Решение № 10775 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8219/2018 г.

Решение № 10775 от 6.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8219/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. Христова Василева, в качеството й на управител и представляващ "ТЕТ-61" ЕООД, ЕИК *********, Г. Алексиев, [ЕГН] и А. Йорданов, [ЕГН] – служители на "ТЕТ-61" ЕООД, подадена чрез процесуалния им представител – адв. Евстатиева от АК – Варна, срещу решение № 795 от 16.04.2018 г., постановено по адм. дело № 1537/2017 г. по описа на Административен съд (АС) - Варна, с което по жалба на Т. Великов, [ЕГН] от [населено място], е отменена принудителна административна мярка, изразяваща се в репатриране на МПС, марка "Опел З. " с ДК [рег. номер на МПС], наложена на 16.05.2017 г. на територията на к. к. "Златни пясъци", на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата. Обжалвано е решението и в частта с която е уважен и предявения иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, в размер на 72 лв. - имуществени вреди. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост на решението поради нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в нея доводи се обосновава основна защитна теза за валидност и материална законосъобразност на процесната ПАМ, като приложена от оправомощени служители на "ТЕТ-61" ЕООД, в съответствие с релевантните разпоредби на ЗДвП, при спазване на административнопроизводствените правила и целта на закона. В о. с. з., чрез адв. Николова, се излагат аргументи в подкрепа на твърдението на жалбоподателите за неправилност на решението на първоинстанционния съд. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на първоинстанционната жалба срещу ПАМ ведно с присъждане на съдебни разноски съгласно представен списък по чл. 80 от Гражданскопроцесуалния кодекс. Ответникът – Т. Великов от [населено място], [адрес], чрез упълномощен процесуален представител – адв. Кадикянов, с писмени бележки представени по делото, взема становище по касационната жалба и моли да бъде потвърдено решението на Административен съд - Варна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, имащи право и интерес от обжалването, като разгледана по същество същата е неоснователна. Производството пред АС - Варна се е развило по реда на чл. 204, ал. 2 от АПК – по подадена жалба срещу наложена ПАМ и иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 72 лв. по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С атакувания съдебен акт АС – Варна е отменил ПАМ наложена от служители на "ТЕТ-61" ЕООД – настоящи касационни жалбоподатели – Г. Алексиев и А. Йорданов, по репатриране на МПС с марка "Опел З. " с ДК [рег. номер на МПС], наложена на 16.05.2017 г. на територията на к. к. "Златни пясъци", на основание чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП и е осъдил дружеството да заплати имуществените вреди в размер на 72 лева. За да обоснове извод за отмяна на наложената принудителна административна мярка, първоинстанционният съд е приел, че не е изпълнен фактическия състав на нито една от посочените в чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП хипотези. Приел е, че при първата хипотеза автомобила следва да е паркиран в нарушение на правилата за движение, но на места обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване на паркирано превозно средство. Направил е извод, че двете изисквания са дадени кумулативно и при отсъствието на което и да е от тях, такава мярка не е може да бъде наложена. Този извод е мотивиран със съображения, че всички доказателства по делото сочели, че зоната, в която бил паркиран автомобила не била надлежно обозначена с пътни знаци В 27 и Т 17. Приел е заключение по допусната СТЕ, че такива знаци били поставени, но не били разположени в началото на уширението, или при навлизане в него, а напротив били поставени в края на същото и след кръстовище. При това положение, съдът не е приел, че поставените по този начин знаци въвеждали валидна забрана за паркиране и престой на мястото, на което се намирал автомобила на ответника. Също така е констатирал, че не били изложени твърдения, превозното средство да е пречело на движението, като е създавало опасност или е правело невъзможно преминаването на другите участници в движението. При тези съображения съдът, отменил наложената принудителна административна мярка и осъдил "ТЕТ – 61" ЕООД, да заплати на Т. Великов обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 72 /седемдесет и два/ лева, както и съдебно деловодни разноски в размер на 10 /десет/ лева. Решението е обосновано и материално законосъобразно. То е постановено след изясняване на всички обстоятелства по делото. Направен е обстоен анализ на събраните доказателства и на доводите на страните, съобразно изискването на чл. 172 а, ал. 2 от АПК. Изложени са подробни мотиви за направените изводи от фактическа и правна страна след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, сред които и гласни, както и заключението по приетата и неоспорена от страните СТЕ. Обосновано съдът е приел, че ПАМ е наложена от компетентен орган при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Основанието за налагане на процесната ПАМ е разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, съгласно която паркирано ППС се премества без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач в случаи когато е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, когато създава опасност или когато прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Обоснован е изводът на съда, че в конкретния случай от доказателствата по делото не се установява нито една от посочените хипотези, при които се налага преместването на ППС. Установено по делото е, че МПС на ответника по касация е бил паркиран на забранителна маркировка М 14, но тази зона не е била надлежно обозначена с неподвижен пътен знак В 27 и Т 17. Поставените знаци В 27 и Т 17 въвеждат валидно забрана за паркиране и престой в края уширението и след мястото, откъдето е бил преместено МПС. По делото не е установено, а и не се твърди МПС да е пречело на движението, като е създавало опасност или да е правело невъзможно преминаването на другите участници в движението. При липсата на несъмнени доказателства за наличието на хипотеза от разпоредбата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП законосъобразно съдът е отменил обжалваната ПАМ. По делото е приета неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза и снимков материал, установяващ точното място, където е паркиран автомобилът, а именно: пред офиса на кабелна телевизия "Златни Пясъци". Вещото лице е изготвило заключението си след оглед на място и справка с относимата документацията, при което е установило, че не са налице пътен знак В 27 – "Забранени са престоят и паркирането" и допълнителна табела Т 17 с надпис "Паяк" (снимка 1 на л. 189 и снимка 2 на лист 190 от делото). Действително, както и експертът е установил, а и снимковият материал го доказва, мястото, на което е бил паркиран автомобилът е обозначено с ясно различима хоризонтална маркировка М 14, като по асфалта е налична стара маркировка за очертани паркоместа за инвалиди. Самите ответници в писмения отговор от 28.07.2017 г. приложен по делото сочат, че "знакът се е намирал малко - по нагоре от мястото. Соченото, като практика съдебно решение по дело № 7368/2017 г. не се припокрива, като фактически състав с обстоятелствата по настоящото дело. Неоснователни са доводите в касационната жалба относно приетата експертиза. Същата е приобщена по делото при спазване на разпоредбите на чл. 200 и чл. 202 от ГПК приложими на основание чл 144 от АПК. Видно от протокола от съдебно заседание процесуалните представители на касатора не са заявили, оспорване на същата. В случая принудителната административна мярка е издадена в нарушение на материалния закон. Ответникът по касационната жалба е бил паркирал управлявания от него лек автомобил на място обозначено с начупена линия М 14. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" от ЗДвП, преместване на моторно превозно средство се налага без знанието на собственика или водача, когато е паркирано в нарушение правилата на движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудителното преместване на МПС, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на други участници в движението. Само за паркирането върху маркировка М 14, законодателят не е предвидил прилагането на ПАМ. Поради това ПАМ "преместване на МПС" е наложена, без да са налице изискванията на закона за това и правилно съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 49 и 50 от ППЗДВ. По отношение на предявената искова претенция за обезщетение за имуществени вреди законосъобразен е изводът на съда за кумулативното наличие на изискуемите предпоставки от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, респективно за основателност на иска както по основание, така и по размер. При постановяване на съдебното решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. При този изход на делото, следва да се присъдят направените разноски по делото за касационната инстанция в размер на 500 лева, видно от представеното пълномощно и договор за правна помощ № 031313 от 14.01.2020 г., където е посочено и плащането на сумата. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,