че случаят бил маловажен, както и че бил налице обикновен пропуск в работата. Правилно в тази връзка в мотивите към обжалваното решение съставът на ДК е приел, че за да не допусне нарушение на чл. 143, ал. 3 от ЗДвП, при удостоверяване на подписи на договори за покупко-продажба на МПС, по които страна е лице без постоянен адрес или адресна регистрация в Република България, всеки нотариус е длъжен да изиска да му бъдат представени доказателства, че регистрацията на превозното средство, предмет на договора, е прекратена и са върнати табелите с регистрационен номер в съответната служба за регистрация на пътното превозно средство. Предвид и останалите установени по делото обстоятелства – че за страните не са настъпили неблагоприятни последици, предприетото от жалбоподателката дисциплинарно уволнение на служителя й, подготвил документите за процесната сделка, както и липсата на налагани други дисциплинарни наказания на жалбоподателката, правилно са определени с обжалваното решение и тежестта на процесното дисциплинарно нарушение, както и наложеното дисциплинарно наказание – най-лекото такова – "порицание" по чл. 75, ал. 1, т. 1 от ЗННД. При извършената служебна проверка, съдът намира обжалваното решение на ДК на НК за валидно и процесуално допустимо, а по гореизложените съображения – и за правилно, поради което то следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с чл. 23, т. 4 от НЗПП, жалбоподателката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на НК (юридическото лице, чийто орган е ответникът по жалбата СН), претендираните от последния разноски за юрисконсултско възнаграждение, а именно – сумата 80 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение