Решение № 6298 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14488/2009 г.

Решение № 6298 от 13.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14488/2009 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Петър Огнянов Роглев от гр. Пазарджик, чрез процесуалния му представител адвокат Магдалена Попова срещу решение № 421 от 29.09.2009 г., постановено по адм. д. № 422 по описа за 2009 г. на Административен съд Пазарджик. В жалбата са развити съображения за нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Областна дирекция на вътрешните работи гр. Пазарджик, чрез процесуален представител юрисконсулт Стоян Стоянов излага становище, за неоснователност на жалбата. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно. Според него фактическият състав на чл. 1 от ЗОДОВ не е изпълнен изцяло и обезщетение не се следва. Върховният административен съд, трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество тя е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение съдът е отхвърлил исковата претенция на Петър Роглев за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, общо в размер на 900 лв. като последица от наложено и наказание с постановление № 3095/10.10.2008 г. началник на сектор КАТ при ОДМВР - Пазарджик по Закона за движение по пътищата/ЗДП/. Съображенията за това са били, че не са били установени фактите относно твърдените претърпени имуществени и неимуществени вреди. Решение е правилно. Административният съд обосновано е приел, че релевантните за спора факти по фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не са установени. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Предвид това, съдът правилно е изложил аргументи в решението си за недоказани имуществени вреди, тъй като преки доказателства не са ангажирани в тази насока. Събраните писмени доказателства не обосновават извод за претърпени имуществени и неимуществени вреди като резултат от незаконосъобразно издаденото НП. Липсва и причинна връзка между отмененият административен акт и настъпил пряк вредоносен резултат за жалбоподателя. Правилно съдът е кредитирал фактическите обстоятелства, отразени в отмененото на процесуално основание наказателно постановление, сочещи за извършено от касатора административно нарушение на правилата за движение по пътищата /чл. 20, ал. 1 ЗДП/. По делото не са установени факти, които да обуславят съществуването на причинна връзка между действията или бездействията на служителите на МВР с оглед твърденията на ищеца за настъпили вреди в имущественото му състояние, както и такива от нематериален характер. Както основателно е отбелязано в мотивите на съдебния акт, дори и да се приеме наличието на такива, то те са в резултат на неговото поведение и изключителна вина по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ. Обосновани от фактическа и правна страна са изводите за липсата на основания за ангажиране отговорността на ответника - ОДМВР - по предявените обективно съединени искове по чл. 1 от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди. Неоснователна и недоказана е и претенцията за претърпени неимуществени вреди, тъй като в делото се съдържат само твърдения за наличието им. Дори и от разпита на допуснатия свидетел, не могат да се направят категорични изводи за сериозното засягане на личността и достойнството на Петър Роглев. Освен изложеното до тук следва да се посочи, че Наказателните постановления не са административни актове. Налагането на административно наказание с издаването на наказателно постановление не е типична административна дейност. В доктрината се приема, че наказателното постановление по съществото си е израз на правораздавателна дейност, а не на типично административна. От това следва, че отмененото наказателно постановление не е идентично с отменен незаконосъобразен акт и то издаден при или по повод изпълнение на административна дейност, по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Липсата на този елемент от трите посочени в текста е напълно достатъчно основание за отхвърляне на иска. Направените разноски по воденото дело НАХД, по което е отменено наказателното постановление също не могат да бъдат квалифицирани като вреди произтичащи от незаконосъобразен административен акт. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение