Решение № 10596 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7433/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Община Монтана срещу Решение 395 от 14.04.2025 г. на Административен съд Монтана по административно дело 110/2025 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Общината срещу решение от 25.03.2024 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 2020 г. (ОПРЧР), В ЧАСТТА МУ, с която е отказана верификация на разходи по т. 2 и т. 3 в общ размер на 40 954,10 лв. и в частта по т. 4, с която е определена обща сума за плащане в размер на 32 794, 68 лв.

Касационният жалбоподател Община Монтана, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Излагайки подробно фактите по делото, касаторът твърди, че от страна на първоинстанционния съд е направено единствено подробно описание на фактическата обстановка и изписване на фактическия състав на приложимите правни норми, но не е изложен какъвто и да е правен анализ по отношение на основанията за неверифициране на сумите от акта.

По отношение на неверифициране на разходите по т. 2.6 т. 2.10, счита за неправилни изводите на УО, потвърдени и от първоинстанционния съд, че за участниците не са представени карти за участие Приложение 5 към Ръководство за бенефициера и по конкретно за лицата И. К. К. и Е. С. Ф., доколкото от доказателствата по делото се установява, че от страна на УО не е представено въпросното приложение, в т.ч. и самото Ръководство на бенефициера, поради което позоваването на същото като фактическо основание за издаване на отказа за верифициране на процесните суми е недоказано, съответно неоснователно.

Позовавайки се на практика на Върховния административен съд сочи, че макар в своята оперативна самостоятелност административният орган да има право да прилага оповестени публично вътрешни правила, ръководства и установена практика за целите на процедурата, то въведените с издаденото ръководство правила, по принцип не могат да регулират на първично ниво условия и дейности, по които да се осъществява изпълнението на одобрените проекти, нито пък да ги изменя.

Сочи, че предвид факта, че Ръководството не е представено от УО, то същото не може да бъде определено като утвърден документ по смисъла на чл. 26 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), съответно неправилно е прието от УО и от първоинстанционния съд, че разходите посочени от т. 2.6 до т. 2.10, мотивирани съответно в б. Г и б. Д от акта, са недопустими, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ.

Счита за неправилни и изводите на съда, че всички посочени от УО лица не отговарят на изискванията, посочени в Условията за кандидатстване, а именно, да попадат в целевата група по програмата безработно или незаето лице, тъй като от страна на съда е направен общ извод за всички лица, без да са обсъдени конкретни факти и обстоятелства за всяко едно по отделно.

В тази връзка сочи, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил в мотивите си Писмо, вх. 709 от 08.04.2025 г., издадено от Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (НАП) гр. Монтана, в което е посочено, че в периода на програмата лицето Б. Б. А., която същевременно е и ЕТ БОБО-БОГДАНА БОРИСОВА, не е осъществявала търговска дейност, поради което се явява допустимо лице, попадащо в целевата група на проекта.

Твърди, че констатациите на УО, потвърдени и от първоинстанционния съд, във връзка с недопустимост на разходите, на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ, по отношение на 9 лица, поради липса на представени карти за участие, са неправилни и необосновани, тъй като от една страна пред УО са представени документи за извършеното обучение с посочените лица, а от друга - от последния не са посочени точно категорията разходи, регламентирани в акта по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и в одобрения проект, на които исканите за верифициране разходи не съответстват.

По отношение на отказаната за верификация сума по т. 3 от акта, в размер на 19 500,00 лв., твърди, че административният орган е извършил смесване на отказа за верификация на недопустими разходи и извършването на финансови корекции, засягащи допустимите разходи, като по този начин е ограничено правото на защита на бенефициера и възможността му да сочи и представя доказателства.

Обосновава изводи, че актът е издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 ЗОП, тъй като не съдържа фактически и правни основания за издаването му, като тяхното наличие е предпоставка както адресатът на акта да упражни правото си на защита, така също и съдът да изпълни задължението си да осъществи контрол, следователно липсата на фактически и правни изводи, според касатора, представлява съществено нарушение на изискването за форма и представлява самостоятелно основание за неговата отмяна.

Не на последно място сочи, че постановеното от първоинстанционния съд съдебно решение е необосновано, доколкото в същото е направено само изключително подробно описание на фактологията по конкретния казус, преразказани са правни норми, имащи връзка с акта, но конкретни правни изводи от съда не са направени, следователно не е доказано законосъобразното неверифициране на сумите от акта на УО.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения административен акт. Претендира направените пред касационната инстанция разноски.

Ответникът по касационната жалба ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 2020 г., счита същата за неоснователна.

Прави възражение по всеки от доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице твърдените касационни основания за отмяна на съдебното решение.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и липсата на активно процесуално поведение.

Ответникът се представлява от служител с юридическо образование Д. Динев.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема за установено от фактическа страна, следното:

На 13.08.2021 г. между Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 2020 г., Управляващия орган на Оперативна програма Наука и образование за интелигентен растеж 2014 2020 г. и Община Монтана е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) в максимален размер до 1 589 901, 57 лв., по приоритетна ос 2 Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване, процедура BG05M9OP001-2.056 Социално-икономическа интеграция на уязвими групи. Интегрирани мерки за подобряване достъпа до образование Компонент 2, за изпълнение на проект BG05M9OP 001-2. 056-0012 Социално-икономическа и образователна интеграция на лица от уязвимите групи в Община Монтана.

От Община Монтана е подадено Искане за окончателно плащане 7 с отчетен период от 01.04.2022 г. 30.11.2023 г. с обща стойност на искането за плащане 80 987,38 лева.

С оспореното решение от 25.03.2024 г. на УО на ОПРЧР, е постановен отказ за верифициране на разходи, отчетени в описаното по-горе искане за окончателно плащане, както следва:

1. На основание чл. 64, ал. 3 ЗУСЕФСУ определя общ размер на неверифицираните разходи: 21 454,10 лв., при следните мотиви на административния орган:

т. 2.1 (б. Б) в размер на 774, 64 лева, от които 203,15 лв. за м. 04. 2022 г., 203,15 лв. за м. 05.2022 г. и 368,34 лв. за месец 06.22 г., поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ условия, а именно за лицето А. Г. - експерт по Дейност 6 Предоставяне на интегрирани социално-здравни услуги в общността с договор по ЗЗД, сключен с партньора по проекта Сдружение Закрилници, не са предоставени документи и обяснения, доказващи предоставена услуга от лицето за 40 часа за м. 04.2022 г., 40 часа за м. 05.2022 г. и 84 часа за м. 06.2022 г.

т. 2.2 (б. В) в размер на 264,09 лева, от които: 162,52 лв. за м. 04.2022 г. и 101,57 лв. за м. 05.2022 г., за лицето А. Г. - експерт по Дейност 6 Предоставяне на интегрирани социално-здравни услуги в общността, с договор по ЗЗД, сключен с партньора по проекта Сдружение Закрилници, не са представени карти за участие;

т. 2.3 (б. В) в размер на 78,30 лева, от които: 39,15 лв. за м. 04.2022 г. и 39,15 лв. за м. 05.22 г., за лицето Р. А. - експерт по Дейност 6, с договор по ЗЗД, сключен с партньора по проекта Сдружение Закрилници, не са представени карти за участие;

т. 2.4 (б. В) в размер на 9,33 лева, от които: 4,79 лв. за м. 05.2022 г. и 4,54 лв. за м. 06. 22 г. за лицето К. К. - експерт по Дейност 6, с договор по ЗЗД, сключен с партньора по проекта Сдружение Закрилници, не са представени карти за участие;

т. 2.5 (б. В) в размер на 9,58 лева за м. 05.2022 г. за лицето А. Г. - експерт по Дейност 6, с договор по ЗЗД, сключен с партньора по проекта Сдружение Закрилници, не са представени карти за участие;

Административният орган приема, че разходите посочени в т. 2.2, т. 2.3, т. 2.4 и т. 2.5, подробно описани в б. В от акта, са недопустими за верифициране, на основание чл. 57 ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, във връзка с т. 8.1. от Ръководството за конкретния бенефициер за изпълнение и управление на проекти по процедурата и чл. 3.16 от административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП), алтернативно на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСУФСУ във връзка с чл. 5 на Регламент ЕС 13048/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) 1081/2006 на съвета и Приложение I към Регламента, тъй като за посочените лица липсват карти за участие.

За сумите посочени в т. 2.6 (б. Г) в размер на 768,00 лева и в т. 2.8 (б. Г) в размер на 1 152,00 лева, административният орган счита, същите за недопустими за верифициране, тъй като основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, във връзка с т. 8.1. от Ръководството за конкретния бенефициер за изпълнение и управление на проекти по процедурата и чл. 3.16 от административния договор за предоставяне на БФП, алтернативно на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ, във връзка с чл. 5 на Регламент (ЕС) 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) 1081/2006 на съвета и Приложение I към Регламента, не се верифицират предявените средства за участие в Дейност 5. "Насърчаване на самостоятелната заетост", тъй като за лицата посочени подробно в акта, липсват представени от бенефициера карти за участие.

За сумите в т. 2.7 (б. Д) в размер на 4 992,00 лева, т. 2.9 (б. Д) в размер на 7 488,00 лева и т. 2.10 (б. Д) в размер на 3 600,00 лв., УО счита същите за недопустими за верифициране на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ, тъй като посочените в акта лица не попадат в целевата група по Дейност 5 "Насърчаване на самостоятелната заетост" безработен и неактивно лице.

По т. 2.11 (б. Е) в размер на 2 318,16 лв. е отказана верификация, тъй като УО верифицира разходи в размер на 6 % от общия одобрен размер от преки разходи (936 573,30 лв.), на основание чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСФСУ, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 ПМС 189/28.07.2016 г. и чл. 68б, параграф 1 от Регламент 1303/2013 г. и не верифицира горницата над така определения допустим размер, на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ.

По т. 3 (б. А), на основание Решение за определяне на финансова корекция BG05M90P001- 2.056-0012/21 от 26.09.2023 г. и чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ се извършва финансова корекция, в размер на 19 500,00 лв. БФП по бюджетен ред V.11.1 Разходи, произтичащи от договори за изработка/услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани другаде.

По т.4. от УО е определен общ размер на сумата за плащане: 32 794,68 лв., като е посочено, че размерът на окончателното плащане се изчислява като от всички общо верифицирани разходи по проекта, финансирани чрез безвъзмездна финансова помощ (992 767,69 лв.), се приспадат отпуснатите авансово и междинни плащания (959 973,01 лв.), като от получената сума се приспадат начислените лихви от обслужващата банка за сметката, по която са превеждани средствата от БФП ( 0,00 лв.).

В хода на съдебното производство органът представя Заповед РД-03-2 от 01.12.2020 г. на министъра на труда и социалната политика, с която издателят на акта е определен за ръководител на УО на ОПРЧР.

Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.

По отношение на констатациите на органа в т. 2.1, относно мотивите му изложени в б. Б от акта, първоинстанционният съд, счита, че както правилно приема и УО, от страна на бенефициера не са представени допълнителни документи, доказващи извършената от лицето А. Г. работа по проекта за 40 часа за м. 04.2022 г., 40 часа за м. 05.2022 г. и 84 часа за м. 06.2022 г., предвид което правилно УО е отказал верификация на сумата от 774,64 лв., на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ.

Съдът счита за правилни констатациите на административния орган и по отношение на посоченото в б. В и б. Г от акта, а именно, че от страна на бенефициера не са представени карти за участие, съответно за девет лица потребители на социално-здравна услуга по Дейност 6 от проекта и за две лица включени в Дейност 5 от проекта, което представлява и неизпълнение на т. 8.1 от Ръководството за изпълнение на договори за предоставяне на БФП (Ръководството), предвид което правилно, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, сумите 316,30 лв. по б. В и 1 920,00 лв. по б. Г, не са верифицирани.

Първоинстанционният съд намира за неправилни и необосновани изводите на Общината, че Ръководството за изпълнение на договори за предоставяне на БФП не попада в задължителните документи по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ и сочи, че в настоящия случай документите по смисъла на посочената разпоредба са именно Условията за кандидатстване по програмата и Ръководството, предвид което Общината като бенефициер е длъжна да ги спазва. В този смисъл съдът обосновава извод, че правилно от УО е прието, че посочените лица не попадат в определената по проекта целева група, а именно да са безработно или неактивно лице и правилно на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ, сумите посочени в т. 2.7 (б. Д), т. 2.9 (б. Д) и т. 2.10 (б. Д) са приети за недопустими за верифициране.

По отношение на сумата в размер на 2 318,16 лв. (посочена в т. 3 и б. Е от акта) представляваща 6 % непреки разходи, съдът приема, че правилно същата е изчислена от УО, доколкото в тази част допустимостта на разхода е свързана с допустимостта на разходите за персонал по проекта. Обосновава изводи, че при положение, че е налице отказ за верификация на част от преките разходи, пропорционално намаляват и допустимите непреки такива, предвид което счита, че правилно административният орган е отказал верифициране на сумата от 19 500,00 лв.

И по отношение на отказаната за верифициране сума по т. 4 в размер на 32 794,68 лева, определена като сума за плащане, съдът счита изводите на УО за правилни и обосновани.

Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата.

Решението е недопустимо в частта, с която съдът е отхвърлил жалбата на Община Монтана срещу решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане от 25.03.2024 г. на ръководителя на УО на ОПРЧР, в частта по т. 4. Първоинстанционният съд се е произнесъл при липса на процесуална предпоставка за съществуване на правото на оспорване относно тази част от оспорения акт.

В т. 4 е определен общ размер на верифицираните разходи - 32 794,68 лева. Посочено е от административния орган, че размерът на окончателното плащане се изчислява като от всички общо верифицирани разходи по проекта, финансирани чрез безвъзмездна финансова помощ (992 767,69 лв.), се приспадат отпуснатите авансово и междинни плащания (959 973,01 лв.), като от получената сума се приспадат начислените лихви от обслужващата банка за сметката, по която са превеждани средствата от БФП ( 0,00 лв.).

В тази част оспореният акт е благоприятен за бенефициера и с оглед на това за него не е налице правен интерес от оспорването му. Определянето на размер на верифицираните разходи само по себе си не засяга, по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България и на чл. 147, ал. 1 АПК, права или законни интереси на бенефициера. Напротив, за него в тази част актът е благоприятен, тъй като удовлетворява искането му за верификация относно сумата от 32 794,68 лв.

Предвиди изложеното, произнасяйки се с обжалваното съдебно решение и по точка 4 от разпоредителната част на оспорения акт, първоинстанционният съд се е произнесъл при липса на абсолютни процесуални предпоставки за допустимост на оспорването наличието на акт, който да подлежи на оспорване и правен интерес от оспорването му. Произнасянето на съда при липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването прави обжалваното съдебно решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на Община Монтана по т. 4 от оспорения акт, недопустимо. Съдът следва да го обезсили и да прекрати в тази част съдебното производство.

В допустимата си част, решението е частично неправилно.

С т. 2 от решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане от 25.03.2024 г. е определен общ размер на неверифицираните разходи 21 454,10 лв., като фактическите и правните основания за постановения отказ за верификация са посочени в единадесет точки, които ще бъдат разгледани последователно за изчерпателност на изложението.

С т. 2.1 (б. Б) от акта е отказано верифициране на сумата от 774,64 лева, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, тъй като от страна на УО е прието че претендираните разходите са недопустими, предвид факта че от бенефициера, за лицето А. Г., не са представени отчетни доклади по образец (Приложение 12 от Ръководството на бенефициента) доказващи предоставена услуга от лицето за 40 часа за м. 04.2022 г., 40 часа за м. 05.2022 г. и 84 часа за м. 06.2022 г.

Тези изводи са правилни.

Както правилно приема и първоинстанционният съд, видно от сключения договор от 01.02.2022 г. с А. Г. и Техническо задание за работа и обхват на услугите за позиция Социален работник към процесната програма, в същите е посочено, че заплащането е 690 лв. на месец за средно дневно 8 часа спрямо работните дни в месеца, като лицето е задължено за отчитане на работата да изготвя месечни отчети за извършените от него дейности и представя отчетен доклад за изработеното време през месеца по образец за приемане на извършената работа през отчетния период.

Противно на доводите на касатора, видно от цялостната документация, в това число осъществената между УО и бенефициера кореспонденция и представени документи и разяснения, действително от страна на Общината, не са представени отчетни доклади доказващи предоставените от лицето А. Г. услуги като Социален работник експерт по Дейност 6 Предоставяне на интегрирани социално-здравни услуги в общността по проекта за 40 часа за м. 04.2022 г., 40 часа за м. 05.2022 г. и 84 часа за м. 06.2022 г.

Следователно правилно и обосновано административният орган и съдът приемат, че процесните разходи, в размер на 774,64 лева, са недопустими за финансиране съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ (в приложимата редакция), тъй като за тях не са представени изискуемите отчетни доклади.

Предвид изложеното, изводът на съда за законосъобразност на акта, в частта по т. 2.1, е правилен.

С т. 2.2, т. 2.3, т. 2.4 и т. 2.5 (относими към б. В) и т. 2.6 и т. 2.8 (относими към мотивите на УО в б. Г) е отказана верификация на сумите в общ размер на 316,30 лева (по т. 2.2, т. 2.3, т. 2.4 и т. 2.5) и 1 920,00 лева (по т. 2.6 и т. 2.8), на основание чл. 57 ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, във връзка с т. 8.1. от Ръководството за конкретния бенефициер за изпълнение и управление на проекти по процедурата и чл. 3.16 от административния договор за предоставяне на БФП, алтернативно на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 5 на Регламент ЕС 13048/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) 1081/2006 на съвета и Приложение I към Регламента, тъй като административният орган приема, че от страна на бенефициера, не са представени карти за участие съответно за девет лица (Г. З., Ц. Д., С. В., А. А., С. А., Р. А., Д. А., Л. А., А. А.) потребители на социално-здравна услуга по Дейност 6 от проекта и за две лица (И. К. и Е. Ф.) включени в Дейност 5 от проекта.

Тези изводи са правилни.

Противно на доводите на касатора за необоснованост на основанието за отказ от верификация на сумите по посочените точки, поради непосочване на конкретно нарушена разпоредба от документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, съответно неприложимост на Ръководство на бенефициера, следва да се посочи, както правилно приема и първоинстанционният съд, че Ръководството е част от приложенията към сключения с Община Монтана административен договор и е задължително за спазване от страна на бенефициерите, тъй като последното съдържа правила за поведение, т. е. правни норми, които са адресирани до всички кандидати по програмата, за които са налице визираните в хипотезата на нормата условия. В него са изброени и документите, необходими за отчитане на дейностите по проекта, предвид което всяко отклонение или неизпълнение на посоченото в Ръководството, прави съответните разходи недопустими за финансиране.

В този смисъл като не е представил за посочените в акта лица, карти за участие в дейностите и надлежно попълнена Таблица Микроданни с участниците, съдържащи необходимата информация по отношение на преките ползватели на услугите, бенефициерът не е изпълнил едно свое задължение за предоставяне на информация и необходимите отчетни документи във връзка с изпълнението по проекта, което препятства преценката на органа както относно принадлежността на потребителите на услуги към целевата група по проекта, така също и възпрепятства отчитането на общите показатели за изпълнение, в съответствие с изискванията на чл. 5 от Регламента.

Следователно правилно и обосновано административният орган е приел, че процесните разходи в общ размер на 316,30 лева (по т. 2.2, т. 2.3, т. 2.4 и т. 2.5) и 1 920,00 лева (по т. 2.6 и т. 2.8) от акта са недопустими за финансиране съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ и Ръководството на бенефициера, тъй като не са представени от Община Монтана карти за участие за лицата по съответните дейности по проекта.

Изложеното прави изводите на съда за законосъобразност на оспорения акт и в частите му по отношение на т. 2.2, т. 2.3, т. 2.4 и т. 2.5 и по т. 2.6 и т. 2.8, правилни.

По т. 2.7, т. 2.9 и т. 2.10 (всички относими към мотивите на УО по б. Д) е отказана верификация на сумата в общ размер на 16 080,00 лева, тъй като административният орган приема, че посочените в акта лица не попадат в целевата група по Дейност 5 "Насърчаване на самостоятелната заетост" безработен и неактивно лице. Пояснил е, че в т. I.9 от Условията за кандидатстване по схемата са дадени общоприетите определения на безработен и неактивно лице, а именно, че: Безработен е лице, което не работи, търси работа и има готовност да започне работа. Посочено е, че лицата, които са регистрирани в Дирекция Бюро по труда към Агенция по заетостта, винаги се считат за безработни, дори да не отговарят на всички три критерии едновременно, следователно Неактивен е лице, което към датата на влизане в дейности по проекта не е част от работна сила (не е нито заето, нито безработно съгласно представените дефиниции).

Административният орган обосновава изводи, че вследствие на извършена служебна проверка в регистъра на НАП и Търговския регистър, за част от лицата се установява, че работят по трудов договор или упражняват стопанска дейност, предвид което приема, че тези лица не попадат в посочената в проекта целева група за тази дейност безработни и неактивни лица.

Като правно основание за издаване на обжалвания акт в частта по т. 2.7, т. 2.9 и т. 2.10 е посочено следното: чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ, тъй като посочените в акта лица не попадат в целевата група по Дейност 5 "Насърчаване на самостоятелната заетост" безработен и неактивно лице. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ, разходите са извършени законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство.

Видно от горното, в случая органът не е подвел установените по делото факти към релевантната правна норма, а касационният съд не може да подвежда установените по делото факти към релевантната правна уредба, различна от приетата от органа, защото законосъобразността на акта е функция на съответствието на установените факти към сочената правна норма.

Доводите на административния орган за отказ от верификация на сумите, разпределени в посочените точки, по скоро реферират към документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕФСУ, на които исканите за верификация разходи не съответстват, което обаче не попада в хипотезата на посоченото правно основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ.

Предвид изложеното крайният извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения акт, в частта му по т. 2.7, т. 2.9 и т. 2.10 е неправилен.

По отношение на неверифицираните разходи по т. 2.11 (посочени в б. Е) от акта в размер на 2 318,16 лева, УО сочи, че ограничението до нормативно установения процент за бюджетен раздел VI.12.1 Единна ставка е в размер на 6% от допустимите преки разходи по проекта, тъй като техният допустим размер е ограничен от разпоредбата на Раздел 12.3 от Условията за кандидатстване, предвид което УО верифицира разходи в размер на 6% от общия одобрен размер от преки разходи (936 573,30 лв.), на основание чл. 55, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ, във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 1 ПМС 189/2016 и чл. 68б, §1 от Регламент 1303/2013 г. и не верифицира горницата над така определения допустим размер на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ.

Установената незаконосъобразност на акта в частта по т. 2.7, т. 2.9 и т. 2.10 отразяващ се на общия размер на допустимите разходи, автоматично се отразява на правилността на акта и в тази му част.

Следователно изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на акта в тази част, също е неправилен.

По отношение на отказа за верификация на разходи по т. 3 от административния акт, в размер на 19 500,00 лв.:

За да откаже верифицирането на разхода по т. 3 от акта, органът сочи, че на основание Решение за определяне на финансова корекция BG05M90P001- 2.056-0012/21 от 26.09.2023 г. и чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ се извършва финансова корекция в размер на 19 500,00 лв. БФП по бюджетен ред V.11.1 Разходи, произтичащи от договори за изработка/услуга или договори за поръчка по реда на ЗЗД, неквалифицирани другаде.

Както правилно приема и първоинстанционният съд, неверифицирането на разходите по т. 3, въз основа на извършването на финансовата корекция съгласно чл. 75, ал. 1, изр. 1-во от закона е начин на отразяване на факта на вече определена по основание и размер финансова корекция, в хода на висящо производство по верификация и при постъпило искане за плащане, доколкото финансовите корекции се определят върху разходи, които са приети за допустими.

Противно на доводите на касатора, няма пречка органът да се произнесе по реда на чл. 60 и сл. ЗУСЕФСУ и по чл. 75, ал. 1 с. з. с един акт, предвид което не е налице недопустимо смесване на производствата, обуславящо самостоятелно основание отмяната на акта в тази част.

Изложеното прави произнасянето на административния орган по чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ в хода на висяща процедура по верификация абсолютно допустимо, предвид което правилни са изводите и на първоинстанционния съд за законосъобразност на акта в частта му по т. 3.

Видно от гореизложеното и както беше посочено изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорения административен акт в частта по т. 2.7, т. 2.9, т. 2.10 и т. 2.11 е неправилен. Съдебното решение следва да се отмени като неправилно в тази част и вместо това да се постанови ново, с което се отхвърли жалбата на Община Монтана като неоснователна. Решението в останалата му част, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора в първоинстанционното производството, решението следва да бъде отменено и в частта за разноските за сумата над 471,05 лева, присъдена на Министерството на труда и социалната политика, съобразно отхвърлената част от жалбата на Община Монтана.

С оглед изхода на спора в настоящото производството, направено от страните искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да присъди разноски съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от касационната жалба.

Касаторът Община Монтана, претендира разноски в общ размер от 689,99 лева, съгласно представен списък, от които 589,99 лева внесена държавна такса пред касационната инстанция и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ за касационната инстанция, като следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 172,13 лева съразмерно на уважената част от касационната жалба.

Ответникът Министерството на труда и социалната политика, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, като следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 75,05 лева съразмерно на отхвърлената част от касационната жалба.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд