Решение № 3567 от 14.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6451/2012 г.

Решение № 3567 от 14.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6451/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Боян Ваклинов Симеонов, от гр. Смолян, против решение № 40 от 02.04.2012 г., постановено по адм. дело № 21/2012 г. по описа на Административен съд гр. Смолян. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответникът - началникът на сектор "Пътна полиция" на Областна дирекция на МВР гр. Смолян не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Смолян е отхвърлил жалбата против заповед № ПП-ЯЗ-212/28.12.2011 г. на началника на сектор "Пътна полиция" на Областна дирекция на МВР гр. Смолян, с която на Боян Ваклинов Симеонов е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от четири месеца. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, в съответствие с материалноправните норми на Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и правилника за приложението му, като при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Дисциплинарното нарушение е установено от наказващия орган при повторно изискване на доказателства от Районен съд Смолян за прилагане по образувано дело по оспорване на наказателно постановление. От държавния служител са поискани обяснения и същият е дал такива, а дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. Законосъобразен е изводът на съда, че жалбоподателят е осъществил описаното в заповедта дисциплинарно нарушение, а именно не е изпълнил разпореждане на дисциплинарно наказващия орган и не е изпратил искани от съда доказателства за прилагане по образувано дело. В съответствие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че с изрична заповед на началника на сектор "Пътна полиция" на държавния служител са възложени задължения за осъществяване на дейностите, касаещи административно-наказателната дейност, поради което правилно разпореждането за изпращане на исканите от съда доказателства е възложено за изпълнение от Симеонов. Законосъобразен е и изводът на съда, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма. Административният акт съдържа всички задължителни реквизити съобразно изискването на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, като изложените фактически основания сочат на неизпълнение на заповед, поради което правилно дисциплинарно наказващият орган е квалифицирал извършеното дисциплинарно нарушение като такова по чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че при постановяване на заповедта не е взето предвид тежестта на извършеното нарушение, поради което неправилно е определен и видът на наложеното наказание, т. е. твърди се нарушение на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР. Посочената разпоредба е спазена. В случая по несъмнен начин по делото е установено, че държавният служител е извършил нарушение на чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР, което е достатъчно основание за налагане на дисциплинарното наказание. Освен това при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание са взети предвид обстоятелствата по чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, като са съобразени и писмените обяснения на служителя, в които същият не оспорва, че му е разпоредено да изпрати исканите от съда доказателства и заявява, че не е изпратил същите. Обжалваното решение е обосновано. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че заповедта е издадена от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните норми на ЗМВР и ППЗМВР. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,