Решение № 5635 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10419/2012 г.

ВАСVIII отделение23.04.2013 г.докладчик Донка Чакърова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 26.06.2012 г., постановено по адм. дело № 315/2011 г. по описа на Административен съд - Монтана. ОСТАВЯ В СИЛА определение от 23.07.2012 г., постановено по адм. дело № 315/2011 г. по описа на Административен съд - Монтана. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 5635 от 23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10419/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Лом против решение от 26.06.2012 г., постановено по адм. дело № 315/2011 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е отменено решение № 4401/397 от 10.02.2011 г. на началника на Митница Лом, потвърдено с решение № 308/2011 г. на директора на Агенция "Митници" и е изпратена преписката на началника на Митница Лом за ново произнасяне. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, необосновано и немотивирано- касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отхвърлена жалбата на Красимир Иванов Крумов" по съображения, изложени в касационната жалба и писмено становище. Не претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Постъпила е и частна жалба от началника на Митница Лом против определение от 23.07.2012 г., постановено по адм. дело № 315/2011 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което са присъдени разноски в полза на Красимир Иванов Крумов. Частният жалбоподател иска да бъде отменено атакуваното определение като твърди, че не са представени доказателства за направени разноски, а евентуално моли да бъдат намалени. Ответникът Красимир Иванов Крумов, редовно призован за съдебно заседание, не се е явил и не е изпратил представител, но счита касационната жалба за неоснователна по съображения в писмено становище. Не е изразил становище по частната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба и частната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната частната жалби са подадени от надлежна страна, в срок и са процесуално допустими, а разгледана по същество са неоснователни. С обжалваното решение от 26.06.2012 г., постановено по адм. дело № 315/2011 г. по описа на АС - Монтана е отменено решение № 4401/397 от 10.02.2011 г. на началника на Митница Лом, потвърдено с решение № 308/2011 г. на директора на Агенция "Митници" и е изпратена преписката на началника на Митница Лом за ново произнасяне, съгласно указанията на съда. Административният съд е приел, че атакуваният административен акт е незаконосъобразен, защото административният орган, след като е приел за установено, че са налице предпоставките на чл. 32, ал. 2 и ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) е следвало да възстанови претендирания акциз на земеделският производител за закупен евродизел. Съдът е приел за установено по категоричен начин, че представените по делото спорни фактури установяват закупуване на гориво с получател Красимир Иванов Крумов с доставчик "Петрол" АД. Така постановеното съдебно решение е правилно. Настоящият съдебен състав намира за правилни и обосновани правните изводи на АС - Монтана, че е сезиран с процесуално допустима и основателна жалба. Административният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора чрез подробен анализ на всички събрани по делото доказателства, включително и заключението на съдебната експертиза. Решаващият съд правилно е установил спорните по делото въпроси и в съответствие с материалния закон е приел, че за Красимир Иванов Крумов е възникнало право да му бъде възстановен пълния претендиран размер акциз за закупено гориво като регистриран земеделски производител. Красимир Иванов Крумов е регистриран земеделски производител и е закупил горива, използвани за обработка на земеделска земя, за което има право на възстановяване на акциз за съответно закупените горива до законоустановения размер, защото е подал в срок искане до митническата администрация за периода от 15 август до 31 декември на 2008 г. и е представил фактурите, с които е закупено горивото. Според административният съд констатираното разминаване между данните по фактурите и данните в информационната система на НАП от подадените данни от дневниците за продажби, не представлява пречка за установяване на обстоятелството, че Красимир Иванов Крумов е получател по доставки на гориво от "Петрол" АД в периода, за който претендира възстановяване на акциз. Настоящият съдебен състав намира, че този извод на решаващият съд е в съответствие със събраните по делото доказателства - писмена кореспонденция, изходяща от "Петрол"АД, митническата и данъчната администрация и заключението на вещото лице Иван Димитров Петров. Доводите в касационната жалба за некредитиране на заключението на вещото лице като пристрастно дадено не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Видно от протокол от съдебно заседание на 29.03.2012 г. заключението на вещото лице е прието без оспорване от процесуалните представители на двете страни, които са присъствали. Възражение за предубеденост и оспорване е направено в пледоарията по същество на спора, т. е. след приключване на производството по събиране на доказателства и съответно не са ангажирани никакви доказателства във връзка с това несвоевременно възражение. Следователно съдът не е допуснал процесуално нарушение като е кредитирал неоспореното по надлежния процесуален ред и без събрани доказателства за наличие на предубеденост подробно заключение на вещото лице. Допълнително следва да бъде посочено, че съдът е приел за установено наличието на несъответствие между данните по подадените в сроковете по ЗДДС справки-декларации и първичните счетоводни документи, както се твърди от митническата администрация и се съдържа като констатация в заключението на вещото лице, но е приел за установено, че фактурите с получател Красимир Иванов Крумов са издадени от "Петрол" АД и допуснатите счетоводни грешки от доставчикът не може да се отразят върху възникване на правото на възстановяване на акциз за получателя на горивото като регистриран земеделски производител. Настоящият съдебен състав намира, че тези изводи на АС - Монтана са в съответствие със събраните по делото доказателства и материалния закон. По изложените съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред първата инстанция Красимир Иванов Крумов е направил разноски в общ размер 760 лв., от които 10 лв. - държавна такса, 300 лв. - депозит за вещо лице и 450 лв. - възнаграждение за един адвокат, за които са представени писмени доказателства, но не са присъдени с обжалваното решение, а с атакуваното определение по искане на процесуалният му представител са присъдени разноски само в размер на 600 лв. Следователно неоснователно е твърдението в частната жалба, че са присъдени разноски, за които не е установено, че са направени - писмените доказателства - вносни бележки и договори за правна помощ с достоверни дати, се намират в кориците на адм. д. 315/2011 г. по описа на АС - Монтана, независимо, че са прикрепени към първата корица на делото и не са номерирани. Искането за присъждане на разноски е направено своевременно, като е представени списък по чл. 80 от ГПК, поради което основателно с оглед изхода на спора са присъдени разноски в полза на Красимир Иванов Крумов в претендирания размер, който е по-малък от доказания. Неоснователно е направеното за първи път с частната жалба възражение за прекомерност на присъдените разноски, като следва изрично да бъде отбелязано, че е допустимо намаляването на размера на адвокатското възнаграждение, но не и другите разноски по делото - платена държавна такса и депозит за възнаграждение на вещо лице. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е допустима на основание чл. 248 от ГПК, независимо от указанието на АС-Монтана, че определението му не подлежи на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Съдът не се произнася по въпроса за разноските пред настоящата инстанция, поради това че страните не са направили искания за присъждането им. По изложените съображения и на основания чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,

Цитирани разпоредби

1