Решение № 677 от 5.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1165/2006 г.

ВКСIV гражданско отделение05.10.2009 г.докладчик Албена Бонева

Диспозитив

Оставя в сила въззивно решение № 132/9.06.2006 г. на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 30/2006 г. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 677 от 5.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1165/2006 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева Производството е по реда на чл. 218а, б. "а" ГПК от 1952 г. (отм.), вр. § 2, ал. 3 ПЗРГПК от 2007 г. Образувано е по жалба на Ж. Т. К. - Г. против въззивно решение № 132/9.06.2006 г. на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 30/2006 г. Касаторът твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушаване на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост. Иска неговата отмяна и уважаване на претенциите му. Ответникът по касация И. къща "Р", ООД. гр. К. не взема становище. Съдебният състав, като взе предвид изложените касационни основания, доводите на страните и данните по делото съобразно приложимите нормативни актове, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК от легитимна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предявен е иск с правно основание чл. 45 ЗЗД. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния Кърджалийски окръжен съд е отхвърлил иска на Ж. Т. К. - Г. против И. къща "Р", ООД. гр. К. за сумата от 10 001 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от коментар във вестник "Н" бр. 70/116п0 от 12.04.2005 г., озаглавен "Д" и предхождаща го публикация. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че ищцата е член на съвета на директорите и представлява "Г" АД, гр. К. Във вестник "Н" през април 2005 г. са публикувани статии с информация за замърсяване на въздуха от акционерното дружество. В материала "Х" са изнесени данни, че на 9.04.2005 г. е извършена проверка от екип експерти на РИОСВ и Гражданска защита във връзка с поредно запрашаване с източник "Г" АД, като според проверяващите причината е недостигът на вода, защото въпреки подобренията в хвостохранилището, монтираните оросители са наполовина по-малко от предвидените по проект. Авторът е напомнил, че на дружеството е вече наложена глоба от 2 000 лв. заради силно запрашаване, която се обжалва пред съда, както и, че още 6 или 7 преписки по санкции на Инспекцията се обжалват безкрайно на различни инстанции. Посочено е, че дружеството е предявило и дела срещу вестника за публикации във връзка със замърсяването от хвостохранилището, които са прекратени от съда. В същия брой е направен и редакционен коментар "Д", в който е изразено становище, че проблемът е разрешим, но вместо да стори това, управителят на "Г" съди наред всички, които отворят дума за екология, вместо да осъди себе си, пред съвестта си". В статия от броя, излязъл на 21.04.2005 г. с наименование "П" се съдържа информация, че Дирекция "Гражданска защита" гр. К. отново е съобщила за прах, който се разнася от вятър със скорост 15 м. в секунда. Коментарът на журналиста е, че въпреки многобройните предписания, нищо не се е променило. Въззивният съд, като е обсъдил събраните по делото доказателства е приел за установено, че информацията в двете статии се базира на констатации, направени от РИОСВ-Хасково и Дирекция "Гражданска защита", област Кърдажли. Отразеното пък в тях съответства на резултатите от проверката, което съдът е установил и от събраните гласни доказателства. Въз основа на тях съдът е приел също така, че от години хвостохранилището замърсява с. О. Въззивната инстанция е посочила, че показанията на свидетеля Н, служител в търговското дружество за това, че тя като главен специалист капитално строителство и екология не била известена за проверката, както и, че има проект за разрешаване на проблема, който се изпълнява, не са в противоречие, нито опровергават установеното по-горе за извършени проверки и техните резултати. При тези данни, съдът е достигнал до извод, че изнесените в двете статии факти не са неистински. Редакционният коментар също не се основават на неверни твърдения и изразяват гражданска позиция към проблема. Правото на свободата на мнение и неговото свободно изразяване в случая не са противоправни и ищцата не може да търси обезщетение. Решението е правилно. Изложените в двете статии факти възпроизвеждат резултати на извършена проверка от компетентни органи, като напълно съответстват на установеното по тях. Начинът, по който са написани материалите, включително и коментарната дописка, също не внушават неистини. Без значение е какви процедурни правила са спазили проверяващите, защото това не може да се вмени в отговорност на издателя, публикувал статиите. Свободата на изразяване съставлява една от най-значимите основи на всяко едно демократично общество. Задължение на пресата е да представя информация и идеи от обществен интерес; обществото има право да ги получи. Това трябва да става при съблюдаване на баланса между правото да се информира, разкриване на обективната истина и защита правата на индивида, което в случая е съобразено. Авторите с начина, по който са поднесли информацията, структурирането на фактите, използваните думи и препратки към минали факти, не са излезли извън рамките на информацията и оценката. Няма твърдения, нито пък доказателства, че журналистите са действали недобросъвестно или непрофесионално и, че написаното относно извършената проверка и нейните резултати би било друго, ако бяха сторил допълнителни проучвания. Мотивите на въззивния съд следва да се допълнят и със следното: В публикациите няма информация пряко за действия или бездействия на ищцата Ж., включително и като ръководител на дружеството-нарушител. Липсват по делото доказателства, че тя е заемала такава длъжност по времето, за което се отнася информацията в журналистическите материали. Нейна е тежестта да докаже твърдяното увреждане. Липсват каквито и да са доказателства и за това как лично на нея се е отразило написаното във вестника. В заключение, обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Цитирани разпоредби

1