Решение № 712 от 27.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 801/2008 г.

Решение № 712 от 27.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 801/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Нинова Производство по § 2 ПЗР на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Обжалвано е въззивното решение на П. окръжен съд, постановено под № 690 на 21.11.2007 г. по в. гр. дело № 922/2006 г. по описа на П. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 758 от 2006 г.(без дата) по гр. дело № 354/2005 г. на П. районен съд за приемане за установено по отношение на И. Б. В. и К. С. В., двамата от с. Г., обл. Пазарджик, че Н. А. Ц. с ЕГН ********** и Т. С. Ц. с ЕГН **********, двамата от с. Г., обл. Пазарджик са собственици на УПИ ХIII-477 в кв.14 по плана на с. Г. с осъждане И. Б. В. и К. С. В. да предадат владението върху следния недвижим имот - дворно място от 4.5 кв. м. от УПИ ХIII-477, оцветено с червен цвят по скицата на вещото лице Г. от 23.03.2006 г., която е неразделна част от настоящото решение, като за разликата до 30.00 кв. м. отхвърля иска като неоснователен и приемане за установено по отношение на Н. Б. С. и Б. Т. С., двамата от с. Г., обл. Пазарджик, че Н. А. Ц. и Т. С. Ц., двамата от с. Г., обл. Пазарджик са собственици на УПИ ХIII-477 в кв.14 по плана на с. Г., с осъждане Н. Б. С. и Б. Т. С. да предадат владението върху следния недвижим имот - дворно място от 45 кв. м. от УПИ ХIII-477, оцветено с червен цвят по скицата на вещото лице Г. от 23.03.2006 г., която е неразделна част от настоящото решение, като за разликата до 80.00 кв. м. отхвърля иска като неоснователен. Недоволни от въззивното решение са ответниците по спора, които го обжалват в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като И. Б. В. и К. С. В., двамата от с. Г., П. област считат, че е "неоснователно, незаконосъобразно и недопустимо", а Б. Т. С. и Н. Б. С., двамата от същото село, представлявани от адвокат Г от АК - П. поддържат, че е "неправилно, незаконосъобразно и несъобразено с материалния закон" понеже не е осъществена законна процедура по отчуждаването, в нарушение на § 8 от ПР на ЗУТ. Претендират за направените по делото разноски. Постъпила е писмена защита от Б. Т. С. и Н. Б. С. Ответниците по касация Н. А. Ц. и Т. С. Ц., двамата от с. Г., П. област, не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационните жалби с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел за установено по безспорен начин, че В. владеят 4.5 кв. м., а С.45 кв. м. без правно основание, при което действащия ЗУТ не позволява владяната от последните част да се придобие по давност. Касационните жалби са редовни и допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. Показанията на разпитаните свидетели са кредитирани при отчитане изискването на чл. 136 ГПК (отм.). Взето е предвид, че за да се признае правото на собственост на основание придобивна давност, разпоредбата на чл. 79 ЗС изисква претендиращият несобственик да е упражнявал фактическа власт в продължение на 10 (респ.5) години и демонстриране по отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да сочи, че упражнява собственическите правомощия за себе си. Елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС следва да се установят по делото при условията на пълно и главно доказване, което е съобразено от решаващия съд. Искът за ревандикация предполага пълно и главно доказване по правилата на петиторната защита каквато е търсената. При посочените факти въззивният съд е направил правилен извод, че ищците са доказали наличието на трите кумулативно предвидени материално- правни предпоставки за уважаване на иска по чл. 108 ЗС относно спорния имот, а именно, че е собственик на този имот, че ответниците го владеят и то без правно основание. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационните жалби следва да се оставят без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2, хип.1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение