Решение № 4937 от 4.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8766/2014 г.

Решение № 4937 от 4.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8766/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на юрк. Ивелина Апостолова в качеството й на процесуален представител на НАП - Териториална дирекция - гр. Варна срещу решение № 1213 от 27.05.2014 г. по адм. д. № 940 по описа за 2014 г. на Административен съд /АС/ - гр. Варна, с което е отменена заповед № 13-64816 от 19.07.2013 г. на заместник-директора на ТД на НАП - гр. Варна, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на Бедрос Арменаков Киркоров е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване на обект": "обущарско ателие", находящо се в гр. Варна, ул. "Юри Венелин" № 10, и забрана на достъпа до него за срок от 7 дни. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че са налице материално-правните предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС, за законосъобразността на която било достатъчно наличие на констатирано нарушение с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) по ЗАНН. Счита, че е осъществено нарушение по немонтиране и невъвеждане в експлоатация на ЕКАФП, което засяга финансовата дисциплина и задължително се санкционира с налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС, респ. съдът неправилно е приложил института на чл. 28 ЗАНН. Наличието на смекчаващи обстоятелства било отчетено чрез налагане на мярката за срок от 7 дни при максимален срок от един месец. Касаторът претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АС - гр. Варна и по същество на спора да потвърди заповед № 13-64816 от 19.07.2013 г. Ответната страна по касационната жалба Бедрос Арменаков Киркоров от гр. Варна не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е била заповед № 13-64816 от 19.07.2013 г. на заместник-директора на ТД на НАП гр. Варна, с която на Бедрос Арменаков Киркоров на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС е наложена ПАМ "запечатване на обект": "обущарско ателие", находящо се в гр. Варна, ул. "Юри Венелин" № 10 и забрана на достъпа до него за срок от 7 дни. За да отмени заповедта, съдът е приел, че е налице изключващо отговорността обстоятелство по чл. 28 ЗАНН, тъй като се касае за 75-годишен пенсионер по изслужено време и старост, който ремонтира обувки със собствени сили, няма задължения към държавата, тъй като е заплатил определения му патентен данък, нарушението е първо по ред и стойността на установените при проверката неотчетени продажби от 6 лв. е незначителна. Изложени са мотиви, че простъпката на лицето не съставлява административно нарушение, за което да се ангажира неговата административнонаказателна отговорност, поради което не съществува основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС за налагане на ПАМ. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, макар по други правни съображения. От фактическа страна съдът е приел, че на 29.01.2013 г. около 14.00 ч. инспектори по приходите при ТД на НАП - Варна посетили обект - обущарско ателие за ремонт на ул. "Юри Венелин" № 10 в гр. Варна, стопанисван от Бедрос Арменаков Киркоров, и установили, че лицето извършва дейност - поправка на обувки без въведен в експлоатация ЕКАФП, а наличните парични средства били в размер на 6 лв. (от два извършени ремонта - на чифт обувки на стойност 4 лв. и на чифт обувки на стойност 2 лв). За установеното административно нарушение по чл. 7, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ вр. чл. 118 и чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "б" от ЗДДС, компетентните длъжностни лица съставили АУАН № 0027419/04.02.2013 г. за това, че на посочената дата и време Бедрос Арменаков Киркоров извършва ремонт на обувки в обущарско ателие, без да е изпълнил задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва регистриран в НАП ЕКАФП с изградена дистанционна връзка с НАП от началото на дейността му - м. 09.2012 г. АУАН бил връчен без възражения лично на лицето. Впоследствие въз основа на акта е издадено и НП № 13-64815/19.07.2013 г., с което на осн. чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. Административнонаказващият орган е приел, че освен санкцията по чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС следва кумулативно да наложи ПАМ на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС с цел защита на обществените интереси и превъзпитание на нарушителя към установения правов ред. Мотивите на първоинстанционния съд за налагане на ПАМ при неправилно приложение на закона поради наличие на основание за освобождаване от административнонаказателна отговорност по чл. 28 ЗАНН са неправилни. Институтът за освобождаване от административнонаказателна отговорност поради наличие на маловажен случай е приложим единствено в производството по ЗАНН, респ. неприложим в административното производство по налагане на ПАМ, което се развива по реда на АПК. Действително, материално-правна предпоставка за налагане на мярката е наличие на извършено административно нарушение, но законосъобразността на последното, включително относно приложението на чл. 28 ЗАНН съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г., по т. н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на Върховния касационен съд, може да се установи единствено в производство по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН. Преценката за приложението на чл. 28 ЗАНН не може да се направи по повод оспорване на заповедта за налагане на ПАМ по чл. 186 ЗДДС. Независимо от неправилното приложение на чл. 28 ЗАНН обжалваното решение следва да бъде оставено в сила поради наличие на друго основание за материална незаконосъобразност на наложената административна мярка. Съгласно чл. 22 ЗАНН принудителните административни мерки се налагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване на вредните последици от тях. В отделните закони, включително и данъчните закони, са уредени случаите, при които се приема, че е извършено административно нарушение, за което е предвидено налагането на ПАМ и за това разпорежда чл. 23 ЗАНН. Принудителна административна мярка се налага с издаване на индивидуален административен акт по реда на АПК. Приложими са основните принципи за законосъобразно провеждане на производството, уредени в Глава Втора на АПК, включително принципа за съразмерност чл. 6 АПК - административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, а когато такива интереси са засегнати - прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за засегнатите лица, ако и по този начин се постига целта на закона. Съдебният контрол върху акта за налагане на принудителна административна мярка включва и проверка за съответствието му с един от основните принципи на административното право, установен в чл. 6 от АПК, а именно - принципа на съразмерност при упражняване на правомощията на административните органи. При формалното наличие на законовите предпоставки за издаване на акт със съдържание като това на процесната заповед, прилагането на принципа на съразмерност изисква изследване на въпроса, дали с акта и неговото изпълнение се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава (чл. 6, ал. 2 АПК ), дали тази цел може да се осъществи единствено чрез прилагането на мярката, както и дали целеният от мярката ефект би могъл да се постигне с други по-благоприятни за лицето правни средства. В конкретния случай наложената принудителна административна мярка не изпълнява предвидената от чл. 22 ЗАНН превантивна функция. Наличието на съставен АУАН за извършено административно нарушение не освобождава административния орган от задължението да налага принудителните административни мерки в съответствие с предвидените от закона цели и да обезпечи тяхната превантивна и преустановителна функция. (в този смисъл решение № 2474 от 09.03.2015 г. по адм. д. № 5881/2014 г., I отд. на ВАС). Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК, включително съответствие с визираните в чл. 22 ЗАНН цели на налагане на ПАМ. Целите на закона се постигат чрез спазване на основните принципи, общите и специални правни норми за поведение, поради което е необходимо пълно и всестранно обсъждане на фактите за всеки конкретен случай, тъй като само по този начин може да се установи дали издаденият административен акт преследва законна цел, дали намесата в правата и свободите на засегнатите лица е пропорционална на преследваната цел и дали е спазен справедлив баланс между обществения интерес и интереса на индивида. В конкретния случай касаторът поддържа, че е налице засягане на обществения интерес поради нарушение на утвърдената финансова дисциплина, свързана със задължението по чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. по въвеждане и използване на регистрирани в НАП ЕКАФП, респ. неотчитането на приходи. Размерът на неотчетените приходи (6 лв.), наличието на данни за коректно заплащане на дължимия патентен данък по ЗДДФЛ, предметът и обемът на дейността на лицето, навеждат на извод, че процесната мярка е наложена в несъответствие с целите по чл. 22 ЗАНН. По изложените съображения и с оглед съвпадане на крайния извод обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила на основание чл. 222, ал. 1 АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,