Решение № 3833 от 10.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от В. Али с адрес в гр. Асеновград, чрез процесуален представител адвокат Л. Карамитева от АК Пловдив, със съдебен адрес в гр. Пловдив ул. Мали Богдан , 9, против Решение 979 от 30.05.2022г. на Административен съд Пловдив по адм. дело 1518/2021г. С него се отхвърля жалба на В. Али против Решение 2153-15-169/19.05.2021г. на Директора на ТП на НОИ Пловдив в частта, с която е потвърдено Разпореждане РНП-14-15-00900823/29.03.2021г. на Ръководителя на Пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Пловдив, относно възстановяване на недобросъвестно получена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 14909.03 лева, от които главница 11512.41 лева за периода от 1.01.2016г. до 31.08.2020г. и лихва 3396.62 лева, начислена към 29.03.2021г., както и допълнително начислена след 29.03.2021г. до окончателното погасяване на задължението. Поддържа доводи за необоснованост на решението и противоречие с материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Директорът на ТП на НОИ Пловдив, чрез процесуален представител юрисконсулт взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Спорът, предмет на производството пред административния съд е повдигнат от В. Али за законосъобразността на цитираното решение на Директора на ТП на НОИ Пловдив. С него се иска възстановяване на недобросъвестно получени суми, съставляващи пенсия за осигурителен стаж и възраст в посочените размери и срокове. По същество се оспорва качеството на недобросъвестен получател с възражения, разгледани подробно от административни съд в обжалваното решение. Съдът след като разгледал спора по същество, отговорил на доводите на страните и след обсъждане на събраните по делото доказателства в преписката и пред съда е извел изводи за неоснователност на жалбата. Сумата, подлежаща на възстановяване следва да бъде върната от жалбоподателя, който с поведението си и знание относно действителното си право и доказателствата за него е приел плащания, неправомерно отпуснати като пенсия за осигурителен стаж и възраст. Като е обосновал недобросъвестност в поведението на жалбоподателя съдът е извел фактически и правен извод за неоснователност на жалбата, която отхвърлил. Решението е правилно. Съдът е събрал всички относими доказателства към спора, поискани от страните и съдържащи се в административната преписка, които е обсъдил с подробни доводи от фактическа страна. Доводите за незаконосъобразност на административния акт отхвърлил с обосновани изводи и правилно е приел, че жалбоподателят е съзнавал действията си, които са били насочени за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст с материални предпоставки, осигурителен стаж и доход, които не са били достатъчни за отпускане на пенсията в размера над подлежащия на връщане. Обосноваването на недобросъвестността съдът е извел от субективното отношение на жалбоподателя Али към постигнатия резултат - отпускане на по висок размер на пенсията от действителното му право. Мотивите на съда са подробни с отговор на всички доводи и възражения, включително и на тези, поддържани като касационни доводи в касационната жалба. Мотивите на административния съд се споделят напълно от настоящата инстанция и решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото жалбоподателят дължи разноски в полза на ответника в размер на 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо и последно АПК, Върховен административен съд, шесто отделение