Решение № 9484 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9661/2018 г.

Решение № 9484 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9661/2018 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на община П., подадена против решение № 653 от 14.06.2018 г., постановено от Административен съд - С. област, осми състав, по адм. д. № 185/2018 г. С касационната жалба и в съдебно заседание чрез упълномощен адв. И. Р. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател обжалваното решение е недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът оспорва изводите на първоинстаницонния съд и излага подробни съображения за неправилно прилагане на нормите на чл. 59, ал. 2 АПК, чл. 21, ал. 1, чл. 73, ал. 1 и ал. 3 ЗУСЕСИФ. Изразява становище, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички възражения против решението за налагане на финансова корекция, като си е позволил да допълни мотивите на адм. орган. Претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване спора по същество, като заявява искане за присъждане на направените разноски пред двете съдебни инстанции с представен списък за тях. Ответникът - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", гр. С., оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Б. М., който с писмена молба от 30.05.2019 г. пледира за потвърждаване на обжалваното съдебно решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото правилен и основан на обективна преценка на доказателствата по делото, е изводът на съда за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Според участващия по делото прокурор съдът правилно е приел, че размерът на финансовата корекция е определен съобразно изискванията на т. 1 от приложението към чл. 6, ал. 1 от Методологията, предвиждаща за това нарушение 100%, като за да обоснове правните си изводи съдът е изложил обстойни мотиви. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на кмета на община П. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 653 от 14.06.2018 г. е отхвърлена жалбата на община П., представлявана от кмета против решение за финансова корекция изх. № 01-0800/1007 от 06.02.2018 г. на ДФ "Земеделие", в размер на 100 % от стойността на финансовата помощ, изплатена за заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Осъществяване на авторски надзор по проект " Реконструкция на водопроводната мрежа на с. Р., общ. П." и избран изпълнител "Европроектстрой БГ" ООД, за изпълнение на одобрен проект с ИД по Договор № 23/321/01400 за отпускане на финансова помощ, сключен между ДФ "Земеделие" - РА и община П., в размер на 40 000 лв. без ДДС и 8 000 лв. ДДС, общо в размер на 48 000 лв. Със същото съдебно решение община П. е осъдена да заплати на ДФЗ - РА направените по делото разноски - юрисконсултско възнаграждание в размер на 200 лв. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - С. област е констатирал, че е сезиран с жалба против решение изх. № 01-0800/1007 от 06.02.2018 г., с което на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, чл. 166, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 164, ал. 2, т. 8 от ДОПК, чл. 70, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, чл. 13, ал. 1, т. 3 във връзка с ал. 4 от Методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма "Солидарност и управление на миграционните потоци" (приета с ПМС № 134 от 5.07.2010 г., обн., ДВ, бр. 53 от 13.07.2010 г., отм., ДВ, бр. 27 от 31 Март 2017 г.) във вр. с § 1, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ПМС № 57 от 28 март 2017 г. и утвърдена от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" Процедура за осъществяване на предварителна проверка и последващ контрол върху обществени поръчки за одобрени разходи, финансирани изцяло или частично със средства от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, на община П. е наложена финансова корекция. Първоинстаницонният съд е приел, че в мотивите на процесния адм. акт е цитиран доклада на сертифициращия одит, в който е отразено, че има нарушение на законодателството в областта на обществените поръчки във връзка с възлагането на обществена поръчка с предмет "Осъществяване на авторски надзор по проект "Реконструкция на водопроводната мрежа на с. Р.", и в частност неспазване разпоредбите на чл. 14, ал. 4, т. 2 от ЗОП /отм./, защото възложителят не е избрал правилния режим за възлагане на обществена поръчка за проектиране. Освен това същият е получил като дарение техническия проект, което не му дава право да възлага произтичащите от проектирането авторски права на стойност по-висока от 19 999 лв. - стойността, заложена по чл. 14, ал. 5, т. 2 от ЗОП /отм./. Възлагането на проектантските услуги е направено директно на дружеството - изпълнител, без да е проведена процедура или приложен ред за възлагане по ЗОП, с което са заобиколени правилата за възлагане на обществени поръчки в тяхната цялост, като са накърнени всички принципи, предвидени в ЗОП. Първоинстаницонният съд е счел, че оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено от компетентен орган, тъй като съгласно чл. 69, ал. 1 ЗУСЕСИФ управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и т. 38 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г., а според чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. В мотивите на обжалваното решение е преценено, че процесният адм. акт е издаден в изискуемата по чл. 59, ал. 2 АПК във вр с чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ писмена форма и в него се съдържат фактически и правни основания с оглед изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Обсъдени са оплакванията, възраженията и твърденията на жалбоподателя и всички те са счетени за неоснователни. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно, поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В касационната жалба се съдържа твърдение за недопустимост на съдебния акт, но не са развити съображения в този смисъл. Касационният съдебен състав счита, че проведеното съдебно производство е процесуално допустимо, тъй като е образувано по допустима първоинстанционна жалба, която е била подадена от адресат на акта, за когото той е неблагоприятен, като оспорването е предявено в законния преклузивен срок от съобщаването му, поради което по това оспорване е постановено допустимо съдебно решение. Касационният съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно, защото първоинстанционният съд бланкетно и незаконосъобразно е счел, че процесният административен акт е издаден от компетентния за това административен орган. В мотивите на съдебното решение правилно е отразено, че по силата на чл. 69, ал. 1 ЗУСЕСИФ управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и т. 38 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 г. и съобразно чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Първостепенният съд обаче не е посочил кой в случая е ръководителят на управляващия орган и дали точно това лице е подписало атакуваното решение изх. № 01-0800/1007 от 06.02.2018 г. Съобразно нормите на чл. 20а, ал. 1 - ал. 5 ЗПЗП в конкретната хипотеза ръководителят на управляващия орган, който е одобрил проекта е изпълнителният директор на ДФ "Земеделие". Ето защо първоинстанционният съд е следвало да изложи мотиви, от които да е видно защо е преценил, че процесният адм. акт е издаден именно от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Настоящият съдебен състав констатира, че на последната шеста страница от оспореното решение изх. № 01-0800/1007 от 06.02.2018 г. е вписан като издател на акта - изпълнителен директор Ж. Ж., поставен е подпис и кръгъл печат. Под положения подпис на издателя на акта обаче е поставен още един печат - правоъгълен, в който е вписано следното: "За изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" и е вписано ръкописно името на лицето И. Мизова, като е отразено: съгласно заповед № 03-РД/204 от 05 февруари 2018 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Това означава, че в случая не изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е подписал процесния адм. акт, а друго лице, а именно - И. Мизова, по отношение на която обаче първостепенният съд не е събрал никакви доказателства. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд е следвало да задължи ответника да окомплектова преписката, като представи на съда цитираната заповед № 03-РД/204 от 05 февруари 2018 г., за може съдът да я приеме като писмено доказателство и да установи въз основа на нея, кое точно лице е издало заповедта от 05 февруари 2018 г. и е възложило на И. Мизова да подпише решението за налагане на финансова корекция, както и дали това е осъществено при условията на заместване или при упълномощаване. При липса на каквито и да е данни относно възлагане на И. Мизова да изпълнява функциите на изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" като ръководител на управляващия орган, първоинстанционният съд е извел голословен, неподкрепен с никакви доказателства и неправилен извод за наличие на компетентност на издателя на процесното решение изх. № 01-0800/1007 от 06.02.2018 г. От тук следва изводът, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си, визирано в нормата на чл. 168, ал. 1 АПК и не е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Преди да пристъпи към установяване на съответствие с административнопроизводствените правила и с приложимите материалноправни разпоредби, съдът е следвало задължително първо да изследва задълбочено наличието на компетентност по смисъла на чл. 146, т. 1 АПК по отношение на издателя на решението за налагане на финансова корекция. Горепосоченото нарушение на съдопроизводствените правила е съществено и е довело до неправилно приложение на материалния закон относно установяване компетентността на лицето, което е подписало процесния адм. акт. Това обстоятелство налага отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане делото за ново произнасяне от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да изиска всички относими доказателства във връзка с възлагането на лицето И. Мизова да подпише процесното решение и въз основа на тях да извърши подробен фактически и правен анализ на компетентността на издателя на оспорения административен акт, като съобрази и формираната вече константна съдебна практика по този вид спорове - съдебни решения по адм. д. № 9431/2019 г., адм. д. № 9784/2018 г., адм. д. № 8716/2018 г., адм. д. № 10540/2018 г., адм. д. № 11437/2018 г., адм. д. № 8887/2018 г. - всички постановени от Върховния административен съд, четвърто отделение. С оглед изхода на спора по претенциите на страните за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционния съд на основание на чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание на чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,