Решение № 7758 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3682/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Е. М., гражданин на Узбекистан, представляван от адв. В. Петков от Софийска адвокатска колегия (САК), против решение 7225 от 01.03.2025 г., постановено по адм. дело 117/2025г. по описа на Административния съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на чуждия гражданин против заповед, рег. УРИ ПАМ - 426 от 22.02.2023 г. на началника на отдел "Миграция", СДВР, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка "Връщане до страна на произход-Узбекистан, на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2, чл. 41, т. 4 и чл. 44, ал. 1 от Закон за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Касационният жалбоподател оспорва първоинстанционния съдебен акт като неправилен. Счита, че са налице всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска неговата отмяна. Ответникът Началник на отдел "Миграция", СДВР, чрез юрк. Д. Иванова оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура, участващ по делото, дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София град (АССГ) е било образувано по жалба на А. Е. М. против заповед, рег. УРИ ПАМ - 426 от 22.02.2023 г. на Началник на отдел "Миграция", СДВР, с която на чуждия гражданин, на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2, чл. 41, т. 1 и чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Връщане до страна на произход Узбекистан" (л. 16 от първоинстанционното дело). Административният съд е установил следната фактическа обстановка: С писмо рег. УП 21920/15.12.2022 г. началник на отдел "ПМЗ Овча купел", при Държавна агенция за бежанците (ДАБ), е уведомил Дирекция "Миграция" МВР, че с решение УП-ОК30/10.11.2022 г. на ДАБ е отхвърлена молбата на А. Е. М. за предоставяне на международна закрила. Решението е влязло в сила на 12.12.2022 г., след като подадената срещу него жалба е била отхвърлена от АССГ. На 22.02.2023 г. началник на група 01 "КПЧ СНМ", при отдел "Миграция", СДВР, е изготвил докладна записка до Началник на отдел "Миграция", СДВР. В нея е посочено, че с решение УП-ОК30/10.11.2022 г. на ДАБ е отхвърлена молбата на А. Е. М. за предоставяне на международна закрила и решението е влязло в сила на 12.12.2022 г. След направени справки в информационните масиви е установено, че чуждестранният гражданин не е напуснал страната, не е подал заявление за продължително пребиваване, няма данни за издадена виза, няма данни за наличие на адресна регистрация и не е подавал последваща молба за предоставяне на международна закрила. Органите на отдел "Миграция" при СДВР, са правили опити да установят контакти с А. Е. М., включително на заявения от него адрес: в гр. София, [улица]. От проведена беседа със собственика на жилището, е било заявено, че не е виждал А. Е. М. от дълго време и че той живее на адрес: гр. София, [улица], РПЦ на ДАБ. С А. Е. М. е бил осъществен телефонен разговор, с който е уведомен че следва да се яви в отдел "Миграция", СДВР. Чужденецът е заявил, че ще се яви до два часа, но не го направил. При други опити да се свържат с него не е отговарял на повикванията. В докладната записка е направено предложение, спрямо А. Е. М., гражданин на Узбекистан да бъде наложена на принудителна административна мярка "Връщане до страна на произход" по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ. При така установената фактическа обстановка, Административният съд София-град е приел, от правна страна, че оспорената заповед, рег. УРИ ПАМ - 426 от 22.02.2023 г. е издадена от компетентен по смисъла на чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ административен орган, в предписаната от закона форма и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Преценил е, че същата съответства на материалния закон, като в хода на административното производство по издаването й, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Посочил е, че от данните по делото не се установява, чуждият гражданин е притежавал валидно разрешение за пребиваване на територията на страната или валидна виза за влизане на територията на страната. Приел, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с нормата на чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ. Към момента на постановяването й не е имало данни за подадени от оспорващия последващи молби до ДАБ за предоставяне на международна закрила, както и за образувани производства по Закона за убежището и бежанците или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване. Приел, че не са установени и културни и социални връзки на чужденеца с други български граждани на територията на страната. По отношение да довода, че чужденецът има висящо производство по реда на ЗУБ, съдът посочил, че липсват доказателства към момента на издаване на заповедта, чужденецът да е имал подадена молба за международна закрила до ДАБ. Подчертал е, че подаването на такава молба е на по-късен етап 08.08.2023г., по която има постановено решение 22609/28.12.2023г. на председателят на ДАБ, с което му е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. На следващо място съдът е преценил, че в образуваното пред него съдебно производство са направени изявления и са ангажирани доказателства, сочещи застрашаване живота и свободата на А. Е. М.. Съдът е извършил служебна проверка за ситуацията в страната на произход и приел, че ако лицето бъде върнато, ще е изложено в Узбекистан на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение, но счел, че заповедта няма да бъде приведена в изпълнение до приключване на производството по предоставяне на международна закрила с влязло в сила решение, съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗУБ. Дори производството по оспорване на решение 22609/28.12.2023 г. на председателя на ДАБ, да завърши с влизането му в сила, съдът приел, че началник на отдел "Миграция", СДВР, преди да предприеме фактически действия по изпълнението на ПАМ, съгласно чл. 44а, ал. 5 от ЗЧРБ следва да извърши задълбочена проверка дали, при връщането на А. Е. М. в Узбекистан, животът и свободата му няма да бъдат застрашени и той няма да бъде изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение. Също така посочил, че за чужденецът винаги остава възможността да поиска от Европейския съд по правата на човека, налагане на привременни мерки, съгласно правило 39 от Правилника на съда, чрез които да се спре изпълнението на мярката. С тези мотиви, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно. Страните не спорят по фактите и те обективно са установени от съда. Спорът е относно приложението на материалния закон - чл. 41, т. 4 ЗЧРБ и чл. 44а, ал. 5 от същия закон. При налагане на принудителната административна мярка освен юридическия факт, който поражда прилагането на нормата, предвиждаща мярката, административният орган е длъжен да съобрази и извърши преценка за наличие или не на обстоятелствата, визирани в чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ. Нормата на чл. 44, ал. 2 ЗЧРБ предвижда комплекс от фактори - продължителност на пребиваването, категориите уязвими лица, семейното положение и съществуващите семейни, културни и социални връзки с държавата по произход, започнали производства за предоставяне на международна закрила или други производства за легализиране на престоя на чужденеца на територията на страната. Безспорно е, а и се установява от доказателствата по делото, че производството по реда на Закона за убежището и бежанците е образувано от чужденеца след издаване на оспорената заповед. Тоест, към датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ, чужденецът не е подал молба пред компетентния орган за предоставяне на международна закрила. След като такова производство не е било образувано към датата на издаване на оспорената заповед, органът не е имало как да съобрази този ненастъпил факт, който не е презумиран и от закона. Отделно от това, следва да се посочи разпоредбата на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 от Закона за убежището и бежанците, с която законодателят е предвидил, че наложената принудителна мярка, не се привежда в изпълнение до приключване с влязло в сила решение на производството за предоставяне на убежище, както и че наложената мярка се отменя, при придобиване от чужденеца на статут по ЗУБ. Налице е законова гаранция за случаите като настоящия, че правата и законните интереси на лицата, произтичащи от ЗУБ, няма да бъдат нарушени от изпълнението на ПАМ. Неоснователно е оплакването на касатора за неправилно приложение от органа на чл. 44а, ал. 5 ЗЧРБ. Посочената разпоредба касае изпълнението на наложената ПАМ, а не налагането й. След като чужденецът е подал молба и по нея е образувано производство по реда на ЗУБ, за предоставяне на международна закрила, спазването на принципа non-refoulement ще бъде съобразен в това специално производство от органа, компетентен да предостави международна закрила, от една страна. Преценката на обстоятелствата по чл. 4, ал. 3 ЗУБ, свързани с принципа "забрана за връщане", е гарантирана от нормата на чл. 67, ал. 1 ЗУБ, предвиждаща ПАМ, включително процесната, да не се привеждат в изпълнение до приключване на производството с влязло в сила решение. В настоящия случай процесната заповед, с която е наложена ПАМ - "връщане до страна на произход", не ограничава възможността на лицето да упражни своите права по ЗУБ, а както е видно, жалбоподателят е подал молба за закрила. Въпросите относно положението в Узбекистан и доколко страната се явява сигурна по отношение на чужденеца, подлежат на обсъждане в производство по реда на ЗУБ, образувано по подадената молба за предоставяне на международна закрила. В настоящия случай, представените доказателства, са били представени в производството ЗУБ, по което има вече влязло в сила решение 3362 от 31.03.2025 г. постановено по адм. д. 5465/2024 г., III о., на ВАС, с което на чужденеца е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Същите са дискредитира като годни писмени доказателства от съда. Според призовката на л. 47 М. - А. Е. М. е призован да се яви на 07.02.2022 г. в отдел на вътрешните работи, Район Гузарски, област Кашкадаря, във връзка с негова жалба за отнета от негово владение земя, от заместник кмета по земни ресурси. Според заповедта на л. 49, издадена от следовател: по жалбата от А. Е. М. не е установено да е бил осъществен натиск и принуда от заместник кмета по земни ресурси; поради неверни показания срещу длъжностно лице (предвид жалбата срещу заместник кмета) А. Е. М. е осъден на 15 дни лишаване от свобода, въз основа на Административния наказателно процесуален закон на Република Узбекистан. Съдържанието на приложените доказателства (л. 47 - л. 56) не сочи категорично и несъмнено да е осъществявано насилие спрямо молителя. Съответно след влязъл в сила съдебен акт, с който не се установява че животът и свободата на чужденеца ще са застрашени и той ще е изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение в страната си по произход Узбекистан, следва да се приеме няма законова пречка за издаването на процесната ПАМ. Въз основа на гореизложеното, касационната инстанция приема за правилен и изводът на първоинстанционния съд, че не е налице съществено нарушение на изискването на чл. 35 от АПК и административния орган е установил всички релевантни факти и обстоятелства, поради възражението на касационния жалбоподател в тази връзка е неоснователно. С оглед изложените по-горе правни изводи, настоящият съдебен състав приема, че административният акт е законосъобразен и не са налице основания по чл. 146 от АПК за неговата отмяна. Затова, като е отхвърлил жалбата на А. Е. М. срещу заповед УРИ ПАМ - 426 от 22.02.2023 г. на Началник на отдел "Миграция", СДВР, съдът е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора съдът счита, че направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно и основателно. Съгласно чл. 143, ал. 3 АПК А. Е. М. следва да заплати на Дирекция "Миграция" при МВР, разноски за юрисконсултско възнаграждение, като размерът на същите се определя на 100 лева, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения, решението на първоинстанционния съд като правилно следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение