Решение № 8036 от 27.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11025/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение 5299 от 08.08.2023 г., постановено по адм. д. 8769/2022 г. по описа на Административен съд - София град е отхвърлил оспорването на Е. Ц. С. срещу решение 2153-21-272/05.08.2022 г. на директора на Териториално поделение (ТП) на НОИ - София град, с което е оставена без уважение жалбата на оспорващата срещу разпореждане [номер]/40 от 10.06.2022 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване ПО при ТП на НОИ София - град. Срещу съдебното решение е подадена касационна жалба. Изложените съображения за неправилно прилагане на материалноправни норми и административнопроцесуални правила са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд не осигурил справедлив процес на жалбоподателката, а решението му било немотивирано. Пренебрегнат бил факт, че тя полагала труд по съществуващо трудово правоотношение, а осигурителят е подавал изискуемите документи. Установени по отношения на осигурителя нарушения на трудовото, осигурителното и данъчното законодателство са ирелевантни за осигурената, която не е страна в правоотношения на осигурителя и НОИ. Иска се отмяната му, както и отмяна на решението на директора на ТП на НОИ София град. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на ТП на НОИ София - град в приложено становище прави искане за отхвърлянето й, като неоснователна. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на касационната жалбоподателка. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурор от Върховна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която обжалваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Решението на Административен съд София - град, с което жалбата на г-жа С. не е уважена, е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касационната жалбоподателка пороци, наличието на които би обусловило отмяната му при наличие на основанията по чл. 209, т. 3, от АПК. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че обжалваните актове на органите по пенсионно осигуряване са издадени в рамките на материалната им компетентност, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. Първоинстанционният съд правилно е установил фактите по делото, като ги е обсъдил подробно и е обосновал правните си изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Производството пред специализираната администрация се развива по заявление на касационната жалбоподателка за отпускане на ЛПОСВ. Към дата на подаване на заявлението, както е установено от органът по пенсионно осигуряване, не й достига осигурителен стаж и в условието на чл. 9а от КСО, такъв е закупен. Органът по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ София град издава разпореждане [номер]/1 от 20.01.2022 г., с което на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, вр. чл. 9а ал. 2 от КСО. Не е спорно, че г-жа С. е удостоверила документално осигурителен стаж от осигурител Белла Инс ЕООД за периода 01.09.2016 г. до 16.06.2019 г., с продължителност 1 г., 4 м., 23 дни. В резултат на проверка по разходите за ДОО от контролните органи е установено, че осигурителят не отговаря на законовите изисквания и по отношение на 157 лица, на длъжност продавач интернет търговия с декларирани възнаграждения в размер на максималния осигурителен доход за съответния период, декларираните данни следва да се заличат. Жалбоподателката също е посочена, като лице, чиито данни се заличават. За периода от м. 06. 2015 г. до м. 06. 2019 г. вкл. за осигурителя Белла Инс ЕООД няма данни за внесени осигурителни вноски по фондовете на ДОО в общ размер на 1 523 244. 13 лв. В хода на проверката е установено, че дружеството не е упражнявало дейност и се явява фиктивен осигурител. Установени са и други фактически обстоятелства, приети от ответник и първостепенния съд, от които следва, че това търговско дружество не е осъществявало дейност, независимо, че редовно са подавани декларации с данни за осигурени лица. След влизане в сила на ЗП 3Д-1-21-00722390/18.02.2020 г. по отношение на осигурителя Белла Инс ЕООД за заличаване на подадените от осигурителя данни по чл. 5, ал. 4 от КСО и поради невъзможност да се открие лице, представляващо осигурителя, осигурителните данни за жалбоподателката са заличени служебно. С разпореждане [номер]/40 от 10.06.2022 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване ПО при ТП на НОИ София - град по реда на чл. 99, ал. 2, б. а и г от КСО е отменено разпореждането от 20.01.2022 г., с което е била отпусната ЛПОСВ. С оспореното пред АССГ решение на ответникът по касационната жалба се приема, че осигурителни вноски за г-жа С. не са внасяни за периода 01.09.2016 г. до 16.06.2019 г.; установено е, че търговското дружество е фиктивен осигурител; установено е, че дружеството не е извършвало никаква дейност, от което е направен извод, че касационната жалбоподателка не е полагала труд в полза на дружеството. Предвид установените обстоятелства, разпореждане разпореждане [номер] 40 от 10.06.2022 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване ПО при ТП на НОИ София град е потвърдено. Пред АССГ не са представени различни доказателства, от които решаващият съд би могъл да приеме, че за сочения период от страна на оспорващата има реално полагане на труд. Във връзка с приетата по делото СГрЕ съдът е приел заключението, но от това, кой се подписва като работодател в приложени документи, не следва установена трудова дейност. Наличието на трудов договор само по себе си не е достатъчно, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение, тъй като липсва идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение обикновено води до възникване на осигурително правоотношение, но не винаги. Лицето трябва реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение. При правилно разпределена доказателствена тежест между страните, изводът на първоинстанцинният съд е, че жалбоподателката не доказва извършването на трудова дейност, което е нейно процесуално задължение. В тази връзка, за административния орган не съществува нормативно установено задължение да доказва отрицателния факт, че жалбоподател не е полагал труд в соченото като осигурител/работодател търговско дружество. Решението е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти, отговорил е на всички възражения на оспорващата, като е изложил мотиви, които настоящата инстанция споделя, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК препраща към тях. Съдът е направил правилни и обосновани изводи относно материалната законосъобразност на оспорения административен акт като издаден при наличието на законовите предпоставки на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. а и б. г от КСО. Съгласно чл. 98, ал. 1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане. Влязлото в сила разпореждане по чл. 98, с което пенсията е първоначално отпусната, може да се измени или отмени съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, буква а и б. г от КСО от органа, който го е издал, когато се установи, че пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание (както в случая), както и че пенсията е отпусната неправилно. В хода на проведения съдебен контрол е установено от съда, че по отношение на Белла Инс ЕООД са данни за съмнения относно издадени от осигурителя документи за осигурителен стаж и доход, по отношение на касационната жалбоподателка е установено, че същата не полагала труд в осигурителя. При безспорно доказан факт, че декларациите по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО са подавани от фиктивен осигурител, както и недоказана трудова дейност от осигурената, след заличаване на данните за нея и в отсъствието на действителен осигурителен стаж по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО органът по пенсионно осигуряване издава оспорваното разпореждане на посочените основания. Влязлото в сила разпореждане по чл. 98, с което пенсията първоначално е отпусната, може да се измени или отмени съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, буква а от КСО от органа, който го е издал, когато се установи, че пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправен документ или на документ с невярно съдържание. Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Съгласно ал. 3, документите по ал. 1 се издават въз основа на разплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. Разплащателните ведомости са първичните документи, доказващи наличието на осигурителен стаж. Както е посочил първостепенния съд, в хода на извършената проверка от страна на осигурителя, документи за изплащане на трудови възнаграждения, вкл. и разплащателни ведомости няма. Подаваните декларации към НОИ, не само за жалбоподателката, но и за останалите, сочени в ЗП са неистински. В тази връзка, представните във връзка със заявлението за отпускане на ЛПОСВ документи не удостоверяват осигурителен стаж, който да се признае като основание за признаването му при осигурител Белла Инс ЕООД. Последното води и до приложеното правно основание, че пенсията е била отпусната неправилно. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че формираните от пенсионния и от горестоящия административен орган изводи за наличие на хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. г от КСО и отсъствие на материалноправните предпоставки по чл. 68 от КСО по отношение на г-жа С. са правилни и обосновани, съответни на събраните доказателства. Съдебният акт, предмет на касационно обжалване е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства, и неизяснени такива, относими към предмета на спора, противно на твърдяното в касационната жалба, не са останали. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ София град. В резултат на установеното правилно се ревизира основанието на което е отпусната ЛПОСВ. От сочения осигурител, по изложените съображения и неспорими факти касационната жалбоподателка не е получила осигурителни права, което налага да не се зачита удостоверявания от там осигурителен стаж. При дължимите пресмятания безспорно е установено, че към дата на отпускане на пенсията, г-жа С. не отговаря на законовите изисквания за наличие на осигурителен стаж от 36 години и има повече от 5 години недостигащ осигурителен стаж по чл. 68 от КСО. Това налага отмяната на потвърденото разпореждане[разпореждане номер] 1 от 20.01.2022 г., с обжалваното пред АССГ решение на ответника по касационната жалба. Първостепенният съд е постановил акта си в съответствие с установените фактически обстоятелства и при правилно приложение на закона. Предвид гореизложените съображения обжалваното съдебно решение на Пловдивския административен съд, с което подадената жалба е отхвърлена като неоснователна, е правилно и при неустановени касационни основания за отмяна следва да бъде оставено в сила. Развитите в касационната жалба оплаквания за процесуални нарушения, допуснати от административния съд не се потвърждават от извършената проверка. Не се споделя и оплакването оспорването решение да е немотивирано. Административният съд е обсъдил доказателствата представени с административната преписка, като е посочил и относимостта им към правните норми, приложени по отношение на оспорващата. От страна на последната не са ангажирани доказателства, с изключение на допуснатата СГрЕ, заключението на която не влияе на правилността на обжалвания административен акт. По претенциите за разноски, основателна е тази на представителя на ответника, която се уважава на основание чл. 143, ал. 3 от АПК. В полза на НОИ се присъждат разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,