Решение № 9067 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4902/2014 г.

Решение № 9067 от 30.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4902/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Елена Маринова Петкова от гр. София против решение № 2895/27.02.2014 г. на Върховния административен съд, пето отделение, постановено по адм. дело № 6331/2013 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ЧР-01-68 от 16.04.2013 г. на министъра на правосъдието, издадена на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл за прекратяване на служебно правоотношение. В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му, както и отмяна на заповедта. Ответната страна министър на правосъдието оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, петчленен състав на II колегия, намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество, за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че обжалваната заповед за прекратяване на служебно правоотношение е законосъобразна - издадена от компетентен административен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Уволнението на жалбоподателката е основано на разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл, която дава правомощие на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение на държавния служител без предизвестие, когато той е назначен при неспазване на условията по чл. 7 и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Нормата на чл. 7 ЗДСл въвежда редица положителни и отрицателни предпоставки, за да бъде назначено лицето на държавна служба. Оспорената заповед е мотивирана с липса на професионален опит за длъжността "Главен секретар" на министерство на правосъдието. От съдържанието на приложените по делото длъжностни характеристики за посочената длъжност се установява, че към 24.02.2012 г., Елена Петкова е преназначена на длъжността "Главен секретар" на Министерство на правосъдието, като към момента на назначаването й съгласно длъжностната характеристика и Единния класификатор на длъжностите в администрацията изискванията за заемане на длъжността са следните: професионален опит - 9 години, а към момента на прекратяване на служебното й положение - 8 години съгласно Класификатора на длъжностите в администрацията. В случая от представените по делото доказателства е установено, че при възникването на служебното правоотношение жалбоподателката не е отговаряла на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на длъжността "Главен секретар" на Министерство на правосъдието - не е притежавала изискуемия професионален опит за изпълнение на длъжността. Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (идентична с нормата на отменената НПЕКДА, действала към момента на назначаване на касатора) минималният професионален опит, необходим за заемане на длъжността, включва времето, през което служителят е извършвал дейности в област или области, които са свързани с функциите, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност. Длъжността "Главен секретар" е ръководна по смисъла на чл. 4 НПЕКДА (отм.) вр. раздел А от Единния Класификатор на длъжностите в администрацията. Настоящият съдебен състав споделя изводите на тричленния състав на ВАС - пето отделение, че заеманите от касатора длъжности специалист и управител в търговски дружества, редактор, технически сътрудник в НС, старши и главен експертен сътрудник в Комисията за борба с корупцията към НС, не са ръководни по смисъла на закона. Верен и обоснован е крайният извод, че към момента на назначаването й и към момента на прекратяване на служебното й провоотношение Петкова не е притежавала необходимият професионален опит за изпълнение на длъжността, поради което спрямо нея е осъществен фактическият състав на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл и са изпълнени материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното отношение на посоченото правно основание. Затова правилно оспорването на заповедта е отхвърлено с обжалваното решение. Последното не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. Разноските в касационното производство са в тежест на касаторката и следва да се присъдят на ответната страна до доказания размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,