Решение № 1301 от 8.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7765/2015 г.
ВАСVI отделение08.02.2016 г.докладчик Георги Георгиев
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 30 от 10.06.2015 г. по адм. дело № 93/2015 г. на Административен съд Разград И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ решение № 16/16.04.2015 г. на ръководителя на ТП на НОИ-гр. Разград и потвърденото с него разпореждане № Ра 50/20.02.2015 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" и ИЗПРАЩА делото като преписка на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" за ново произнасяне съобразно мотивите на съдебното решение. ОСЪЖДА ТП на НОИ Разград да заплати в полза на Миглена Илиева Александрова от гр. Разград сумата от 350 /триста и петдесет/ лева разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 1301 от 8.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7765/2015 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Милена Илиева Александрова от гр. Разград, чрез адвокат Албена Тодорова против решение № 30 от 10.06.2015 г. по адм. дело № 93/2015 г. на Административен съд Разград. С него се отхвърля оспорването на жалбоподателката против решение № 16/16.04.2015 г. на ръководителя на ТП на НОИ -гр. Разград, с което е потвърдено разпореждане № Ра 50/20.02.2015 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване". Поддържат се доводи за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Претендират се и направените по делото разноски Ответникът - директор на ТП на НОИ Разград, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение преценява касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба Миглена Илиева Александрова против решение № 16/16.04.2015 г. на ръководителя на ТП на НОИ - гр. Разград, с което е потвърдено оспореното пред него разпореждане № Ра 50/20.02.2015 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване", с което на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО е прекратено правото на жалбоподателката да получава наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 21.12.2014 г. Съдът е приел, че оспореното пред него решение е постановено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и норми и изискванията за форма и съдържание на административните актове. Налице са били и фактическите и правни основания, възприети и обосновали административния орган, за да прекрати наследствената пенсия, която жалбоподателката е получавала на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО поради отпаднало основание, тъй като вече не е учаща по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО. Посочено е от съда, че съгласно чл. 82, ал. 1 от КСО децата имат право на наследствена пенсия след навършване на 18 години ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, като изрично е посочено, че децата, които се считат за учащи, се определят с наредбата по чл. 106 от КСО, т. е. с Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Според чл. 34, ал . 4 от същата лицата, които полагат стаж след дипломирането си, не се считат за учащи. Следователно според административния съд е налице изрична материалноправна норма, която сочи, че жалбоподателката не е учаща по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО, независимо, че полага стаж, който е задължителен, за да придобие юридическа правоспособност съгласно чл. 294, ал. 1 от ЗСВ и чл. 13, ал. 3 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "юрист" . Прието е, че в случая е налице ясна норма, която следва да се прилага точно. При тези съображения жалбата е била отхвърлена като неоснователна. Решението е неправилно. В случая не е спорно, че жалбоподателката е получавала наследствена пенсия на основание чл. 82, ал. 1, предл. 2 от КСО, като учаща студентка във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", редовно обучение, магистърска степен по специалност "Право". След полагане на държавни изпити същата е завършила своето висше образование и получила диплома за това. Със Заповед № СД-03-49/02.02.2015 г. на Министъра на правосъдието е била разпределена за стажант-юрист в Окръжен съд Разград за срок от шест месеца, считано от датата на постъпването й. - 09.02.2015 г. Предвид установените релевантни факти и обстоятелства, правните изводи на първоинстанционния съд са неправилни. Неправилно е прието от съда, че съгласно чл. 34, ал. 4 от НПОС във връзка с чл. 82, ал. 1 от КСО лицата полагащи задължителния шест месечен стаж за студентите по специалност "право" не са учащи и нямат право на наследствена пенсия.
Цитирани разпоредби
3- чл. 294, ал. 1 ЗСВ
- чл. 119 КСО
- чл. 34, ал. 4 НПОС