Решение № 6930 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2390/2011 г.

Решение № 6930 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2390/2011 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Велин Руменов Фиданов, чрез неговия пълномощник, срещу решение № 437/21.12.2010 г. по адм. д. № 264/2010 г. на Административен съд гр. Смолян. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба Агенцията по геодезия, картография и кадастър, "ЕВН България Електроразпределение" АД и община Баните не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № РД-18-20/20.04.2010 г. на изпълнителния директор на Агенцията за геодезия, картография и кадастър, с която е одобрена кадастралната карта и регистър на с. Баните в частта, касаеща имот пл. 500.663. Твърденията в жалбата пред първостепенния съд са, че имотът е с площ от около 2 000 кв. м., от които 720 кв. м. попадат в парцел V и 1290 -в терен за Лесопарк в кв. 111 по ЗРП на с. Баните. Имотът, според жалбоподателя е нанесен в кадастралния план на с. Баните със заповед № 63/30.03.2001 г., както и че по кадастралната карта същият е с площ от 4 245 кв. м., който неправилно е записан като съсобствен между жалбоподателя и община Баните, тъй като предстои да бъде постановено решение по реда на земеделската реституция в полза на жалбоподателя за разликата до обема от 4 245 кв. м. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че имотът съществува на място в материализирани граници, но в обем от 4 245 кв. м, по-голям от действителните права на жалбоподателя от 2 000 кв. м., поради което е отразен като съсобствен с жалбоподателя и общината. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон. В този аспект съдът е установил релевантните за спора факти и ги е подвел към приложимата правна норма. Изводът му за валидност и законосъобразност на оспорения административен акт се споделя и от настоящата инстанция. В разглеждания смисъл следва да се има предвид, че спорът не е дали жалбоподателят е собственик или не на целия имот с идентификатор 500.663 в неговите безспорни материализирани граници, както се твърди в касационната жалба. В производство като процесното не се установяват собственически или други вещни права, а отразяването в кадастралната карта няма правосъздаващо или преклудиращо по отношение вещните права действие, а само констатиращо. На тази плоскост легитимацията на жалбоподателя е само за собственост върху реституиран имот от 2 000 кв. м. Установено е по делото, че със заповед № № 63/30.03.2001 г. за допълване на кадастралния план имотът е нанесен в кадастралния план с номер 663. По старите планове имотът попада в края на обхвата на плановете с незатворен контур, а по заповедта за допълване на кадастралния план от 2001 г. няма посочена площ за имот пл. № 663. В приложената към нея скица също липсва посочена площ, но по очертаните от нея граници същият е в обем от 4 150 кв. м. при действителни права на собственост в обем от 2 000 кв. м. В конкретния случай жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР да означи на свои разноски с регламентирани трайни знаци границите на поземлен имот 663 с площ от 2 000 кв. м., поради което административният орган е спазил приоритната поредност по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и е отразил съществуващите на място материализирани граници. Тъй като същите не съответстват на действителните права на собствениците съгласно титула им за собственост, имотът е отразен като съсобствен с община Баните. Дали това е реално право на общината, в този производството не може да бъде доказвано или оборвано. Що се касае до оспорването на границата с имот с идентификатор 500.507, то на място има каменно-бетонна подпорна стена, с мрежа, като имотът е записан на "ЕВН България Електроразределение". В тази връзка неоснователно е и оспорването, че отразеният трафопост в имот с идентификатор 500.507 по кадастралната карта действително не съществува, тъй като няма данни премахването на сградата да е отразено като изменение по нормативно предвиденият за това ред по чл. 52, ал. 4 ЗКИР. Поради това и поради факта на съществуващата между двата имота материализирана граница същата не съвпада изцяло /налично малка разлика/ със скицата към заповедта от 2001 г. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяна и решението като законосъобразно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение