Решение № 3799 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10025/2010 г.

Решение № 3799 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10025/2010 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Диси-05" ООД0 - гр. София срещу решение № 1235/03.05.2010 г., постановено по адм. дело № 4774/2009 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 808019/19.03.2009 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 689/25.05.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП в частта за доначислен ДДС за данъчен период месец март 2008 г. по фактура № 32/08.03.2008 г. с получател "Крис Интернешънъл Груп" - Румъния. Релевират се оплаквания за допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на ревизионния акт, включително и неспазване срока, предвиден в ДОПК. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са изложени в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от адв. Георгиев. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Кръстева я оспорва и моли обжалваното решение да се остави в сила, тъй като не е доказано по делото, че са извършени доставки по чл. 45 ЗДДС. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като решението на съда е постановено в съответствие с процесуалния и материалния закони и е обосновано. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Спорът между страните е бил дали е налице вътреобщностна доставка (ВОД) по фактура № 32/08.03.2008 г. за 1200 бр. кофражни греди, която е издадена на "Крис Интернешънъл Груп" - Румъния. Съдът е приел, че ВОД не е осъществен, тъй като доставчикът (жалбоподателят) не се е снабдил с необходимите документи - чл. 53, ал. 1 ЗДДС и чл. 45 ППЗДДС. Обсъдено е от съда, че по време на извършване на ревизията е извършена насрещна проверка на превозвача "Емги транс" ЕООД, който е представил договор от 05.03.2008 г., с който "Крис Интернешънъл Груп" - Румъния е възложил на превозвача превоз на товари с товарна композиция СА 82 29 МК/С40 до Букурещ. Съдът е приел, че за превоза е издадена фактура № 181/18.03.2009 г. от "Емги транс" ЕООД с данъчна основа 800 лв., заплатена с фискален бон от 18.03.2009 г., както и че е налице пътен лист № Т 0152406 за посочения товарен автомобил. Относно представената по делото международна товарителница - ЧМР от 07.03.2008 г. с изпращач "Диси. 05" ЕООД и с получател румънската фирма, цитирана по-горе съдът е обсъдил, че тя не е подписана от изпращача и превозвача, а процесната фактура не съдържала подпис на получателя - "Крис Интернешънъл Груп" - Румъния. Направен е извод от съда, че ЧМР не е издадено в съответствие с изискванията на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз - чл. 5, т. 1 и не сдържа реквизитите по чл. 6, т. 1. Обсъдено е от съда, че не е представено и писмено потвърждение от получателя съгласно чл. 45, т. 2, б "а" ППЗДДС и затова не е установено, че стоките са пристигнали в Румъния. Относно възраженията на жалбоподателя за извършени процесуални нарушения на ревизионния акт, съдът е приел, че последният е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118, ал. 2 и чл. 119, ал. 3 ДОПК, при спазване на установената форма по чл. 120, ал. 1 ДОПК. Издаването на ревизионния доклад и ревизионния акт от един и същ орган, съдът е приел, че не е съществено нарушение, тъй като в ДОПК няма регламентирана такава забрана. За неоснователно е прието и възражението, че приходните органи не са обсъдили събраните в хода на ревизията писмени доказателства. Обжалваното решение е неправилно постановено. Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС определя вътреобщностната доставка на стоки като доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Законът в чл. 53, ал. 2 определя, че документите, с които се доказва ВОД са посочени и изброени в ППЗДДС. В чл. 45 от правилника в редакцията, относима за процесния случай се изисква транспортен документ или писмено потвърждение от получателя на доставката, в случая румънската фирма. По делото е представено копие от ЧМР - товарителница, както и съпътстващите я документи - за превоз на стоката, които неправилно съдът е преценил като негодни доказателства да установят осъществяването на ВОД към Румъния. Сключеният договор за превоз с "Емги транс" ЕООД и румънската фирма-получател на стоката от 05.03.2008 г. е наистина за превоз на товар и макар договорът да не конкретизиран, не може само въз основа на това да се приеме, че не може да се свърже с процесната стока. В договора за превоз е уговорено възнаграждение в размер на 800 лв., което съвпада със стойността на фактурираното от "Емги транс" ЕООД на "Крис Интернешънъл Груп" - Румъния, което е индиция, че договора е сключен за превоз на процесния товар. Фактура № 181/18.03.2009 г. за осъществения превоз от София до Букурещ от превозвача "Емги транс" ЕООД на "Крис Интернешънъл Груп" - Румъния е издадена близо след една година от фактуриране стоката от доставчика на получателя, но това не обвързва процесната фактура за ВОД, тъй като обстоятелството, че румънския получател на стоката е платил по-късно цената за транспорта на превозвача, не води до извод, че стоката не е достигнала до румънския получател. Освен това са налице данни (касов бон) за заплащане на стойността на превоза. ЧМР е подписано от получателя - румънската фирма, което не е преценено от решаващия съд и това е доказателство, че стоката е достигнала до нейния получател. Неполагането на подпис върху товарителницата от превозвача, не означава, че той не е извършил превоза, което се установява от другите съпътстващи документи, представени от него още по време на извършване на ревизията, а то е и видно и от представената обяснителна записка пред приходните органи, в която се декларира обстоятелството, че именно той е превозвачът на процесната стока до Румъния. Представеният като доказателство пътен лист от 07.03.2008 г. също установява превоза и с оглед на това първоинстанционният съд е направил незаконосъобразен извод, че не е извършен ВОД, поради което ДДС не е с нулева ставка. В тежест на касатора е било да докаже всички положителни предпоставки - осъществяването на ВОД до Румъния, да бъде обложен с нулева ставка и с оглед на представените доказателства това е сторено, поради което неправилно съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна и недоказана. Относно оплакванията, че съдът не е установил процесуални нарушения, извършени от ревизията, настоящият съдебен състав счита, че те са неоснователни, тъй като както правилно е приел и първоинстанционният съд ревизионният акт е издаден от компетентен орган и в установената писмена форма, както и че няма законова забрана издаването на ревизионния доклад и ревизионния акт да е от един и същ орган. С оглед гореизложеното обжалваното решение е постановено неправилно и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК да се постанови друго решение, с което ревизионният акт бъде отменен като незаконосъобразен. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение