Решение № 381 от 12.10.2026 г. на ВКС по н. д. № 766/2026 г.

Касационното производство е образувано по протест на Благоевградската окръжна прокуратура против нова присъда № 17 от 15.05.2026 г. по в.н.о.х.д. № 57/2026 г. на Благоевградския окръжен съд, с която подсъдимият А. Г. А. е оправдан по повдигнатото му обвинение за закана за убийство по чл. 144, ал. 3 от НК (ред. ДВ, бр. 16/2019 г.). В протеста се твърди, че въззивният съд е допуснал нарушение на закона, тъй като правният извод за липса на престъпление се опровергава от събраните по делото доказателства. Направен е преглед на доказателствените източници, според който показанията на пострадалия са изцяло игнорирани.

Представителят на Върховната прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения.

В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият А. Г. А. не взема становище. Неговият защитник адвокат П. Н. оспорва протеста, като счита, че при новото разглеждане на делото въззивният съд е изпълнил указанията, дадени с отменителното решение на касационната инстанция, извършил е цялостен анализ на събраните доказателства и по този начин е достигнал до правилния извод за липса на извършено престъпление, поради което пледира протестираният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в постъпилия протест, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационна проверка в законоустановените предели, намери следното:

Въззивното производство по в.н.о.х.д. № 57/2026 г. на Благоевградския окръжен съд е второ по ред, след отмяна на предходна оправдателна присъда № 32/26.06.2024 г. по в.н.о.х.д. № 387/2024 г., по описа на същия съд, с Решение № 23/15.01.2026 г. по н.д. № 852/2024 г. на ВКС, ІІ н.о.

В хода на касационната проверка настоящият съдебен състав служебно констатира, че въззивният съд при второто разглеждане на делото не е изготвял и не е приложил оригиналните съдебни актове, както и протоколите от проведените съдебни заседания. Същите не са били съставени, не са отпечатани на хартия и не са подписани саморъчно от председателя и членовете на съдебния състав, както и от съдебния секретар. По делото са приложени само разпечатани на хартия pdf-изображения на електронно подписани с квалифициран електронен подпис (КЕП) документи. От тях може да се установи, че въззивният съдебен състав от Благоевградския окръжен съд не е изготвил на хартия и саморъчно подписал следните оригинали на писмени документи:

• определение № 53/29.01.2026 г., с което е решил въпросите по чл. 327 от НПК и е насрочил делото в съдебно заседание;

• протокол от проведено съдебно заседание на 06.03.2026 г.;

• протокол от с.з. на 17.04.2026 г., когато е провел разпит на свид. Л.;

• протокол от с.з. на 15.05.2026 г., когато е разпитал свид. К., изслушал е въззивните съдебни прения и е обявил присъдата;

• присъда № 17 от 15.05.2026 г.;

• мотивите към постановената присъда.

Електронните документи са изготвени чрез функциониращата понастоящем Единна информационна система на съдилищата (ЕИСС). Оригиналният електронен документ може да съществува само в електронна среда. Извън нея електронните документи, подписани с квалифициран електронен подпис, нямат самостоятелно съществуване. Те не могат да се обективират материално. Затова се визуализират чрез друга специализирана програма (A. и др. четци ), поддържаща преносим формат за документи или още наречени pdf-изображения. Приложените на хартия разпечатки не са оригинали на електронния документ. Затова електронният документ е оригинален, когато е подписан с КЕП, но няма наказателно-процесуално значение. Той съществува само в електронна среда, каквато се поддържа от ЕИСС. Последната обаче е деловодна програма, защото осигурява само електронното деловодство в съдилищата и спомага за по-бързия и лесен достъп на страните до електронно въведените документи, за достъп до базата данни, за бързо търсене и за съхранение в електронен и идентичен вид на съдържанието на съдебните актове и други документи, както и за реализиране на признати от НПК права на страните да изпращат до съда свои документи с правно значение (като жалби, възражения, бележки, искания и др.).

Писмената форма е форма за действителност в наказателното производство. Изводът произтича от общите правила на чл. 127–131 НПК, предвидени и за протоколите на досъдебното производство, където електронна система не е въведена. По правило електронните и писмените документи, изготвяни по наказателните дела, трябва да бъдат с идентично съдържание. При различно съдържание между тях спорът се разрешава в полза на саморъчно подписания писмен документ. Затова електронният документ не може да замести изцяло хартиеният документ на съдебния акт и на съдебния протокол. Наказателните дела все още се изготвят на хартия и по вече утвърдени с десетилетия правила същите обезателно съдържат оригинални документи, които не могат да бъдат други освен писмени. А писмените документи се подписват саморъчно от длъжностните лица, които ги издават.

Набързо приетите от Народното събрание в края на 2020 г. текстове на чл. 33, ал. 7 и 8 от НПК могат да създадат погрешно тълкуване, ако бъдат четени буквално, без връзка с основните процесуални принципи. Промените от 29.12.2020 г. не изключват оригиналните хартиени документи по наказателни дела, каквато дългогодишна практика съществува и понастоящем. С измененията на закона не е поставено революционното начало за премахване на хартиените дела и въвеждане само на електронни дела, а унифициране на електронното деловодство на съдилищата за работа само с една електронна система. По този начин се преодолява създадената преди години практика за ползване от съдилищата на разнообразни електронни системи, макар и всичките да са одобрени от Висшия съдебен съвет, които не могат да комуникират помежду си и създаваха затруднения на процесуалните страни и на останалите потребители. Макар и единна за съдилищата ЕИСС не позволява в удобен електронен формат четенето на електронните документи по делото.

Обективно по делото съдебните протоколи и съдебните актове могат да съществуват в оригинал само, ако са саморъчно подписани на хартия документи. И това е така към настоящия момент, защото само хартиеното дело предоставя възможност за участващите в наказателния процес страни безпрепятствено да се запознават с делото и да правят необходимите извлечения от него. Достъпът чрез Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) не е такъв, тъй като изисква предварително разрешение от съдия, а това означава, че подлежи на предварителна преценка от държавен орган. Липсата на компютърни умения или на пряк достъп до електронната среда на ЕИСС от процесуалните страни по делото препятства упражняването на техните права и е предпоставка за друго касационно основание – по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. Само оригиналният документ на съдебния протокол и на съдебния акт понастоящем способстват към охраната на процесуалните права на страните, които са им законово гарантирани в НПК.

Практиката на ВКС по този въпрос е непротиворечива. Съдебният състав от Благоевградския окръжен съд вероятно не е бил запознат с нея. Не е потърсил и намерил например: решение № 82 от 07.07.2022 г. по н.д. № 291/2022 г. на ВКС, ІІІ н.о., решение № 50114 от 09.09.2022 г. по н.д. № 423/2022 г. на ВКС, ІІ н.о., решение № 50147 от 22.11.2022 г. по н.д. № 688/2022 г. на ВКС, ІІ н.о., решение № 277 от 18.07.2023 г. по н.д. № 182/2023 г. на ВКС, ІІ н.о., които разглеждат проблемите с липсата на хартиени оригинали, породени в практиката на други съдилища.

Допуснатите нарушения на процесуалните правила са съществени, тъй като при неизготвени оригинали на съдебните протоколи и на съдебните актове Благоевградският окръжен съд е реализирал касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. І и ІІ от НПК. При служебно констатираната липса на съдебните протоколи и на съдебните актове на въззивния съд касационната проверка не може да бъде осъществена. Това прави невъзможен анализът на наведените в протеста доводи и дали същите са основателни. Ето защо делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Благоевградския окръжен съд, от стадия на съдебното заседание и разглеждане на въпросите по чл. 327 от НПК, за да се проведе законосъобразно въззивно съдебно производство и да се изготвят и приложат предвидените в НПК съдебни документи.

Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от НПК