Решение № 5987 от 25.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 499/2015 г.

Решение № 5987 от 25.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 499/2015 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане /АСП/ срещу решение № 5761/26.09.2014 г. по адм. дело № 11149/2013 г. на Административен съд - София-град, с което е отменен по жалба на Йордан Тодоров от гр. София отказ за предоставяне на информация по Закона за защита на личните данни, обективиран в писмо № 94ИИ-36 от 2.09.2013 г. на изпълнителния директор на АСП и е му е върнал делото като административна преписка за ново произнасяне в месечен срок при съобразяване с дадените в мотивите на решението задължителни указания за прилагане на закона. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че решението е неправилно - необсновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, иска отмяната му, отхвърляне на оспорването по жалбата срещу отказа. Ответникът по касационна жалба - Йордан Стоянов Тодоров, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ, е приел за установено, че оспореният отказ не съдържа задължителни реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК - а именно фактически и правни основания за издаването му. Липсват фактически и правни основания за издаването му, единственото посочено съображение за издаването му, че личните данни, до които жалбоподателят е поискал достъп, не попадат в обхвата на чл. 26 ЗЗЛД. Липсата на мотиви за издаване на акта е самостоятелно основание за отмяната му. Така постановеното решение е правилно. Обоснована е преценката на съда за липса на фактически и правни основания в оспорения отказ, обективиран в писмо. Недопустимо е за пръв път с касационната жалба да се формулиран фактически и правни основания на оспорения пред първоинстанционния съд индивидуален административен акт. Неизлагането на мотиви в индивидуалния административен акт представлява съществено административнопроизводствено нарушение по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, представляващо основание за отмяната му. Съдът правилно е върнал преписката за ново произнасяне с мотивиран административен акт, като е дал и задължителни за административния орган указания по прилагането на закона, без да указва с какво съдържание следва да е новият акт, поради което оплакването на касатора в този смисъл е неоснователно. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила, а с оглед изхода на делото на ответника по касационна жалба следва да се присъдят направените от него разноски за настоящата съдебни инстанция в размер на 450 лева - адвокатски хонорар, заплатен в брой, видно от договора за правна защита и съдействие, платими от АСП. Решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение