Решение № 380 от 3.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1190/2013 г.

Решение № 380 от 3.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1190/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Производството е по реда на глава тридесет и трета НПК, образувано по искания на осъдените Р. Р. И. и В. В. Г. за възобновяване на внохд № 497/12 г. на Окръжният съд - гр. Враца и нохд № 1822/11 г. на Районният съд - гр. Враца.

Осъдената И. претендира наличието на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК и иска оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане.

Осъдената Г. ангажира същите касационни основания и прави идентични искания.

Пред ВКС молителките, редовно призовани, не се явяват. Исканията им се поддържат от защитата им - адв. К. Р..

Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за липсата на основания за възобновяване на делото.

За да се произнесе ВКС, първо наказателно отделение взе предвид следното:

С присъда № 137/13.12.2010 г. по нохд № 1011/10 г. ВРС осъдил/оправдал подсъдимите, както следва:

• подс. Р. И.: 1) за деяние, извършено на 21.08.2008 г. е осъдена на основание чл. 316, във връзка с чл. 311, ал. 1 НК на 1 г. и 4 месеца лишаване от свобода, условно за срок от 3 години; 2) за деяния, извършени на 22.10.2002 г., в периода от 01.10.2007 г. до 30.11.2009 г. и на 14.08.2008 г. е оправдана по предявените й обвинения, съответно по чл. 311, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 3 и 4 НК, по чл. 212, ал. 4, във връзка с ал. 1 НК и по чл. 311, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 3 и 4 НК.

• подс. В. Г.: 1) за деяние, извършено на 05.08.2008 г. е осъдена на основание чл. 311, ал. 1 НК на 1 г. и 4 месеца лишаване от свобода, условно за срок от 3 години; 2) за деяние, извършено на 22.10.2002 г. е оправдана по предявеното й обвинение по чл. 212, ал. 4, във връзка с ал. 2 и ал. 1 НК;

• подс. Г. Г. е осъден за деяние, извършено на 14.08.2008 г. на основание чл. 311, ал. 1 НК на 1 г. и 4 месеца лишаване от свобода условно за срок от 3 години, като е оправдан по първоначално предявеното му обвинение в извършване на престъпление по чл. 311, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК в съучастие като извършител с Р. И., а същата като подбудител и помагач.

С решение № 29/09.03.2011 г. по внохд № 65/11 г., образувано по протест на прокурора и жалба на тримата подсъдими, ВОС отменил изцяло посочената присъда и върнал делото за ново разглеждане на прокурора.

С присъда № 71/29.05.2012 г. по нохд № 1822/11 г. ВРС осъдил/оправдал подсъдимите, както следва:

• подс. Р. И.: 1) за деяние, извършено на 22.10.2002 г. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 316, във връзка с чл. 311, ал. 2 НК като на основание чл. 305, ал. 5 НПК, във връзка с чл. 24, ал. 1, т.3 НПК и чл. 81, ал. 3, чл. 80, ал. 1, т. 5 НК я освободил от наказателна отговорност и прекратил наказателното производство по делото в тази му част, като оправдал подсъдимата по първоначално предявеното й обвинение по чл. 316, във връзка с чл. 311, ал. 1 НК; 2) за деяние, извършено на 21.08.2008 г. е оправдана по предявеното й обвинение по чл. 316, във връзка с чл. 311, ал. 1 НК; 3) за деяние, извършено на 21.08.2008 г., на основание чл. 316, във връзка с чл. 311, ал. 1, чл. 55, ал. 1, т.2, б. "б" НК е осъдена на пробация, включваща пробационните мерки - задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца за всяка една от мерките.

• подс. В. Г. за деяние, извършено на 05.08.2008 г. е осъдена на основание чл. 311, ал. 1, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК на пробация, включваща пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца за всяка една от мерките.

• подс. Г. Г. за деяние, извършено на 14.08.2008 г. е оправдан по предявеното му обвинение по чл. 311, ал. 1 НК.

С решение № 132/27.11.2012 г. по внохд № 497/12 г., образувано по протест на прокурора и жалба на подсъдимите И. и Г., ВОС изменил присъдата като отменил приложението на чл. 55, ал. 1 НК за подсъдимите И. и Г., като при условията на чл. 54 НК наложил на двете подсъдими наказания лишаване от свобода в размер на по 1 г., като на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил изпълнението на наказанията за срок от по 3 години. В останалата част присъдата на ВРС е потвърдена.

Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка ВКС, първо наказателно отделение установи:

Процесуалното развитие на делото и съображенията, развити в направените пред ВКС искания за възобновяване на делото, очертават пределите на настоящата проверка (чл. 426, във връзка с чл. 347, ал. 1 НПК), а именно осъждането на И. и Г., съответно: за първата - на основание чл. 316, във връзка с чл. 311, ал. 1 НК (за деяние, извършено на 21.08.2008 г., а за втората - на основание чл. 311, ал. 1 НК (за деяние, извършено на 05.08.2008 г.).

Исканията на осъдените И. и Г. са постъпили едновременно, съдържат идентични съображения за наличието на основанията по чл. 348, ал. 1 НПК, което дава основание за общото им разглеждане.

Исканията за възобновяване са допустими, а по същество - неоснователни.

1. Не се установи наличието на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, което препятства удовлетворяване на исканията за връщане на делото за ново разглеждане.

На тази плоскост защитата на осъдените молителки възразява, че първостепенният съд, а по-късно и въззивния, не са съобразили, че при извършеното ново разглеждане на делото от прокурора, не са изпълнени задължителните указания, дадени от ВОС, с решението по внохд № 65/11 г.

Указанията на ВОС относно издирване и приобщаване към делото на инкриминирания документ в оригинал, не са могли да бъдат изпълнени по обективни причини, достатъчно ясно установени в хода на делото, което не е равнозначно на неизпълнение, изпълващо съдържанието на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК.

Що се отнася до съдържащите се в същото решение съображения по правото, то те нямат характер на задължителни указания. Въпросите по правото, както е известно, са в пряка зависимост от установените по делото, по несъмнен и категоричен начин, фактически обстоятелства. Когато контролната инстанция установи, че последните са изведени при съществени нарушения на процесуалните правила (тези по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК), тя не разполага с факти, установени по посочения начин, което препятства преценката и за приложимото право. В тези случаи съображенията по приложението на закона нямат задължителен характер. Друг е въпросът, че цитираното на същото място решение на ВК на ВКС е неотносимо към настоящия случай.

1. Не е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

В рамките на фактите, приети за установени от ВОС, законът правилно е приложен.

Съображенията, съдържащи се в исканията на осъдените, поставени на вниманието на ВКС, са поддържани от тях и пред предходните инстанции. Последните не са ги игнорирали, напротив - в мотивите на въззивното решение и първоинстанционната присъда са изложени множество съображения подкрепени с конкретно посочените решения на ВКС, очертаващи неговата константна практика. Тези съображения, в тяхната детайлност, не се оспорват. Пред касационната инстанция се поддържат вече заявените възражения, което указва само на несъгласие с аргументите на предходните съдебни състави. Нищо ново не е привнесено, допълнено, а последните са пренебрегнати изцяло. ВКС обаче, не намери съдът по същество да е нарушил закона. Изложените от него съображения по приложимото право са в съответствие със закона, правната наука и съдебната практика. Поради това не е необходимо преповтарянето им тук. Към казаното от ВРС и ВОС може да се добави следното:

Документът е конкретно изявление с правно значение, материализирано с писмени знаци върху траен носител и носещо подписа на направилия го. За характеризирането на изявлението като документ е без значение начина по който то е закрепено трайно - саморъчно или чрез използването на различни технически способи и средства (печатна машина, ксерокс, компютър и пр.). Всяко конкретно изявление може да бъде размножено по идентичен начин - ръчно или чрез технически средства, което не лишава създадените копия от характеристиката им на документи.

Отделно от това следва да се каже, че лъжливото документиране е изведено на основата на цялата съвкупност от доказателства, събрани надлежно за изясняване на фактите по чл. 102 НПК. Ясни са обстоятелствата относно време, място и начин, по който инкриминираният документ е постъпил в МРС, както и причините за представянето му. По идентичен начин стоят нещата и с обстоятелствата относно изготвянето на същия документ - време, място и автор. Експертите графолози категорично са установили годност на документа за изследването му и липсата на причини, в тази посока, за произнасянето им по поставените от решаващия съд въпроси из областта на графологията.

1. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.

Наложените на двете молителки наказания правилно са индивидуализирани в рамките на предвиденото от закона, тъй като не се установяват предпоставките на института на смекчената наказателна отговорност. По вид и размер наложените наказания не са очевидно несъответни на обстоятелствата по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК и като такива са справедливи. След като е установил, че за поправянето на И. и Г. не е наложително те ефективно да изтърпят определените им наказания лишаване от свобода съдът е имал основание да приложи правилото по чл. 66, ал. 1 НК.

Водим от горното на основание чл. 424 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение