Решение № 547 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7908/2020 г.

Решение № 547 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7908/2020 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ). Образувано е по касационна жалба, подадена от Софийски университет (СУ) "Св. Климент Охридски", с БУЛСТАТ *********, със седалище в гр. София, бул. "Цар Освободител" № 15, представлявано от Ректора – проф. д. ф. н. А. Герджиков, чрез адв. З. Орсов, с посочен съдебен адрес за призоваване в гр. София, ул. "Перник" № 97, ап. 1, срещу решение 2389/4.05.2020 г. по адм. дело № 2749/2019 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № 80811-137/22.02.2019 г. на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма (ОП) "Наука и образование за интелигентен растеж" (НОИР) 2014-2020 г., в частта, в която е отказано да бъдат верифицирани разходи в размер на 37 238, 46 лева, от които безвъзмездна финансова помощ в размер на 37 238, 46 лева, по подадено от бенефициера СУ "Св. Климент Охридски" искане за плащане по административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДПБФП) № BG05 M20 P001-1. 001-0001-C01 от 28.02.2018 г. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен и несъответен на доказателствената съвкупност по делото извода на АССГ, че липсва одитна следа за неверифицираните средства в размер на 37 238, 46 лева. При неправилно тълкуване на правилата, съдържащи се в приетото със заповед на РУО № РД-09-37/7.03.2018 г. Ръководство за изпълнение на административни договори за предоставяне на БФП, съфинансирани от ЕФРР по приоритетна ос 1 "Научни изследвания и технологично развитие" на ОП "НОИР" 2014-2020 г. " (версия от 1.03.2018 г.) (Ръководството), органът е приел, че бенефициерът не е представил всички необходими документи към искането си. Излага, че изискуемите по т. 7 на Раздел V от Ръководството трудови договори са представени още при кандидатстването за одобрение по проекта, а необходимата информация относно размера на основната заплата и допълнителните възнаграждения с постоянен характер за всяко от осемте лица е представена надлежно с писмото от 25.01.2019 г. Според касатора неизискана от УО информация не би могла да обоснове отказ от верификация, т. к. това би противоречало на основното задължение на административния орган, съдържащо се в чл. 6, чл. 7, ал. 1 и чл. 35 АПК. Мотивира становище за неправилност на извода на АССГ за недопуснато от страна на УО нарушение на чл. 14, ал. 1 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр). Моли съда да отмени обжалваното решение и в условията на алтернативност – да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд или да постанови друго, с което да уважи подадената жалба, като отмени оспорения индивидуален административен акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – ръководителят на УО на ОП "НОИР" 2014-2020 г. и изпълнителен директор на ИА "ОП "НОИР" 2014-2020 г. ", не депозира становище по подадената касационна жалба в предоставения му за това срок. В проведено по делото открито съдебно заседание се представлява от експерт И. Божинов, който излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Подадена е и частна жалба от изпълнителния директор на ИА ОП "НОИР" 2014-2020 г. и ръководител на УО на ОП "НОИР" 2014-2020 г. чрез пълномощника си И. Божинов – държавен експерт, срещу Определение № 3260 от 4.05.2020 г., постановено по адм. дело № 2749/2019 г. по описа на АССГ, с което е изменено Определение от 19.11.2019 г., постановено в открито съдебно заседание по същото дело, в частта, в която е оставено без уважение искането на СУ "Св. Климент Охридски" за присъждане на разноски и ИА "ОП "НОИР" 2014-2020 г. " е осъдена да заплати на СУ "Св. Климент Охридски" сумата от 1682 лева, представляваща направените разноски по делото. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, предложение първо и трето АПК, приложими към производството по Глава Тринадесета от АПК на основание чл. 236 АПК. Счита, че задължението за заплащане на разноски от страна на жалбоподателя – СУ "Св. Климент Охридски", произтича от основния принцип, възприет в теорията, а и в Тълкувателно решение (ТР) № 3/13.05.2010 г., Общо събрание на съдиите (ОСС) от I и II колегия на Върховния административен съд (ВАС), според който страната, която неоснователно е предизвикала правния спор, дължи заплащане на направените от другата, в чиято полза е постановен благоприятен за нея съдебен акт, разноски за водене на делото. Мотивира становище, че на практика възприетото от петчленния състав на Върховния административен съд "частично оттегляне" по смисъла на чл. 159, т. 3 АПК, на оспорения индивидуален административен акт от РУО е резултат от по-късното извършване на дължими от бенефициера (и жалбоподател в производството пред административния съд) действия, от променена фактическа обстановка, състояща се в представяне на необходимите за извършване на верификацията документи. Моли съда да отмени обжалвания съдебен акт. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по частната жалба – СУ "Св. Климент Охридски", е депозирал отговор в срока по чл. 232 АПК, в който застъпва тезата, че разноски се дължат поради наличието на кумулативно предвидените предпоставки за присъждането им, визирани в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК. Моли съда да остави в сила обжалваното определение. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете жалби. Върховният административен съд, като взе предвид наведените в жалбите доводи и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Двете жалби са подадени от надлежни страни, срещу подлежащи на оспорване съдебни актове и в сроковете по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни. С жалба вх. № 0401-9/7.03.2019 г. по описа на ИА "ОП "НОИР" 2014-2020 г. (входирана в деловодството на АССГ с писмо с вх. № 7710/13.03.2019 г. по описа на АССГ) СУ "Св. Климент Охридски", чрез процесуалния си представител адв. З. Орсов, е сезирал съда със спор досежно законосъобразността на Решение № 80811-137/22.02.2019 г., с което на основание чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ (обн., ДВ, бр. 101 от 22.12.2015 г., в редакцията му към 22.02.2019 г. - изм., бр. 2 от 3.01.2018 г.) не са верифицирани разходи в размер на 69 359, 96 лева, в това число безвъзмездна финансова помощ в размер на 69 359, 96 лева и 0, 00 лева съфинансиране от бенефициера. В хода на производството пред АССГ е представено Решение № 80811-640/22.08.2019 г., издадено от ръководителя на УО на ОП "НОИР" 2014-2020 г., с което във връзка с подаден от СУ "Св. Климент Охридски" в качеството му на бенефициер пакет отчетни документи № 4/1.04.2019 г. органът е отказал верификация на 37 238, 46 лева, от заявените общо 69 359, 96 лева. Верифицирана е сума в размер на 32 121, 50 лева. Това обстоятелство според съда е довело до отпадане правния интерес на жалбоподателя от оспорването по отношение тази част от административния акт, в която е отказано да бъдат верифицирани разходи в размер над неверифицираната с решението от 22.08.2019 г. сума от 37 238, 46 лева. С протоколно определение от 14.11.2019 г. решаващият състав на основание чл. 159, т. 4 АПК е оставил без разглеждане подадената от СУ "Св. Климент Охридски" жалба срещу Решение № 80811-137/22.02.2019 г. на УО, в частта, в която е отказано да бъдат верифицирани разходи в размер над сумата от 37 238, 46 лева. Приел е, че се касае за ново произнасяне по искане на жалбоподателя при представени нов пакет документи, поради което не се установяват предпоставките на чл. 143, ал. 2 АПК и разноски в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат. Горното определение е било предмет на обжалване пред Върховния административен съд. Тричленен състав на ВАС е оставил без уважение подадената частна жалба, поради констатирана липса на правен интерес от обжалването. С Определение № 3830/12.03.2020 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 1458/20 г. по описа на ВАС, окончателно е решен въпросът относно правилността на определението от 14.11.2019 г. То е оставено в сила, като видно от мотивната част на съдебния акт на ВАС, съставът е приел, че основанието за прекратяване на производството е чл. 159, т. 3, а не чл. 159, т. 4 АПК, тъй като актът е оттеглен, а не отменен. Аргументирал е заключението си с факта, че макар последвалият акт на УО да не съдържа изрично волеизявление за оттегляне на първоначалния такъв относно отказа за верифициране на разходите, по правната си същност, той представлява именно частично оттегляне, тъй като с него е удовлетворено искането на жалбоподателя. Доколкото с частната жалба е направено искане за изменение на определението в частта за разноските, а ВАС не разполага с правомощието да се произнася по така направената претенция за първи път и поради уредената в чл. 248 АПК конкретна процедура, делото е върнато на АССГ за произнасяне по искането за изменение на определението, постановено в открито съдебно заседание на 14.11.2019 г., в частта за разноските. С Определение от 4.05.2020 г., предмет на обжалване в настоящото производство от частния жалбоподател, е изменено протоколно определение от 19.11.2019 г., постановено в открито съдебно заседание по адм. дело № 2749/19 г. по описа на АССГ, с което е оставено без уважение искането за присъждане на разноски на СУ "Св. Климент Охридски", като ИА "ОП "НОИР" 2014-2020 г." е осъдена да заплати на СУ "Св. Климент Охридски" сторените разноски в размер на 1682 лева, съответстващи на оттеглената част от оспорения индивидуален административен акт. Съдът е счел, че доколкото с окончателен съдебен акт на петчленен състав на ВАС е прието, че оспореното решение на УО е оттеглено в частта от верифицираните с последващото решение (от 22.08.2019 г.) разходи, то на жалбоподателя следва да се заплатят разноски, съответстващи на тази част от материалния интерес. Последните са изчислени като процент от общия размер на заявените разноски или 46, 52 % от тях, равняващи се на 1682 лева. Производството пред АССГ е продължило по отношение на частта му, в която не е прекратено, а именно по отношение законосъобразността на Решение № 80811-137/22.02.2019 г. в частта, в която не са верифицирани средства в размер на 37 238, 46 лева. С обжалваното от касатора решение съдът е отхвърлил жалбата срещу акта в тази му част. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е установил, че СУ "Св. Климент Охридски" е бенефициер по сключен с ИА "ОП НОИР" 2014-2015 г. АДПБФП № BG05 M20 P001-1. 001-0001-C01. На 30.09.2019 г. бенефициерът е подал до УО пакет отчетни документи № 3 с искане за междинно плащане на обща стойност от 148 250, 81 лева, към което са приложени допълнителни споразумения по чл. 119 от Кодекса на труда (КТ), длъжностни характеристики, отчетни доклади за извършената работа, банкови извлечения и масово платежно нареждане. На 22.02.2019 г. е издаден оспореният административен акт, с който е одобрен общ размер на верифицираните средства от 78 890, 85 лева, от които 100 % безвъзмездна финансова помощ, и не са верифицирани разходи в размер на 69 359, 96 лева, в това число БФП в размер на 69 359, 96 лева. Поради отпадналия правен интерес от оспорването на акта в неговата цялост и частично прекратеното съдебно производство по делото в частта, в която актът е оттеглен, предмет на разглеждане е останал актът в частта му, в която не са верифицирани средства в размер над 32 121, 50 лева. За изясняване на фактическата страна на спора, от жалбоподателя са представени допълнителни писмени доказателства за основателността на искането си за плащане. Допуснато е изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза с поставени общо пет въпроса, изрично формулирани в молбата на СУ "Св. Климент Охридски" с вх. № 0401-9/7.03.2019 г. по описа на ИА ОП "НОИР" 2014-2020 г. Заключението е прието от съда с протоколно определение от 12.09.2019 г. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, с посочване на правните и фактическите основания за постановяването му и в съответствие с материалния закон. ПО КАСАЦИОННАТА Жалба: Решението е валидно, допустимо и правилно. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е Решение № 80811-137/22.02.2019 г. на ръководителя на УО в частта, в която не са верифицирани средства в размер на 37 238, 46 лева. Страните не спорят по фактите, както и в частта относно компетентността на органа, издал обжалвания административен акт и спазването на процедурата по издаването му, поради което в тази част мотивите на касационната инстанция препращат към първоинстанционното решение и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК (Доп. ДВ, бр. 77/2018 г.) и не следва да бъдат повторно възпроизвеждани. Спорна е тяхната правна интерпретация в контекста на осъщественото от административния орган властническо правомощие. Основната правна уредба на производството по верификация се съдържа в Глава Пета "Финансово управление и контрол", Раздел II – "Плащания, верифициране и сертифициране на разходи" от ЗУСЕСИФ, както и в приетата на подзаконово равнище и действаща към момента на постановяване на оспорения акт Наредба № Н-3 от 8 юли 2016 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество, издадена от министъра на финансите, обн. ДВ. бр. 57 от 22 Юли 2016 г., отм. ДВ. бр. 44 от 29 Май 2018 г. (Наредба № Н-3). Регламентацията е доразвита в приетото на основание чл. 59, ал. 1 ЗУСЕСИФ Постановление № 189 на МС от 28.07.2016 г. за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове, за програмен период 2014 – 2020 г., обн., ДВ, бр. 61 от 5.08.2016 г., в сила от 5.08.2016 г. (ПМС № 189/2016 г.). На наднационално равнище приложимите нормативни актове са Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент № 1303/2013) и приетият в негово допълнение Делегиран регламент (ЕС) № 480/2014 на Комисията от 3 март 2014 година за допълнение на Регламент № 1303/2013 (Делегиран регламент № 480/2014). Видно от разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗУСЕСИФ, за да бъде допустим един разход, за същия следва да бъде налична одитна следа съгласно минималните изисквания на Делегирания регламент № 480/2014. С оглед конкретизиране на така заложеното принципно изискване и за уреждане на по-детайлизирани правила за допустимост на разходите, УО със своя заповед от 7.03.2018 г. е утвърдил Ръководство за изпълнение на административни договори за предоставяне на БФП, което на основание чл. 5. 1, трето тире от сключения между него и СУ "СВ. Климент Охридски" договор, е задължително за съобразяване от бенефициера, а в Общите условия към АДПБФП е предвидил параметрите на исканията за плащане и приложенията към тях, които следва да се съобразяват в производството по верификация. В т. 14 – "Категории разходи, допустими за финансиране", подточка 14. 2. – "Допустими разходи", в раздел IV "Други видове допустими разходи", т. 1. 1 от ОУ, са посочени изрично като допустими разходите за възнаграждения на лица, пряко ангажирани с дейности по управлението и/или изпълнението на проекта, включително здравни и осигурителни вноски за сметка на осигурителя". Посочено е, че стойността на тези разходи не може да превишава часовата ставка за съответната позиция, съгласно Приложение XIV "Стандартни таблици за допустимия размер на почасовото възнаграждение на лицата, наети във връзка с изпълнението и управлението на проектите по Приоритетна ос 1 на ОП НОИР 2014-2020 г. " (Стандартни таблици за допустимия размер). Наред с това, и в чл. 8. 1. от Ръководството, в раздел "Други допустими разходи", т. 1, посочените разходи са регламентирани като допустими, като е определен максималният им размер, а именно – 10 % от общите допустими разходи по проекта. Изложеното води до извод за принципна допустимост на разходите за възнаграждение на лицата, ангажирани с дейности по изпълнение на проекта, стига те да попадат в предвидените граници. Дали обаче тези разходи подлежат на възстановяване от Управляващия орган, е обстоятелство, поставено в зависимост от спазването на конкретните правила относно предявяването на исканията за плащане, включително и пълнотата на последните, както и от наличието на данни за проследимост на извършените разходи в съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗУСЕСИФ. Правилно е заключението на първостепенния съд, че бенефициерът не е спазил правилото на т. 7 от Раздел V от Ръководството да представи към искането си всички необходими документи. Съгласно разпоредбата на чл. 2 ОУ към АДПБФП бенефициерът е задължен да води отчетност, в това число да представя междинни и окончателни отчети съобразно изискванията на Ръководството за изпълнение на административни договори. Тези изисквания са подробно разписани в Раздел V от визираното Ръководство – "Отчитане". В т. 7 от същото е посочено кои документи следва да се представят към искането за плащане на средства, изразходвани за възнаграждения на персонал, назначен за управление на проекта или изпълнение на дейности по проекта, нает от бенефициера, който не е орган на изпълнителната власт. Същите са, както следва: трудови договори, справка за подадените уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ, длъжностна характеристика, попълнен отчетен доклад (Приложение № 10 от ръководството), разчетно-платежни ведомости за изплатени суми за възнаграждения, платежни нареждания за трансфер на изплатените данъци и осигуровки, евентуално справка за начислените осигуровки, банкови извлечения за преводи по дебитни карти/банкови сметки или разходни касови ордери и копия на заповеди за отпуск, болнични листа и други. В случая макар бенефициерът към отправеното искане за плащане, в приложения финансов отчет, да е наименувал приложените от него файлове "трудови договори", от анализа на доказателствата по делото става ясно, че са представени единствено сключените на основание чл. 119 КТ допълнителни споразумения на служителите, наети в СУ "Св. Климент Охридски" за изпълнение на дейности по проекта, не и основните им трудови договори. Не се и твърди обратното, поради което този факт се приема за безспорен. Следователно, на първо място, се установява порочност на подаденото искане за плащане, поради несъобразяване с правилата, съдържащи се в Ръководството. Това обстоятелство е дало право на органа да се възползва от предвидената му в чл. 13. 3. (1), б. "б)" от ОУ към АДПБФП възможност, а именно – да изиска непредставените документи (с писмо от 17.01.2019 г.) и доколкото такива не са му представени в указания за това срок, съгласно чл. 13. 4 ОУ да не верифицира съответния разход. В тази връзка е несподелим доводът на касатора, че органът е допуснал нарушение на разпоредбите на чл. 6, чл. 7, ал. 1 и чл. 35 АПК, доколкото считайки, че представените документи са недостатъчни, не е изискал повторно представянето на такива и/или не е дал указания за даване на допълнителни разяснения. Регламентацията в Общите условия предвижда еднократна възможност за даване на указания за отстраняване на несъответствия по искането за плащане. Поради непредставяне на изисканите допълнително документи или разяснения, административният орган правилно е отчел предписанието на чл. 13. 4 ОУ и е постановил отказ от верификация. Освен това, както съдът правилно е установил, наред с опорочаване на подаденото искане, непредставянето на изискуемите трудови договори е възпрепятствало и проверката по отношение на определения размер на часовата ставка за възнаграждение на лицата, наети по допълнителното споразумение по чл. 119 КТ, което е самостоятелно основание за отказ от верификация, тъй като тази проверка е необходима за проследяване наличието на одитна следа, каквото императивно правило се съдържа в чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗУСЕСИФ и за пресмятане на реално дължимия размер на възнагражденията и в този смисъл за изчисляване точната сума, която да бъде верифицирана. Релевантността на трудовите договори за извършването на тази проверка произтича от обстоятелството, че същите съдържат информация относно основната заплата и допълнителните възнаграждения с постоянен характер на лицата, наети за изпълнение на дейности по проекта, а тази информация е необходима на органа за изчисляване на реално дължимите възнаграждения по допълнително сключените на основание чл. 119 КТ договори, тъй като стойността на последните е поставена във функционална зависимост от тях. Видно от т. 3 "Наемане на екипа за организация и управление на проекта", второ тире към раздел I "Изпълнение на договора" от Ръководството (както и от документ "Въпроси и отговори, свързани с прилагането на Кодекса на труда от 14.09.2018 г.", достъпен на интернет страницата на УО - http: //sf. mon. bg/?go=page&pageId=235), при избрана хипотеза на сключване на допълнително споразумение към основния трудов договор, се извършва пропорционално отчитане на възнаграждението по основния договор – работата се извършва в установеното работно време, а възнаграждението за реално отработените часове по проекта се изплаща от бюджета на проекта. Следователно за да изчисли реалният размер на часовата ставка, и в този смисъл да прецени, дали изплатените средства съответстват на предвидените правила в Ръководството, е необходимо органът да е разполагал с данни относно възнаграждението, което лицата са получавали по основното си трудово правоотношение. Тъй като такива не са му предоставени, той правилно е установил липса на одитна следа, която води до основание за отказ от верификация. По изложените съображения е неоснователно възражението на касатора, че размерът на часовата ставка е законосъобразно определен, доколкото не надвишава максималния размер на ставките, уреден в Стандартните таблици за максималния размер. Допустимостта на процесните разходи следва не само от непревишаването на максималния размер, а и от съобразяването с предвидените правила за изчисляването им. При невъзможност за преценка на това съответствие, единствено фактът, че ставката е под максимално допустимите граници, не е достатъчен, за да бъдат верифицирани съответните разходи. Несподелим е и доводът, че необходимата информация относно основната заплата и допълнителните възнаграждения на лицата, е представена с писмо от 25.01.2019 г. Видно от съдържанието на писмото, данните са изложени под формата на осем таблици, съответно по отношение на осемте лица – И. Илчев, О. Харизанова, Е. Петрова, А. Маринчев, В. Цокева, Д. Илиева, П. Хаджиева и Г. Кунева, всяка от които съдържаща по две колони, наименувани "Месец през 2018 г. " и "Общо разходи – изпълнение на дейности, свързани с трудови договори за месеца". Така посочените суми касаят общи разходи, направени във връзка с дейностите по трудови договори, от които по никакъв начин не може да бъде направен извод за размера на основната заплата и допълнителните възнаграждения на лицата. Още повече, дори не е посочена каква сума е определена за заплащане на възнаграждения по основните трудови договори, и каква – за дейностите, извършвани по допълнителните споразумения по чл. 119 КТ, ако последната е включена в съответните сметки. Правилен е изводът на АССГ за липса на допуснато от УО нарушение на чл. 14, ал. 1 ЗЗДискр. Адресат на тази разпоредба е работодателят, какъвто не е УО спрямо визираните лица, поради което и доколкото настоящото съдебно производство има за предмет да провери законосъобразността на индивидуален административен акт, издаден на основание чл. 62, ал. 3 ЗУСЕСИФ и представляващ отказ от верификация на разходи по проект, финансиран със средства на ЕСИФ, същата е неотносима. Единствено за пълнота следва да се отбележи, че изготвената експертиза и дадените с нея отговори са ирелевантни към правния спор. Последният е съсредоточен върху обстоятелството, дали към момента на постановяването на оспорения акт органът е разполагал с информация относно основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер на лицата, наети за изпълнение на дейности, свързани с управление на проекта, и дали подаденото искане за плащане съдържа всички необходими реквизити. Неотносимо към законосъобразността на процесния отказ от верификация е последващото изясняване тази информация и то въз основа на документи, представени в хода на съдебното производство, поради което всички доводи във връзка с незаконосъобразно тълкуване на изготвеното заключение от страна на първоинстанционния съд се явяват неоснователни. При така установеното от фактическа и правна страна, настоящият състав счита, че са налице материалноправните предпоставки, констатирани от органа, за постановяване на отказ от верификация. Първоинстанционният съд е приел и анализирал в цялост доказателствата, представени от страните в рамките на административното и съдебното производство, като е обосновал решаващите си изводи върху фактическата обстановка, приета за установена въз основа на тях. В този смисъл и доколкото правните изводи са направени след задълбочен логически анализ на ангажираната доказателствена съвкупност, при вярно установена фактическа обстановка и приложение на относимите законови разпоредби, обжалваното решение се явява обосновано. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно и поради съществени нарушения за съдопроизводствените правила. Доводи в подкрепа на порока по чл. 209, т. 3, предложение второ АПК жалбоподателят не сочи. С оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция не дължи служебно произнасяне по него. Следователно, като е отхвърлил жалбата на СУ "Св. Климент Охридски", първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. ПО ЧАСТНАТА Жалба: Отговорността за разноските в съдебноадминистративното производство е гражданско облигационно отношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него (арг: чл. 143 АПК). Състои се в правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза е решено делото. Щом административният акт, предмет на съдебен контрол бъде отменен като незаконосъобразен, разноските на адресата по повод на делото се възлагат в тежест на бюджета на издателя на акта; респ. когато жалбата срещу този акт бъде отхвърлена, разноските се присъждат в тежест на иницииралата спора страна. В допълнение към това правило, според предписанието на чл. 143, ал. 2 АПК подателят на жалбата има право на разноски и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Следователно правото на разноски, като акцесорно материално право на страните в процеса, регламентирано с разпоредбата на чл. 143 АПК и чл. 81, вр. с чл. 78 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, представлява имуществено субективно право, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото. В случая с окончателен съдебен акт на петчленен състав на Върховния административен съд е прието, че актът, предмет на съдебното производство пред административния съд, е частично оттеглен – в частта, в която е отказано да бъдат верифицирани разходи в размер над сумата от 37 238, 46 лева, а именно – 32 364, 52 лева. В този смисъл е несподелимо възражението на частния жалбоподател, че актът не е оттеглен, а е налице ново произнасяне при променена фактическа обстановка, т. к. този въпрос, поради окончателността на определението на ВАС, петчленен състав, не подлежи на последваща проверка. Правилно и в съответствие с посочената регламентация в АПК АССГ е присъдил разноски на жалбоподателя в размер, съответстващ на оттеглената част от оспорения акт. Несподелим е доводът на частния жалбоподател, че такива не се следват, тъй като правният спор е неоснователно предизвикан от СУ "Св. Климент Охридски" в качеството му на жалбоподател в първоинстанционното производство. Правото на жалба е субективно право, чието упражняване има за резултат получаване на гарантираната от Конституцията на Република България (КРБ) съдебна защита. Към момента на подаването на жалбата, а именно - 7.03.2019 г., процесният акт не е бил оттеглен от издателя му. Видно от съдържанието на второто решение на УО – прието по своята същност като оттегляне на първоначалния му акт, датата на постановяването му е 22.08.2019 г., т. е. при наличието на вече висящ съдебен процес по оспорване законосъобразността на решението от 22.02.2019 г., УО е оттеглил частично последния, което по арг. от чл. 142, ал. 2 АПК обосновава основателността на искането на жалбоподателя за присъждане на разноски съобразно оттеглената част на акта, в която част е прекратено и съдебното производство по делото. Правилно е изчислен и размерът на претенцията за разноски. Видно от представения списък, СУ "Св. Климент Охридски" е заявил общ размер на направените разноски от 3632 лева, от които – 500 лева заплатено възнаграждение за вещо лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза и 3132 лева адвокатско възнаграждение. Представени са и документи, удостоверяващи действителното им извършване, а именно – фактура № 0000000494 от 13.03.2019 г. и платежно нареждане от 22.05.2019 г. Задължението за заплащане на адвокатското възнаграждение произтича от представения на л. 465 от адм. дело № 2749/2019 г., том II, договор за правна защита и съдействие от 5.03.2019 г., а това за заплащане на възнаграждение за експерт от назначената експертиза – от постановеното в открито съдебно заседание, проведено на 16.05.2019 г., протоколно определение, с което съдът е определил депозит в размер на 500 лева, платим от жалбоподателя в 7-дневен срок от заседанието. Тъй като актът е оттеглен в частта от 32 121, 50 лева (верифицираните с решението от 22.08.2019 г. разходи), производството е останало висящо за останалата част от 37 238, 46 лева. Съобразявайки съотношението между оттеглената част на акта и първоначално заявения материален интерес в размер на 69 359, 96 лева, което се равнява на 46, 31 % в процентно отношение, претенцията за разноски е основателна в размера си от 1682, 03 лева, представляващи 46, 31 % от 3632 лева. Като е уважил искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя, в хипотеза на частично оттеглен административен акт, АССГ е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски се дължат на ответниците по двете жалби. Доколкото обаче единствено процесуалният представител на ответника по касационната жалба е заявил своевременно искането си за присъждане на такива, СУ "СВ. Климент Охридски" следва да бъде осъден да заплати в полза на Изпълнителна агенция "Оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж" 2014-2020 г. разноски за касационната инстанция в общ размер на 200, 00 (двеста) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за изготвяне и подаване на отговор по касационната жалба и процесуално представителство пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение